Изминалият сезон 2015/16 бе доста комплициран за Левски. И въпреки че пътят, който следваше отборът, бе криволичещ, той го отведе след двегодишно прекъсване до участие в евротурнирите. Прогресът спрямо предишната кампания също е голям - скок с 5 позиции - от седмата до втората. Но сезон без титла или купа е провален за този клуб - точно такава е и диагнозата в крайна сметка за сините въпреки опитите да се скрие този факт под горните статистики. Защото 7 години без трофей на "Герена" си е цяла вечност.
Стартът на първенството бе доста труден, тъй като Левски трябваше да се изправи след провала за купата на 30 май 2015 година. Спортно-техническият щаб се запази - Георги Иванов продължи да е директор, а Стойчо Стоев треньор. Двамата тръгнаха да сглобяват нов отбор - в началото попълненията не достигаха да се закърпят дупките, а селекцията се точи до месец септември. Логично бе сините да страдат, а неволята накара хората в клуба да заложат на доста юноши. Докато други клубове се оплакваха от "недоправилото" за млад играч до 21 години да започва срещата - столичани нямаха такива проблеми. В първата четвърт на кампанията те доста често стартираха с четирима юноши, а още двама или трима влизаха от пейката. На преден план започнаха да излизат Божидар Краев, близнаците Борислав и Радослав Цоневи, Мики Орачев. Със стабилната си игра изненада централният защитник Деян Иванов.
В четвъртия кръг "децата на сините" стигнаха до победа на негостоприемния "Тича", след това наредиха още два успеха на мускули. Така очакванията се покачиха, а неизменното вирване на носовете доведе до... поражение от Локо в Пловдив и 0:0 на 'Герена" срещу последния в класирането Пирин Благоевград. Тези двубои бяха показателни за цялата кампания на Левски - отборът бе неспособен да направи дълга серия от успехи, в които играта да е на високо ниво. Постоянството липсваше. След мача с орлетата дойде пауза в първенството заради националния отбор, която бе използвана по отличен начин. С привличането на Живко Миланов и Владимир Гаджев редиците бяха заздравени. Плюс бе, че в съблекалнята Влязоха лидери. Така на мускули, с много воля и победи с по 1:0 подценяваният Левски успя да се възползва от катаклизмите в Лудогорец и се изкачи на върха в класирането. Резултат даде правилната работа на треньорския щаб в дефанзивен план - синята защита бе трудно пробиваема, а когато тя се пропукваше, със стабилни намеси се отличаваше вратарят Боян Йоргачевич. За отбелязване бе и способността на тима да се възползва от статичните ситуации в противниковото поле. Те изведнъж станаха основен коз. Просто защото четиримата офанзивни футболисти, взети през лятото -Атанас Курдов, Умар Диаби, Денис Махмудов и Линел Ки-тамбала, разочароваха. Затова и играта на отбора не хващаше окото. Имаше ги обаче резултатите и тя минаваше на заден план. Върхът лесно се достига, но трудно се задържа... Тоба болезнено го установиха на "Герена" - само за 4 кръга бе пропилян аванс от 7 точки пред разградчани (със загуба от последния Пирин, поражение в Стара Загора и равенство със закъсалия Ботев).
Полусезонът дойде след прекратения мач с Литекс на "Георги Аспарухов". След него ловчанлии бяха извадени от елита, а резултатите на отбора анулирани. Вследствие на това от актива на сините бяха отнети 7 точки (две победи и равенство срещу ловчанлии), докато на Лудо-горец само две (две ремита срещу Литекс). И така вместо от равни позиции сините трябваше да влязат в пролетния дял като догонващи и да наваксат 5 пункта изоставане. През зимата Левски отново разбута отбора си и реши да прави нов. И докато с взимането на попълнения в нападение имаше резон, то изпускането на Живко Миланов и Владимир Гаджев отвори пукнатини в халфовата линия и защитата. И де факто сините бяха с почти различна единайсеторка напролет. За капак първият официален мач за 2016 година бе гостуването на Лудогорец. В дните преди двубоя, а и с представянето си в него на 'Герена" доказаха, че са развили комплекс от разградчани. На "Лудогорец Арена" Левски излезе така, сякаш играе на "Сантяго Бернабеу" срещу Реал. Действа страхливо и логично загуби. А с това и шансове да завърши по-напред от второто място. Сините не спряха да си сравняват бюджета с шампионите, да се изкарват нещо като "братче на Гаврош"... Тонусът спадна, видя се, че новите попълнения са същите като изгонените. Атрактивната игра продължаваше да отсъства. И след като Левски не успя да бие последния Монтана на 'Герена", оценката на УС отпреди два месеца от "много добра" за треньорското ръководство и спортния директор Георги Иванов се понижи до "три на релси" за Стойчо Стоев и щаба му. На наставника бе поставен ултиматум, а УС го унижи, волно или неволно, след като излезе с грешна информация на срока на договора му.
Доброто нещо през пролетта бе извън терена - откриването на новия сектор А на стадион "Георги Аспарухов". Събитието съвпадна с домакинството на Лудогорец. Еуфорията обаче си остана само на трибуните, а на игрището имаше страхлив домакински отбор. Незнайно защо равенството 0:0 бе оценено като голям успех, придружено с нелепо сравнение между двата тима "Райо Ва-лекано - Реал Мадрид". След 2:3 от Локо Пд на Терена" главата на Стойчо Стоев падна. А със заместника му Люпко Петрович сините финишираха невзрачната кампания с нови две поражения.
Мисията "Класиране за евротурнирите" бе изпълнена. Но всъщност успех ли е да си втори в шампионат без ЦСКА, Локо Сф и Литекс, завършвайки на 14 точки зад първенеца? Бе направен опит кампанията да бъде представена за такава, но исторически погледнато си е пълен провал. Който постави отново Левски на кръстопът.
Янаки Димитров, "Тема спорт"
