За Лудогорец чух за пръв път в края на август. След като бяхме изгледали повечето мачове от плейофите за влизане в Шампионската лига, в редакцията на „АС" сменихме канала, защото Лудогорец - Стяуа бе влязъл в продължения. Освен това голът за българите, с който бе изравнен общият резултат (б.р. - негов автор е Вандерсон), бе много красив.
Да ви призная честно, ние бяхме за Стяуа, защото това е отбор, спирал Барселона в КЕШ. Всички в Испания помнят великите спасявания на дузпи на Дукадам в Севиля.
След като обаче вашият вратар (б.р. - Владислав Стоянов) получи червен картон и на вратата застана Моци, веднага станахме за Лудогорец. Бе впечатляващо как този футболист поема цялата отговорност в ръцете си. Бъдещето на този отбор бе в неговите ръце. Ако не бе той, сега българите щяха да играят в Лига Европа. При първата спасена дузпа всички 30-40 човека изригнахме. Беше нещо магично. Аз лично виждам подобно нещо за пръв път в живота си. Някои от по-старите ми колеги споменаха, че подобни неща е правил Пауло Соуса, който в момента е треньор на Базел. Но аз за пръв път видях с очите си такова чудо. След като Моци спаси и втората дузпа, подивяхме. Казвам ви го честно. А Моци заслужава фенклуб на свое име.
Искахме Реал Мадрид да играе с този отбор. Това е тим, целунат от Бога. След мача погледнах резултатите на някои от европейските им мачове. И установих, че много често, както и срещу Стяуа, те вкарват в последните минути. Направиха го и след това - срещу Базел и Ливърпул. Щастлив съм, че този тим срещна Реал Мадрид. Яд ме е само, че не бях в София за първия мач. Тогава Реал не даде всичко от себе си, пусна някои резерви и заради това се затрудни с успеха. Истината е, че това беше най-тежкият мач на тима в Шампионската лига до момeнтa.
Карлос Форханес, „АС”, специално за „Меридиан мач”
Да ви призная честно, ние бяхме за Стяуа, защото това е отбор, спирал Барселона в КЕШ. Всички в Испания помнят великите спасявания на дузпи на Дукадам в Севиля.
След като обаче вашият вратар (б.р. - Владислав Стоянов) получи червен картон и на вратата застана Моци, веднага станахме за Лудогорец. Бе впечатляващо как този футболист поема цялата отговорност в ръцете си. Бъдещето на този отбор бе в неговите ръце. Ако не бе той, сега българите щяха да играят в Лига Европа. При първата спасена дузпа всички 30-40 човека изригнахме. Беше нещо магично. Аз лично виждам подобно нещо за пръв път в живота си. Някои от по-старите ми колеги споменаха, че подобни неща е правил Пауло Соуса, който в момента е треньор на Базел. Но аз за пръв път видях с очите си такова чудо. След като Моци спаси и втората дузпа, подивяхме. Казвам ви го честно. А Моци заслужава фенклуб на свое име.
Искахме Реал Мадрид да играе с този отбор. Това е тим, целунат от Бога. След мача погледнах резултатите на някои от европейските им мачове. И установих, че много често, както и срещу Стяуа, те вкарват в последните минути. Направиха го и след това - срещу Базел и Ливърпул. Щастлив съм, че този тим срещна Реал Мадрид. Яд ме е само, че не бях в София за първия мач. Тогава Реал не даде всичко от себе си, пусна някои резерви и заради това се затрудни с успеха. Истината е, че това беше най-тежкият мач на тима в Шампионската лига до момeнтa.
Карлос Форханес, „АС”, специално за „Меридиан мач”