В присъщия си лицемерен стил „големият благодетел” на „Пирин” Николай Галчев и кликата около него се опитва да прехвърли „от болната на здравата глава” вината за краха на любимия на благоевградчани футболен отбор. Така коментира Петър Байкушев хулите и обидите, които преди дни изсипаха върху акционерите във ПФК „Пирин” от групировката Г-15 Галчев и сие.
Тактиката „Нападението е най-добрата защита” обаче този път няма да сработи, защото истината е много различна и няма нищо общо с писанията на тази групировка, категорично заяви Байкушев.
”Не бих поискал думата от медиите, ако лицето от Добринище, бе засегнало само мен, но да бълва измислици срещу всички акционери, с които правехме и невъзможното, за да спасим „Пирин”, е това не мога да премълча”, каза Байкушев.
А истината за поведението на Галчевата групировка и действията им по издръжката и спасяването на „Пирин” е коренно различна от заявената пред медиите.
Какво се е случвало, как е станало обединението, кой е давал и кой е взимал пари, трансферните далавери...Ето цялата истина, разкрита от акционера Петър Байкушев:
Обединението на двата отбора „Пирин Благоевград” – Благоевград, наследник на „Македонска слава”, който пък наследи „Гранит” Стара Кресна и автентичният Пирин стана в началото на 2009 година. Никога не съм искал това обединение защото, защото съм работил с Николай Галчев и знам какъв съдружник е. Винаги той ми е дължал пари и никога аз на него. И това се знае.
Съществена роля в този процес изигра Тодор Ников, който първоначално бе най-върл противник на Галчев. По негово искане обаче стана обединението след като Галчев го заведе на лов за мечки в Румъния и станаха големи приятели.
Първоначално заявените намерения от всички бе двата клуба да се слеят с единствената цел да има футбол в Благоевград.
Още тогава обаче Галчев е кроял пъклени планове и е имал коварните намерения да загроби „Пирин” и да вземе от него всичко каквото може.
Намерението беше двата клуба да влязат с нулево салдо и изчистени задължения. Това се оказа и първата лъжа на добринишкия „бизнесмен” и ”радетел на футбола”.
При обединението счетоводството започна да се води от фирма на Галчев. С течение на времето след 3-4 месеца поисках отчет за направените разходи. Такъв обаче така и не бе направен и представен на всички съдружници.
След 5 месеца на хвърчащ лист беше изготвено подобие на отчет, от който се видя че към 4-5 фирми на Галчев изтичаха пари от клуба.
Според цифрите предоставени от Захари Хаджийски, се оказа че ПФК „Пирин” дължи на Галчев 240 000 лв. натрупани от минали години. Още тогава стана ясно, че се прехвърлят пари „от единия джоб в другия” в полза на Галчев.
Един потресаващ факт – за един месец отбор от 22-ма души се оказа, че е изял за един месец храна на стойност 12 500 лв. Познайте къде се е хранил „Пирин” срещу тази сума? В заведението на Галчев на закрития басейн
Да похарчиш над 12 000 души за храна за един месец е абсурдно, след като сметките на автентичния „Пирин” за същото нещо показват, че са харчени 2800 – 3000 лв.
Всеки сам може да си направи извод колко загрижен за финансовото състояние на клуба е бил Галчев и какво го е интересувало най-много – към него да текат финансови средства. Това са фактите.
И още... Когато поисках отчет за направените разходи Галчев се ядоса, стана от маса, трясна вратата и каза, че това не е негова работа.
И как няма да е ядосан, след като на яве излязоха абсурдни истини. Представете си, оказа се, че за изхранване на отбора са закупени 148 бр. кетчуп, 638 хляба, изпит е 1, 5 тона минерална вода.
Е, ние, прасета ли сме хранили или футболисти?
Това са реално направени разходи, а порциите в същото време са осчетоводени на стойност 35-40 лв. за едно хранене.
