Ролята на треньора е определяща за развитието на един отбор, философията и възгледите му трябва да съвпадат с наличния кадрови потенциал. Малко очаквано след освобождаването на Ивайло Петев през юли на кормилото на Лудогорец застана Стойчо Стоев. Специалист, работил в скромни отбори като Миньор, Спортист Своге, Монтана... Бившият голям футболист на Локомотив София бързо бе зачеркнат от някои, а най-големите песимисти дори му предвещаваха крах преди навлизането във втората половина на първенството. Подценяваният и недооценяван досега Стоев надхвърли и най-смелите позитивни очаквания. Той постигна сериозни за актуалното ниво на българския футбол успехи на международната сцена, които са много по-важни от победите над ЦСКА и Левски.
Само по себе си достигането до 1/16 финалите в Лига Европа говори за качествата на Стоев, който само за 4 месеца буквално преобрази Лудогорец, извади го от кризата и го направи много по-стабилен в изявите в сравнение с предходните два сезона. „Тема Спорт" ви предлага част от факторите, които треньорът подобри, за да се стигне до днешният облик на отбора.
1.Внесе спокойствие в отбора
Трудният старт на сезона на всички фронтове покачи сериозно напрежението в съблекалнята на шампионите. Пораженията от Берое за Суперкупата, Слован Братислава в Европа u Любимец за първенство разбиха на парчета иначе железния колектив. Появи се разделение в съблекалнята на българи и чужденци. Веднага след идването си Стоев коригира този проблем с необходимия за разрешаването му подход. Специалистът успя да сплоти състава и да внесе нужното спокойствие. В много важен момент той показа уменията си на педагог и изчисти главите на футболистите преди важния реванш със Слован в Разград. Влиянието на треньора си пролича още в първия мач, а резултатът бе повече от добър - 3:0 срещу шампиона на Словакия. След това той показа, че може да управлява успеха.
2. Вдиша нивото на много от футболистите
Много рядко у нас някой играч успява да развие качествата си и да продължи да надгражда в играта си. Един от типичните примери за стремглав спад във формата доскоро бе Марселиньо. С треньорската смяна обаче бразилецът претърпя истински катарзис и заигра както никога досега. Щяхме да определим това явление като случайност, ако същото не се бе случило с почти целия отбор. Най-очевадно е развитието на качествата на Михаил Александров, Роман Безяк, Жуниор Кайсара, както и Жуниор Кишада. Към тях може да прибавим и Светослав Дяков, който се превърна в истински лидер. Първият от изброените извървя пътя от резерва до неизменен титуляр и в последно време неизменно бележи, а когато не го прави, е с водеща роля за попаденията. Същото се случи и с Безяк, който от набеден за неудачник стана голов хищник. По-незабележим е прогресът на Кайсара. Бразилецът продължава с набезите си no-крилото, но вече е далеч по-стабилен и акуратен в дефанзивен план. Възходът на всички тези футболисти се дължи именно на Стойчо Стоев.
3. Не робува на имена
Големият плюс на този Лудогорец е дългата резервна скамейка. Но ако трябва да бъдем честни, не от днес разградчани разполагат с 20 равностойни футболисти. Тихият Стоев успя да размеси картите и да вкара в играта оставащите доскоро далеч от светлината на прожекторите футболисти. Специалистът ясно показа, че не робува на имена и с лекота зачеркна Мирослав Иванов от състава, който бе водещ играч по времето на Петев. И определено решението на Стойчо бе правилно, тъй като Деко в момента е резерва в по-слаб отбор като Левски. Какво по-голямо доказателство за правилното решение за раздяла? Изнеслият слаби мачове Иван Стоянов също бе изваден от състава. Затова определено се изисква смелост, особено след като именно племенникът на Йордан Лечков отбеляза първия гол в дебюта на Стоев. Порицани бяха също Платини и Марселиньо. Последният дори бе предупреден, че ако не подобри играта си в защита, няма скоро да подуши терен. Методът се оказа право в целта и само за няколко месеца плеймейкърът стана много по-работоспособен в отбрана и вече е много по-полезен за отбора. Стоев показа, че няма да търпи своеволията на Платини и бързо го прати на пейката, че дори и извън групата. Към всеки мач треньорът има индивидуален подход, чрез който доказва, че не робува на имената, а на тактическите си виждания за конкретната среща. Спрямо тях подбира и изпълнителите си.
4. Наложи по-директен футбол
Бързото движение по терена и многобройните пасове стил „тики-тaкa" определено бяха печеливши в първите два сезона в елита. През пролетта обаче отборът все по-често изпитваше проблеми, а дори и издишаше в някои мачове. Само няколко месеца по-късно Лудогорец е преобразен и усъвършенстван, а заслугата за това е на Стойчо Стоев. Треньорът разви стила и качи отбора на друго ниво. Ниво, което е много по-високо от всички останали в България. От играта бе елиминиран един от елементите, които пречеха на ефективността. Безсмисленото разиграване на топката по ширина на терена от защитници и халфовете остана в миналото. Разградчани преминаха към по-директен футбол с бързи вертикални подавания, които носят далеч по-голяма заплаха за противника. Усъвършенствани бяха и различни комбинации и заучени положения, с които се изнесе футболна лекция на ЦСКА и Левски насред София.
Старт.
5.Ударният му селекционен старт
За намирането на качествени попълнения са нужни освен пари и нюх. Селекцията е много тънка и трудна материя, която малцина треньори у нас владеят на добро ниво. Един от тях е Димитър Димитров-Херо, който винаги успява да открие свободен класен футболист. Когато разполагаш с достатъчно финанси, рискът от гаф е по-малък, но тук идва и ролята на треньора. Стойчо Стоев стартира ударно селекционната си политика в Лудогорец, привличайки Върджил Мисиджан. Специалистът имаше тежката дума за взимането на холандеца, който може да се окаже златна мина. Освен него в клуба дойде и младежкият национал Георги Терзиев, който бе развит именно от Димитър Димитров. За да уцелиш в десетката, не трябва да чакаш случайността, а да разполагаш с набито око, четящо играта. Качество, което Стойчо определено притежава. А тук е редно да отбележим, че в първите си два сезона Лудогорец освен че откри няколко класни играчи, допусна и редица селекционни грешки. Подходът на Стоев обаче ще минимизира лошите селекционни решения, които така или иначе са неизбежни за всеки един клуб.
Иво БЪРЗАКОВ, "Тема спорт"