Световната купа по футбол струва най-малко 11 милиарда долара на данъкоплатците, което накара икономистите да извадят калкулаторите и да проверят изгодно ли е от финансова гледна точка организирането на това голямо събитие.
Демонстрантите, които излязоха на улични протести, стигнали на моменти до насилие, са убедени, че би било по-добре парите, отделени за Световната купа по футбол, да бъдат похарчени за образование, здравеопазване и обществен транспорт - все области, в които пропастта между богати и бедни в тази огромна страна с 200-милионно население е най-дълбока.
Правителството обаче твърди, че организирането на такъв спортен форум се простира отвъд изграждането на стадиони и празника.
"Мондиалът не е икономическа панацея, а катализатор за развитието на Бразилия. Това беше ключов фактор Бразилия най-сетне да започне да модернизира инфраструктурата си", отбелязва министърът на туризма Винисиуш Лагеш. Той смята, че събитието ще инжектира около 13,6 милиарда долара тази година в бразилската икономика (седмата по големина в света) благодарение на очаквания приток от туристи от страната и чужбина.
В дългосрочен план Мондиалът "ще има удивителен лавинообразен ефект върху инвестициите", твърдеше през 2012 г. изследване на агенция "Ърнст енд Янг" и частният университет "Фондация Жетулиу Варгас" (ФЖВ). Според изследването Световната купа и олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 г. може да създадат общо 3,6 милиона работни места и да добавят по 4 пункта годишно към брутния вътрешен продукт на страната до 2019 г.
Експертите обаче не са единодушни. Според оценка на агенцията за кредитен рейтинг "Мудис" от март ефектът от Мондиала върху икономиката ще е незначителен предвид слабия растеж на страната от 2011 г. насам.
Проучванията показват, че големите спортни форуми генерират малко финансови печалби в дългосрочен план, казва преподавателят по икономика в Хамбургския университет Волфганг Мениг. "За Германия (на Мондиала през 2006 г.) имаше големи надежди, но в крайна сметка хората си казаха: "Голямо събитие, чудесно, но спечелихме ли нещо от финансова гледна точка? - Не", разказва преподавателят.
Според Волфганг Мениг решението на Бразилия да построи нови стадиони в градове домакини, които нямат футболна традиция, като Манаус и Куяба, "е разбираемо в политически, но абсурдно в икономически план".
Има и разходи, които е невъзможно да се изчислят. Ако гигантските протести от юни 2013 г. се повторят, имиджът на Бразилия би бил накърнен, а финансовите ползи - заличени.
На мачовете от Мондиала се очакват 3 милиона бразилски и 600 000 чуждестранни туристи, като се предполага, че всеки от тях ще похарчи средно 2500 долара. Това би помогнало на Бразилия да развие туризма си.
При безбройните си притегателни страни и атракции – от най-голямата по територия тропическа гора в света през карнавала и красотите на Рио де Жанейро до прекрасните си плажове - миналата година тя е била посетена от едва 6 милиона туристи – с 2 милиона по-малко, отколкото Айфеловата кула. . .
Професор Рафаел Алкадипани, специалист по Мондиала във университета ФЖВ, привлича вниманието върху трудностите, които преживява бразилската икономика, далеч от оптимизма, който страната хранеше, когато през 2007 г. спечели правото да бъде домакин на Световната купа.
"В онзи момент Бразилия най-сетне изплуваше, но разходите, държавните пари, вложени в стадионите, съмнителната стойност в дългосрочен план бяха подценени. По мое мнение едно по-скромно и концентрирано събитие (в по-малък брой градове) би дало по-добър резултат", споделя той.
Според президентката Дилма Русеф, която залага на карта преизбирането си през октомври, бразилците трябва да се гордеят с наследството, което получават от вложените държавни средства, свързани със Световната купа, въпреки че много от обектите още са в зачатъчен стадий, а множество други бяха просто изоставени.
"Никой няма да дойде и да вземе на тръгване в куфара си летищата, пристанищата, системата за градската мобилност и стадионите. Всичко това остава за нас", изтъкна президентката.
Сержу Бамби, преподавател във федералния университет на Рио Гранде ду Сул в Порту Алегри, смята, че е необходимо да се проявява реализъм: "Това, което убягва на много хора, е че Бразилия прави нещата по своему. Тук не сме в Европа".
"Трибюн дьо Женев"