Пореден абсурд- отборът притежаваше 4 автобуса. Всеки, който се занимава с ръководство на футболен клуб знае, че това е твърде много, опитът покзва, че два автобуса са достатъчни.
Да, ама н. В „Пирин” по времето на Галчев нищо не почива на логиката, на естествената ситуация.
Оказва се, че на отбора не са му стигали тези 4 автобуса, та се и налагало да се ползват и от автопарка на Галчевите фирми, като всеки месец изтичаха средства и за подобни услуги. От касата на клуба
Е, на какво ви намирисва – нова схемичка за изтичане на пари от касата на клуба към джобовете на Галчев.
Връх се оказва искането за плащане на 4500 лв. за наем за ливадата в Добринище, наричана от негов стадион, на който отборът е провеждал тренировки. Всеки месец са пускани фактури за използване на базата на Ловнияа дом и на Спа ценъра без да е ясно какво е правено там. И за какво са похарчени парите.
Галчев ме обвинява, че не съм плащал вноски. Вярно е, един месец имах затруднения и тогава се взе решение да се платят накуп за изравняване на сметките 35 000 лв., а не 70 000 лв., както твърди лицето от Добринище. Но лъжата е естествено състояние за него. Галчев е затънал толкова в собствените си сплетни и интриги, че вече не знае какво говори.
Още една открехната завеса: Как Галчев става собственик на мажоритарния дял от акциите на „Пирин”
Връх на всичко, на безграничната наглост на Галчев се оказа нарушаването от него страна на още една договорка , постигната при обединението на двата отбора. Тогава бе договорено никой от акционерите да не притежава по-висок процент акции от другия. Галчев вкара в клуба съдружници с равен на нашия дял. Това са човекът, който е шеф на общинска банка – лицето Захари Хаджиев Е как някой на заплата, та даже и на шефски пост в банка може да плаща 35 00 лв. на годин. И друг съдружник, пак от Общинска банка – Валери Стоицов. Е как служител на може да внася 17 500 лв.
Ето истината как придоби мажоритарния пакет. Иван Стойчев – Дилъра също имаше дял равен на нашия – 404 броя акции равни на 8%, колкото всички нас, тъй като организираше летни и зимни лагери в Рибарица и Банско. Тези акции Витанов и Тодор Наков придобиха с измама, използвайки моето име. Двамата приближени до Галчев излъгали, че аз съм разрешил той да си даде акциите и Дилъра го направил, подписал съответните документи.
Така Галчев с измама и подмолни игри се сдоби с 53,5% от акциите.
На общото събрание в началото на 2010 г. „големият благодетел и радетел” на благоевградския футбол Николай Галчев обяви, че е мажоритарен собственик на ПФК „Пирин”. Лъснахат всичките му задкулисни игри и нечисти намерения.
Нали можете да си представите унижението на тези хора, които са му прехвърлили акциите.
Оттам нататък всичко в „Пирин” тръгна надолу – към разпад и крах.
А че поведението на Галчев е абсурдно, арогантно, лъжливо – примери много.
Ето и още един: пред цяла България „благодетелят” излезе и декларира, че се отказва от „Пирин” (кога беше това да се уточни) и си подава оставката. Седмица след това той зае точно обратната позиция и заяви, че всичко е в негови ръце.
Какво „забележително постоянство” в поведението на Галчев, той определено е човек, който държи на думата си и знае какво говори.
Следващата безумна стъпка (или съзнателен и умишлен ход да докара „Пирин” до дъното) на „бизнесмена” от Добринище е да даде своя пакет с акции на момчетата с пречупени кръстове от „Пирин SS”, чийто гуру е кандидатът за кмет Владимир Елезов. Те кроят планове как и по какъв начин да изчистят името на Галчев и компания като приемат дарените акции, но не знаят, че попадат в капана на този човек. А той само ги използва, за да се измъкне.
