За да бъдат описани пълнокръвно и пълноценно последните три гола на Кафу в Шампионската лига, ни трябват преродени Мопасан или Ван Гог, а най -добре и двамата. Те обаче не са само изключителна естетика, а и с фундаментално значение за Лудогорец, като доведоха първо до отстраняването на Цървена звезда, после до влизането в Шампионската лига и накрая до първата спечелена точка като гост от българския тим в групите - срещу Базел.
Всъщност ключовите моменти на Кафу, довели до чудовищно качествени и количествени измерения в изявите на Лудогорец, са точно четири. Първото му попадение бе срещу Звезда в Разград, когато с елегантен дрибъл бяха преминати трима играчи на гостите и бе открит резултата. После бе изравнителният му гол за 1:1 на „Мала Маракана" като петима играчи на „звездашите" все още се възстановят от лумбаго, ишиас и вертиго. При закучилото се 0:0 срещу Виктория Пилзен на „Васил Левски" дойде магичният пробив на Кафу и дузпата, реализирана от Моци, а на попадението му на „Санкт Якоб Парк" ръкопляскаха дори фенове на домакините.
Тези мигове на магия направиха така, че Лудогорец не просто катереше стълба, а прескачаше стъпала. Разбира се, блясъците на Кафу не трябва да затъмняват силната игра на Марселиньо, Данчо Минев, Моци, Натанаел или Вандерсон, но те са подправката, за която всеки ще си спомня след години.
Кафу не е от играчите като Марселиньо, нап-ример, които непрекъснато са във фокуса на събитията и демонстрират високото си ниво както срещу Базел, така и срещу Монтана. Бившият играч на Сао Пауло е футболист за важните и кръстопътните моменти в един сезон. В това отношение той може да бъде сравнен с Гарет Бейл, който сам си отрежда ролята на декор срещу Хетафе или Елче, докато Роналдо и сие се изреждат на ошашавената боксова круша. Стигне ли се до мача с Атлетико за Шампионска лига, до финала за купата на Краля с Бар-са или до четвъртфинала с Белгия на европейското, ето това са моментите на Бейл.
Изключително трудно е да бъдат посочени други играчи на български отбори, които да имат подобна фундаментална роля в представянето на отбора си в рамките на един сезон. Може би най-яркият такъв случай е със звездата на ЦСКА Цецо Йончев през кампанията 1980/81. Тогава гениалното крило първо наказа еврошампиона Нотингам за 1:0 в 1/16 финала за КЕШ. В следващата фаза Цецо Йончев разсипа с хеттрик силния полски тим на Шомберки за успеха с 4:0 и на практика осигури мястото в четвъртфинала. За изявите на техничаря дори „ Пшегльонд спортови" пише: Разликата в класите на двата отбора б е очевидна. А над всички бе Йончев". В следващия мач с Ливърпул врачанинът бе единственият „червен" коз срещу Ливърпул, но на „Анфийлд" попадението му стигна само за почетна загуба.
"Меридиан мач"
