Крият Стойчо във фургон, за да стигне ЦСКА

За футболиста и треньора Стойчо Младенов се знае много. Той има качество, което и враговете му не могат да отрекат - винаги преследва целите си докрай и често е победител. От много титли с ЦСКА до успехи из Персийския залив и край пирамидите.

 

За първи път Младенов разкри как е започнала историята за Екзекутора на „Ливърпул". В новия си личен интернет сайт Стойчо разказва как е започнал с футбола, как „Левски" се е опитал да го открадне от ръцете на ЦСКА.
 

Решителен за пътя във футбола на Младенов се оказва прозорецът на една тоалетната. Две от най-кръстопътните решения малкият Стойчо е взел, докато е бягал през него. Младенов започва да играе на 7-годишна възраст в „Димитровград", но има една голяма пречка.

 

 

Държи синът му да заляга над уроците, а най-стриктните учителки били сестрите му.

 

„Толкова много обичах футбола, че непрекъснато бягах и съответно непрекъснато ме наказваха -спомня си Младенов. -Стигна се дотам, че не ми даваха да излизам от къщи. Сестрите ме пазеха. Веднъж поисках да отида до тоалетната, която беше в двора. Бях бос, по къси панталонки и фланелка. Увих я около ръката си и счупих прозорчето. През него избягах на тренировка. Бях целия в кръв от стъклата. Разстоянието до стадиона беше няколко километра и се сменяха два автобуса. Нямах пари и затова тичах дотам. Не смеех да се върна по светло, за да не ме види баща ми. Чаках пред прозореца у нас да си легнат родителите ми. Но по едно време се престраших и влязох. Баща ми започна да вика, да ме наказва. В този момент намерих смелостта да реагирам. Казах му, че искам да следвам мечтата си и тя е да играя футбол. И ако някой е виновен да бъда нещастен, това ще е той. В този момент баща ми млъкна. Никога повече не ми пречи."

 

Бъдещият голмайстор на „А" група първо чува думите, че...

 

Казва му ги селекционерът на юношеския национален отбор Христо Андонов-Пелето, когато за първи път вика Младенов за турнир в Турция. Именно Стойчо и бъдещият играч на „Левски" Пламен Цветков са извадени от състава, за да бъде редуцирана групата до 18 души.

„Бях ужасно разочарован, чух такива думи пред целия отбор - продължава Младенов. - А истината бе, че вече вкарвах много. В края на годината разбрах, че ме искат и ЦСКА, и „Левски", и „Берое"."

 

Тогавашният началник на „червените" Стефан Божков много настоява да привлече нападателя на „Българска армия". Но баща му не желае момчето да отива в София.
 

„Стойчо още не беше влязъл в казармата, едва на 17 години, но вече се оформяше като звездата на отбора - спомня си Добри Добрев, който ръководи футболната секция в спортния клуб „Димитровград". - Тогава „Берое" натисна много да го вземе. Исках да го пратя в ЦСКА, защото интересът оттам беше много силен. Стефан Божков настояваше за него. Опитах се да агитирам баща му, но той беше категорично против Стойчо да отива в София. Искаха да отиде в „Берое". Казах на бай Димитър: „Бъркаш много! Ще го забавиш с две години! Стойчо ще стане национал и футболист № 1 на България!" Не предвидих само, че ще бъде и национален треньор. Но в крайна сметка Младенов замина за Стара Загора и започна тренировки. Работех като главен инженер в управление „Строителна механизация" и един ден се разбрахме да го открадна. Бях на обект на язовир „Червена река". Няколко дни криех Стойчо във фургона, където живеех. Храних го в стола. Уговорката беше само да му взема футболните обувки от под леглото в дома му. Точно преди началото на сезона трябваше да го картотекирам в „Димитровград", за да не може „Берое" да го вземе. Но очевидно ни разкриха.

 

 

на Димитровград да се явя при него в 16 ч заедно с всички от дружеството. И го принудиха да иде в „Берое"."

Кариерата на Младенов в Стара Загора тръгва нагоре. Още в първия мач „Берое" печели с 1:0 срещу „Академик", а голът е негов. Тогава ЦСКА отново започва офанзива за привличането на перспективния нападател. Младенов отбива редовната си военна служба в „Берое", но пътува за преговори в София. Очевидно „бягството" е било забелязано и в 6 ч сутринта на вратата му има гости.

 

„Излязох и пред мен бе офицер с двама военни, които веднага насочиха пушки - разказва Младенов. -Без да ми дават обяснения, казаха, че съм арестуван. Два дни стоях в ареста, без да знам какво съм прегрешил. На третия ме заведоха при генерал Делчев, една велика личност. Чест е, че го познавам. Спомням си как ми подари една бутилка ракия да занеса на баща ми. Беше много интересна, вътре имаше фигура, сглобена от дърво. Бях откровен с генерала, казах му, че искам да играя в ЦСКА. Той ме изслуша и ме пусна да си ходя."

 

Мечтата ЦСКА все пак става реалност. Иван Вуцов, треньорът на „Левски", не спира да атакува „Берое" за Младенов. Тогава бъдещият национален треньор и шеф в БфС иска да направи атомно тройно нападение заедно с Руси Гочев от„Черноморец" и Антон Милков от „Ботев". Тримата дори са вкарани в школата в Симеоново.
 

„Нещата опряха до кокала и трябваше бързо да се решава - разказва Младенов. - С младежкия национален отбор играхме срещу Англия в Перник. От едната страна на терена

 

 

на когото беше заповядано да ме вземе и да ме закара на „Герена". Не исках да играя в „Левски", защото от дете винаги съм бил за ЦСКА. Двама мои приятели, големи цесекари, ме чакаха с друга кола. Бяха се скрили зад стадиона, за да не ни видят милиционерите. Отново избягах през прозорче на тоалетната и отидохме на „Българска армия". Там ме чакаше Георги Христов, който беше зет на министъра на отбраната Добри Джуров. На място подписах с ЦСКА. Това доведе до проблеми. Имах действащ договор с „Берое", който не бе прекратен."
 

Заради двойния контракт Младенов не играе 15 месеца футбол, но с ЦСКА завършва цикъла - стигна до най-големия отбор в България.

 

Благодарение на „Левски" Стойчо взема шофьорска книжка без изпит. Когато се явява, изпитващият се оказва заклет „син" фен. А предстои мач „Левски" - „Берое". Започва спор: „Ще паднете с 5:0!", „Абсурд е да загубим!" Стига се до бас - при реми или победа на старозагорци на „Герена" Младенов получава книжката без изпит. При успех на „Левски" - без изпит ще бъде скъсан.

 

„Никога не губя на „Герена", така беше и в онзи ден, когато направихме 1:1, и станах шофьор", усмихва се Стойчо, който шест години по-късно вкарва два гола за ЦСКА при победа с 3:1 над „Левски" на неговия стадион.