Още една лъжа на Галчев: През пролетта на 2010 г., когато трябваше да се вземе лицензът за сезон 2010/2011 задълженията на клуба възлизаха на 226 000 лв. и групировката Г-15 събра тези пари, от тях 170 000 лв. даде „Динатстрой”. За юли и август заплатите на футболистите платих лично аз, свидетел е касиер-счетоводителят на клуба Снежана Вълкова.
В този момент обаче акциите на клуба вече са били прехвърлени на „Пирин SS” и беше доведен „спасителят” на „Пирин” Емил Наков. Не без участието, а напротив под диктовката на Галчев.
Оттам нататък всичко е ясно – клубът стигна до дъното.
Ясно е и нещо друго, много важно – лицето Галчев никога не се е интересувало от футбола, а от парите, които може да завлече от него.
Сега идваме на друга голяма тема – трансферите.
Ето истината и за тях:
Обединявайки двата клуба смело мога да кажа, че тогава нашите футболисти, макар че играеха в „Б” група бяха по-стойностните, по-маркетинговите. Въпреки че Галчев и сие, тогава се подиграваха на Спас Делев и Борис Галчев, че са играчи от село, оказа се, че те са истински футболисти, продаваеми.
Когато ЦСКА ги потърси, ние бяхме длъжни да им осигурим развитие и да отидат на по-високо стъпало. Те са трън в очите на групировката на Галчев и на Елезовото SS. Сумите от трансферите са договорирани и фактурирани. Цялата документация е в клуба и парите са преведени от ЦСКА. Защото действията на Г-15 в клуба винаги са били чисти и прозрачни.
За Спас Делев – за преотстъпването му за 1 година са постъпили 120 000 лв., а за закупуването му още 150 000 лв. , които са фактурирани и преведени от ЦСКА.
За Борис Галчев при преотстъпването му са изплатени 150 000 лв.
Задавам въпрос – при обединението бе декларирано, че Даниел Златков и Любомир Витанов са футболисти на обединения отбор, а се оказа, че Галчев ги е договорил „под масата” с „Миньор” Перник и не е постъпила и стотинка за тях в клуба.
Най-конвертируемият футболист Николай Бодуров бе продаден на „Литекс” за смешната сума от 80 000 евро, от която Галчев си прибра веднага кеш 80%. Парите по трансфера на Светослав Дяков от „Локо” София също бяха прибрани кеш от Галчев.
По същата схема той взе и 80% от трансфера от „Славия” за Даниел Пеев в размер на 120 00 лв. Даниел Пеев бе оставен да напусне клуба по най-мошенически начин.
Захари Хаджиев не му изплати две заплати, въпреки че му бе разпоредено, и договорът бе разтрогнат. От неговия трансфер в „Левски” пак не постъпи нито стотинка в клуба.
И още трансферни далавери – Тодор Паланков договорен с предварителен договор с „Черноморец” Бургас, но и тук пак никакви пари за „Пирин”. А Галчев лицемерно защитаваше най-яростно тезата, че Паланков трябва да играе цял сезон за „Пирин”, въпреки че е подписал с друг клуб.
Още една трансферна мистерия „ала Галчев” – получиха се пари от т.нар. вноски за солидарност за Станислав манолев след продажбата му от „Литекс” на „ПСВ Айндховен” Холандия. Всички пари бяха присвоени пак от Галчев, а сумата знае само той.
Каква е истината за Драги Коцев – след като отказа да подпише с „Пирин” аз и Емил Павлов уговорихме с Коко Динев преминаването му в „Локо” Пловдив. Беше направен договор и изготвена фактура да бъде платен на 10 равни вноски по 16 000 лв., които са постъпили до стотинка в клуба. С тези пари се покриваха елементарни разходи за отбора.
Простата аритметика показва, че „загрижения” за отбора Галчев е завлякъл от клуба около 500 000 – 520 000 лв. (тези пари са очевидни и за тях се знае, а за колко още не се знае...).
