Какво печелим от пълната промяна

Не съм сигурен доколко насериозно се гледа на ЦСКА-София в настоящия кон­текст на българ­ския футбол. Из­вън заинтересованите от припознаване на този клуб като някакъв своеобразен наследник на великия гранд, който фалира мина­лата есен, трудно някой ще намери нещо общо между „ар­мейските" традиции и настоя­щия маркетингов продукт, който Гриша Ганчев ни предлага.

Нео­бяснимо е обаче, защо толкова бързо бяха скъсани и тънките нишки, които свързваха клуба с тирето с онзи, който преди по-малко от година вдигна Купата на България. Освобождаването на Галчев, а сега затапването на Преслав Йорданов, а и на Божидар Чорбаджийски, който трудно ще измести Николай Бодуров и Рафаел Перес от титу­лярния състав, показва, че на никой не му пука за историята, ако от нея не може да се трупат дивиденти.

Още по-лошото е, че с такива като новите Кевин Кубемба и Рожерио Консейсао допълнително се спъва разви­тието и на талантите от акаде­мията на Литекс, които заслу­жено бяха гордостта на премес­тилия се в София ловешки клуб. Предвид ситуацията в първенс­твото и факта, че дори да се класира за Лига Европа, ЦСКА-София може да не участва по административни причини, сега бе идеалният момент да се за­ложи на Кирил Десподов, Мил­чо Ангелов и Тонислав Йорда­нов. От тях щеше да спечели целият ни футбол, а и на феновете тези момчета биха били по-симпатични. Сега престиж­ните резултати като този с Ди­намо Киев не могат да сгреят никого. Една загуба на старта от Черно море и на „Армията" отново ще изпълзят гущерите.

Явно в клуба се притесниха, ч може да останат единствения отбор в елита без попълнения и се активизираха. Но кой колко им е нужен и с какво ще допринесе,  не се мисли много. След толкова много трансформации явно и тези, които градяха успехите на Литекс вече се объркаха и загубиха ориентация за това кое и как трябва да свършат приоритетно.

Людмил Христов, „Меридиан мач”