Лудогорец извади асо от тестето с жокерите

При изключително­то качество и коли­чество в тима на Лудогорец, всяко ново попълнение се сблъс­ква със закона на ес­тествения отбор и ни­то трансферна сума, нито визитка, нито мо­ментен проблясък обещават титулярно място дори в най-близка перспектива.

През този трансфе­рен прозорец шам­пионите се обзаведо­ха с вратаря Ренан и нападателя Жоао Пауло, като е очевид­но, че и двамата ще трябва да се преборят с изключителна кон­куренция за титуля­рното място. След кризата „Ераносян" и гафовете на „Санкт Якоб" и „Емирейтс" Владо Стоянов отново е на върха, влиянието му върху отбора е вну­шително и трудно но­вото бразилско попъл­нение ще може да го измести. Въпреки това Ренан може съвсем скоро да се надява на титулярно място, предвид намеците на Владо, че се ослушва за трансфер в чужби­на. Цената на перничанина пада с всеки изминал полусезон заради възрастта и съвсем скоро Лудогорец ще го пусне на символична цена, кое­то би удовлетворило всеки купувач. Това намалява вероятнос­тта Ренан да се пре­върне в пореден жокер в шампионското тесте. Такъв не успя да стане сърбинът с канадски паспорт Ми­лан Борян, който се провали при всички шансове да стане номер 1 за „орлите".

Далеч по-интересна е ситуацията с голмай­стора на Първа лига Жоао Пауло, който вка­ра на Арсенал Тула и Тренчин, и протяга ръ­ка поне към два поста -като дясно крило и лек нападател на върха на атаката. За Пауло проб­лем е, че звездата на Първа лига Джонатан Кафу засега остава в Лудогорец, както и Клаудиу Кешерю. На­последък Георги Дер­менджиев наложи схе­мата с тежък нападател в лицето на румънеца, като при това положе­ние Кафу е отдясно, а Вандерсон отляво. До­ри и Кафу да мине на върха, за Пауло ще па­да битка с Мисиджан на десния фланг. Но както биха въздъхнали във всеки друг отбор: да им имам проблемите на Лудогорец. С играчи като Кишада, Кампаняро, Сисиньо, Миси­джан, Лукас Саша или Лукоки всеки друг от­бор у нас и повечето на Балканите биха започ­вали състава си.

Шампионите вече си създадоха армия от жокери, които са особено необходими в периоди­те на мачове от евротурнирите, както и за стимул на титулярите. Да стоят качествени иг­рачи като Мисиджан, Саша, Сисиньо или Ки­шада на пейката из­глежда рисковано, но явно Георги Дермен­джиев е достатъчно до­бър психолог, за да няма подмолни игри и недоволство.

Нека обаче да пог­леднем по-детайлно към играчите от така наречената средна класа в Лудогорец и дали имат шанс да се преборят и да преми­нат на по-високо ниво. За Ренан и Жоао Пауло вече стана ясно, че ще бъдат в съвсем друго положение, ако най-късно до лятото се финализират трансфе­рите на Владо Стоянов и Кафу. След идването на бразилския страж Борян стана трета ра­кета, казано на тенис език. Учудващо е, че играч с качествата на сърбина е далеч от ти­тулярния пост, но явно психологически не мо­жа да издържи на нап­режението. Той провали„орлите" при 1:2 с Ли­върпул на „Анфийлд" и при 2:3 с Арсенал на „Васил Левски". Дори играч като десния бек Сисиньо, който бе купен от Сантош за 900 000   евро, така и не мо­же да стане първи избор. Бразилецът игра точно в половината мачо­ве от шампионата и ед­ва в 3 от 12-те срещи от Шампионската лига. Сисиньо   има   впе­чатляващ дрибъл и ско­рост, но и пропуски в дефанзивен план. Дан­чо Минев обаче е на 36години и е нормално да отстъпи.

Кишада и Витиня са идеалните резерви, особено що се отнася до първия. Само преди три дни Дерменджиев отказа Кишада да бъде продаден в Азербай­джан за солидна офе­рта. Това са вечни жокери, които нито чакат титулярно място, нито роп­таят, че ос­тават на пейката. Нападателят е подходящ за съперници като Монтана, Славия, Пирин или Нефтохимик, а през то­зи сезон показа, че мо­же да играе успешно и зад нападателя и дори като дефанзивен халф. Кишада има пет титли на сметката си и 30 го­ла в елита, въпреки че никога не е бил ти­туляр. Рекордът му е от­преди 3 сезона, когато почна в 16 срещи, а през този сезон има 15 мача на сметката си, но е бил на терена от на­чалото само в пет от тях. Витиня също е мно­гофункционален - освен като ляв бек, има мачо­ве в центъра на защи­тата и дори като крило.

Две от последните попълнения - Густаво Кампаняро и Игор Пластун, също се очертават като жокери, въпреки че на украине­ца се възлагаха повече надежди в началото. Той обаче бе категорич­но изместен от аржен­тинеца Паломино. Еле­гантният стил и погледа върху играта на Кам­паняро го представят като по-перспективна кандидатура в средата на терена. Сънародни­кът му Лукас Саша е подходящ трети ва­риант за заместник на уморен, наказан или контузен Светльо Дяков или Анисе. Той обаче няма класата за титуляр в тим с такива претенции.

Във въпросния спи­сък има и един играч, който блестеше в пе­риода 2013 - 2015 г, но контузия го извади от несменяемите ти­туляри. Става дума за холандското крило Върджил Мисиджан, който бе най-силният офанзивен играч на „орлите" по време на кампания­та в групите на Лига Европа. Той вече заяви пред холандски медии жела­нието си да бъде титуляр, с което даде на­дежди на ПСВ   Айндховен за тран­сфер, но не е ясно дали „лале­тата" ще могат да си го поз­волят финансо­во. Разбира се, Мисиджан има потенциала да бъде титуляр до­ри в толкова си­лен тим, като нас­тоящия Лудого­рец. Друг флангови играч - Лукоки, обаче не може да надхвърли тавана си за нещо повече от резерва. Затова оферта като тази от Трабзон за 1 - 1,2 милиона ев­ро не е за пренебрег­ване.

в. "Меридиан мач"