Във волейболния жаргон „да ти свалят чорапите" означава да те хванат на блок така, че топката да падне в краката ти за точка в полза на съперника.
В момента българският волейбол - най-успешният колективен спорт на страната, е не само със свалени чорапи, а направо със свалени гащи.
Единствената ни световна титла в игрите - тази на младежите от Кайро 1991, европейското злато на жените от 1981-ва, сребърните медали на мъжете от световното през 1970-а и олимпиадата десет лета по-късно в момента не струват и пукнат грош.
Или по-точно извадената от употреба италианска лира, която явно е единствената валута с тежест в ръцете на националния селекционер Радостин Стойчев.
Вуната, както е известен във волейболните среди, така разчепка вълната на историческото ни наследство, че от нея и едни чорапи не могат да се изплетат... Нека напомним, че първото място на планетата в Кайро бе спечелено под ръководството на баща му Светослав.
Кой всъщност свали гащите на българския волейбол? Заслугата е колективна, както приляга на един колективен спорт. Но бушонът винаги е треньорът. В случая този бушон сам полага неистови усилия да изгърми.
И в същото време е наясно, че това няма как да стане поне на този етап, защото уволнение е немислимо на фона на огромната неустойка в договора на Стойчев.
В месеца на 42-рия си рожден ден Радостин трябва да се пребори и със слуха за бакалската сметка, която си е направил. А по-точно:
- да се отдаде на италианския си тим Тренто, който през октомври има участие в световното клубно първенство в Доха, а на 1 ноември
- мач за Суперкупата на Италия. Ако се бяхме класирали на финал на европейското и бяхме спечелили квота за турнира за Световната купа, Стойчев нямаше да има никакво време за подготовка с националния за надпреварата в Япония през втората половина на ноември.
И провалът щеше да е неизбежен.
Затова и може би не изиграхме задължителния в случая театър със загуба от Германия, за да избегнем в елиминациите непобедимия за нас в реални условия отбор на Русия.
Така се затвори цикълът на една абсурдна подготовка с глад, висене под водата на басейна с шнорхели, гледане на видео по цяла нощ и принуждаване на състезателите да играят без пари във възможно най-комерсиалния турнир - Световната лига. Която е създадена за пари.
От волейболистите в час е само Матей Казийски, но той не е от желязо. Капитанът Владимир Николов не само не е постоянен, а е и интригант, федерацията пък продължава да се занимава със съмнителни сексафери, в които да вкарва националните треньори. Сега изгоря словенският наставник на жените Балтич.
Интересно какво ли чака Стойчев?
Може би ще го пратят на другия бряг. А докато стигне дотам, той си скри - напълно в духа на своята методика, главата във водата. С други думи - не пристигна като мъж в България да говори пред медии и ръководство, а от Чехия отпраши за Тренто.
Но дори с глава под водата, шнорхелът му се вижда отдалеч. И е лесен за разпознаване, защото от него излиза само въздух.
Иво Тасев, в-к „Меридиан мач”