Кубрат Пулев - модерният националист

Винаги е доб­ре, когато спортът излъчва кумирите на нацията. Още по-добре е те да не са измислени герои, а хора с качества. Последното е доста трудно, защото митът, че спортът само да­ва и нищо не взема, е доста спорен. И, общо взето, никой не му опонира, защото спор­тистите са каста и се отбра­няват, когато интересите им биват засегнати. За разли­ка от почти всички други про­фесии спортистите винаги имат възможност да пока­жат таланта си на световна­та сцена. И да влязат автома­тично в категорията посла­ници на своята държава. Кога­то по света се каже Стоич­ков, това означава България, същото е с Бербатов, от из­вестно време ролята на пос­ланик номер едно е поел Гри­гор Димитров. Но някак си тя

не му приляга

На един друг шампион оба­че ролята на харизматичен лидер на нацията по спортно направление приляга като ка­дифена ръкавица на ръка. Този спортист е Кубрат Пулев. Той упорито работи за своя имидж на българска звезда но­мер едно и вече е много близо до целта. Пулев винаги и при всяка своя публична изява под­чертава българското у себе си. Самовнушил си е, че него­вият собствен пример е мно­го важен за сънародниците му и постоянно изпраща мисли и послания. Той се превърна в много ценен кадър на нация­та, защото алтернативата бяха такива като Валери Бо­жинов, които определено сва­лиха много нивото. А Пулев го държи. Силата му е в това, че говори на езика на обикнове­ните хора. При това винаги с положителен тон. Някак отвътре му идва да дава упо-вание на оскърбените и унизе­ните. Напълно наясно съм, че има доста хейтъри, които обезценяват постиженията му, но пълните зали и народна­та любов говорят, че те са малцинство. Пулев върви по един път, по който минаха преди време Слави Трифонов, след това Бойко Борисов. То­ва са хора от народа, а бълга­рите обичат такива. Елитът, с неговото неразби­раемо говорене и сложни ду­ми, никога не е бил по сърце на обикновения българин. Поколе­нията се сменят, но тенден­циите остават. Народът си иска Ивайло за цар, а не Симе­он Сакскобургготски!

Точно лексиката на Kубрат е най-близо до съвременния българин. Точно с такива думи се отваря неговото сърце, вдига се самочувствието му и въобще животът става по-поносим. Без спортните успе­хи обаче това нямаше как да се получи. Кубрат извървя един много дълъг път, за да се възцари на трона на най-голя­мата ни спортна звезда. Ако не беше направил тези пости­жения, ако не беше избрал правилния път път на развитие, сега щеше да е като много други бърборковци с велики прякори и никаква реализация. При Пу-лев, колкото и това да се пос­тавя под съмнение,

имаме реализация на много високо ниво

Подигравките след мача с Кличко бяха донякьде умест­ни, но все пак той излезе сре­щу самия Владимир Кличко! Сам по себе си този факт е епохален. Кубрат Пулев бе в роля, в която сме гледали ле­генди като Али, Форман, Фрейзър, Тайсън. Имало криза в тежка категория, но никой не е спрял мачовете и не е отменил титлата. Америка не се интересува, защото няма свой тежък човек, но това са подробности от пейзажа. Пулев е световна звезда, дали ще играе с Джощуа, дали няма да играе, в неговия спорт ин­тересите са на първо място. Като казах Джошуа и комен­тираните с насмешка шансо­ве на Кубрат за победа срещу него. Ясно е, че Антъни Джо­шуа е по-добър боксьор, но навремето Тайсън бе нокаутиран от един, на който ни­кой не му знаеше името -Джейми "Бъстър" Дъглас. Точ­но той отнесе главата на Звя­ра в най-силния му период. Та­ка че в спорта шансове вина­ги има, а победа не се пости­га, без сам да си вярваш. В то­ва отношение мантали­тетът на Пулев е железен. Колкото и да го подиграват за приказките след мача с Кличко, фактът, че не се смачква и продължава напред, е показателен. Да, когато си бил на пода, е малко смешно да казваш неща от сорта "Не се предавам" и "Продължавам напред", но това е позитив­ното отношение. И точно това го прави толкова близък до народа. Нима народът не е постоянно на пода в тежък нокаут от десетки години на­сам?!

Накрая за комерсиалния мо­мент, който толкова много дразни някои хора. Пулев е в аб­солютното си право да управ­лява както сметне за добре ка­риерата си. Не е първа мла­дост и шансовете за нови взи­мания и постъпления не са безг­ранични. С кого играе, си е него­ва работа, а това, което пече­ли, не подлежи на оспорване. Прави го по честен и достоен начин. Това ме връща в начало­то. Кубрат Пулев изгради през годините всички качества да бъде кумир на нацията. Тази харизма бе създавана методично с години. За да тежи днес дума­та му и да бъде фактор, се ми­на през много дълъг път. В бъл­гарския бокс и въобще в инди­видуален спорт малцина са стигали толкова далече. Той го постигна, защото има едно изключително ценно достойн­ство - целеустременост. Без вяра в собствените възмож­ности победи не се постигат. И затова може да служи за дос­тоен пример за подражание. А България в негово лице да има един модерен спортен герой. Не всеки ще се съгласи, но нека да мислим позитивно. Това имаме и на това трябва да се радваме. И да го ценим.