За новия век тимът с герба на екипите сменя селекционерите средно по веднъж на година и малко. Михаил Мадански е деветият наставник от 2001 г. насам.
Тогава Стойчо Младенов водеше отбора към световно. Изпусна да стигне баражите в последния мач и си замина, разбира се, охулен. От 2002-а настъпи ерата на Пламен Марков, който класира тима за европейското. Там - 3 загуби, и пак ново двайсе.
И пак в река от критики. Христо Стоичков се задържа близо 3 години (юли 2004 - март 2007), но след 0:0 в София с Албания и той си тръгна, посочен за виновник.
Наследи го Станимир Стоилов с временен статут, води два мача с Беларус през лятото на 2007 г. Предаде щафетата на Димитър Пенев, поел поста само за есента и завършека на евроквалификациите.
След техния (пореден) неуспешен край националният отново отиде в ръцете на Марков. Оплют след съвсем прилично 0:0 с първенеца на планетата Италия и разгром в контрола със Сърбия (1:6), селекционерът си стегна багажа след няколко месеца.
Наследникът му Станимир Стоилов изкара цял един цикъл пресявки за световното. Не сполучи. Тръгна накриво и в европейските квалификации, които на практика бяха невъзможна мисия след двете загуби на старта.
Повикахме на помощ Лотар Матеус. Германецът изкара 11 месеца с 11 мача. Сега е ред на Михаил Мадански, а до края на годината ще имаме ново име. И така ще направим 10 от 10. Хубаво, кръгло число. За разлика от играта на отбора.