Нямаше да бъдем българи, ако след много успешното представяне (две победи над Великобритания и Молдова с по 2:1 и малшанс срещу Белгия 1:2) в Сидни на отбора на България във високопрестижния тенис турнир ATP Cup, не започнем да ровим, да търсим „нещо гнило”, да злословим, да хулим.
Така стана и този път. В сайт с гръмкото име „Българолюбие” се появи публикация „Лицемерието зад успеха”, която поради рефлекса да се търси скандалното, оплюващото и благодарение на новите технологии и социалните мрежи бе бързо и доста широко разпространена.
Далеч не „българолюбивото” писание на места в мрежата е анонимно, на места носи подписа на Г. Тойчев –човек, за когото не е известно да е свързан с тениса. В случая обаче не е толкова важен извършителят, а поръчителят, очевидно верен на максимата „Клевети, все нещо ще остане!”
Защото подбудителите на тази публикация прекрасно знаят разликата между Купа „Дейвис”, организирана от Международната федерация по тенис (ITF), към което отборно състезание сериозен ангажимент има всяка една национална федерация, в това число и БФТ, и новата ATP Cup – дело на Асоциацията на тенисистите професионалисти (АТП). Защото подбудителите прекрасно и преди всички нас знаят, че при всеки един професионален турнир участниците в него сами поемат пътните си разходи до града – домакин на турнира. Защото подбудителите прекрасно знаят, че Австралийската тенис федерация, съорганизатор на ATP Cup заедно с АТП, в случая предоставя и т.нар. гостоприемство (hospitality) и поема разходите по нощувките, прехраната и транспорта на участниците в състезанието вътре в Австралия. Защото подбудителите, но в случая и авторът (ако това е наистина Г. Тойчев), както и всеки един от лековерните разпространители на „Лицемерието зад успеха”, можеха да проверят веднага в уеб сайта на АТП и видят премиите, които всеки един от нашия отбор заслужено получава за своите резултати в Сидни. А те са (цитирам по памет): Григор Димитров – близо 260 хиляди щатски долари, Димитър (Мико) Кузманов – 90 хил. щ.д., Алекс Лазаров – 37, неигралите на турнира Алекс Донски и Адриян Андреев – по 27 хил. щ. долари. Тоест, всеки един от тях би могъл спокойно да компенсира разноските по самолетния си билет София- Сидни – София – около 1 600 щ. д. по тарифа на Bulgaria Air.
Що се отнася до Григор Димитров, то той несъмнено се показа и утвърди в Сидни като лидер не само на корта, но и извън него. И ако той се е показал щедър към своите съотборници там, заслужава само похвала. Гришо няма нужда и сигурно не желае да го «издигат в култ» заради това. Нека припомним, че най-великият бас в света Борис Христов, който десетилетия след 9.ІХ. 1944 г. не можеше да пее на родна сцена, само чакаше гастрол на Софийската опера в Италия или Испания, за да отиде и се срещне с колегите си там, канейки на богати вечери целия ни състав – от диригента до най-младия сценичен работник. Просто защото беше и си остана велик българин, въпреки враждебното отношение на властите и Държавна сигурност към него, въпреки световната си слава. Защо и Григор Димитров да не постъпи благородно към своите съотборници?
Коя е тогава причината за това наистина лицемерие, лъхащо от подбудителите и «автора» на «Лицемерието зад успеха» и защо този пасквил се появи именно сега? Причината е в завистта, че Българската федерация по тенис е поела по правилния и най-перспективен път да подкрепя и поощрява с редица програми създаването и израстването на млади таланти в обичания ни спорт. При това по този път постигаме вече значими успехи – доказателство са класиранията на наши състезатели и отбори в международни турнири и първенство във всички групи от 12 до 18 г. Очевидно не всички са доволни от това развитие на нещата. Вместо всички, свързани с тениса, да обединим усилията си, завистта се оказва... по-силна ?! Още Елин Пелин е изрекъл: «Ако някога в България се роди гений, то това ще бъде геният на завистта!» Дори само с тези горчиви, но пророчески думи, «майсторът на късия разказ» би останал завинаги в нашата история.
А защо «Лицемерието зад успеха» се появява точно сега? Причината е, че за 20 януари т.г. е насрочено Общо събрание на БФТ. Може би там подбудителите –лицемери ще излязат от своето прикритие, може би там ще проявят и по-големи апетити? Кой знае?
И накрая една новина. На мнозина от нас направи впечатление голямата ангажираност в Сидни на Кристиян Гро, личния треньор на Григор Димитров, към целия отбор на България. «Като че ли е българин...», възкликваха някои дори. Ами да! Кристиян Гро е «българско откритие». В тениса като 7-8-годишно момченце го въвежда Любомир Петров. Двукратният ни шампион за мъже (1980, 1985 г.) и дългогодишен национал е бил треньор в родния град на Гро, Крайлсхайм (ФРГ). Любчо Петров оценява таланта и спортния дух на Кристиян и го прави първа ракета при момчетата, а по-късно и юношите на клуба.Така е до 1998 г., когато пътищата им се разделят – Гро става студент в САЩ, а Петров отива треньор в Херенберг (ФРГ), където работи и до момента.
Борислав КОСТУРКОВ
журналист, бивш състезател по тенис, бивш
заместник-председател на Съдийската
при БФ тенис
