Любо каза много, но не всичко

Любо си е Любо! Могъща футболна личност, ползваща се с любовта на своите и с респекта на чужди­те. За сетен път това се раз­бра в събота на "Армията". И още нещо - Чичовото не е ка­то чичото, защото предпочи­та директната атака вместо фолклора на шопския хумор за орела в небето...

И все пак дори Любо не е пророк в собствения си дом. В неделя вечер той каза много, но не всичко. Поне по три точ­ки от дневния ред вече бив­шият национален селекционер остана длъжник на публиката, която на 70 процента го под­крепя. Сигурен съм, че обще­ството очакваше да чуе мне­нието на младия Пенев за роля­та на Боби Михайлов, за нео­граничените мандати на президента на БфС и за... черното тото. Без тези неудобни теми откровението спря по среда­та на азбуката. А мисията на големите личности е да отва­рят прозорци в Стената.

Легитимност за банални истини

Оценките на Любо Пенев за факторите в БфС и за Ки­рил Домусчиев отдавна са публично достояние. Във вся­ка футболна седянка 9 от 10 мислят точно като бившия голмайстор на ЦСКА, Вален­сия и Атлетико Мадрид. За това няма спор. Съществе­ното е, че великият напада­тел от близкото минало ле­гитимира баналните истини чрез своето голямо име. Защото и най-авторитетният коментатор не прите­жава аурата на герой от те­рена от ранга на Любо. Именно този морален капа­цитет е източник на огром­ната сила, с която сърдит­ият, висок мъж удари по со­фрата на фирма "Перука и ко". Така стовари юмрука си, че за секунда се разхвърчаха чаши, бутилки и... хапчета.

Никой не е по-голям от живота...

В тази древна сентенция трябва да търсим отговора на естествения въпрос - за­що чак сега? Много просто - дори един Пенев не би могъл да си позволи солова акция срещу Системата. Няма съмнение, че не от вчера или от онзи ден той е бил наясно с хлъзгавия нрав на Данчо Лечков, със сънливия бит на "филолога" Емо Костадинов и въобще с породата на Изпъл­кома. Защо обаче искаме от Любо това, на което не сме способни самите ние? Дайте си сметка, че 99 на сто от нас реагират радикално едва когато ножът е опрял о ко­кала. По всяка точка от дневния ред, защото никой не е по-голям от живота...

Ако си беше отворил устата по-рано, Любо няма­ше да бъде национален се­лекционер и не би се добли­жил до огромните пари в Бо­тев Пд малко преди да рух­не пирамидата КТБ. Това е реалността на фона на де­сетките безработни тре­ньори и неколцината абони­рани за договори с благосло­вията на олигархията във и около БфС.

Удар срещу Статуквото

И все пак Пенев направи нещо изключително, като на­руши омертата, обгръщаща с непробиваем щит офиса на еврокомисаря, танцуващ под звуците на чалга. Нарисува и наложи в публичното про­странство премълчавания образ на върхушката в нашия футбол. А това не е никак малко, защото така посте­пенно се разклащат основи­те на Страха.

Преди няколко години съ­щите нелицеприятни исти­ни изричаше Ивайло Дражев, но те бяха ловко неглижирани от адвокатите на Статуквото заради липсата на обществена легитимност във визитката на критика от Бургас. После друг само­тен "гларус" - Христо Порточанов, успя да лиши БфС от юридически статут и фак­тически го извади от закона. И отстраненият след еле­ментарна балканска комбина­ция в Белград Пламен Марков на свой ред се присъедини към опозицията, като изрече куп верни неща.

За съжаление тези смутители на блатото, редом с двама-трима "болни мозъци" от медиите, бяха обречени в битката срещу "четвърти­те в света". До момента, в който двамата най-големи от златното поколение  - Христо Стоичков и Любо Пенев, се оказаха в една лодка срещу мъртвото течение. До брега е далеч, но все пак вече се вижда някаква посока...

Северна Корея не е сама!?

Ще има ли продължение, или Любо ще предпочете да осребри статута си на незабравена звезда в Испания? Към днешна дата ресурсът на по­тенциалната опозиция е не­достатъчен срещу любимците на всички власти от "Иван Асен II" 26, недостижими за Темида под наднационалния чадър на фИфА. Освен това кой ще се занимава с бакиите на "четвъртите" при актуалния хаос в държавата?

Конюнктурата продължа­ва да обслужва Боби, Данчо, Емо, Наско и cue, но вече има яка дупка в Стената. И този пробив трябва да се разши­рява, най-вече от консенсус­ни авторитети като Любо Пенев, Пламен Марков, Хри­сто Порточанов..., чрез ня­колко елементарни питания. Първо - докога обществото ще търпи корпоративната машина за гласуване, изобре­тена от "инженер" Вуцов, която възпроизвежда власт­та в БфС на всеки "конгрес" чрез белязани карти, платени чиновници и клубове фанто­ми? Второ - нима е възможно в една уж европейска държа­ва да съществува организа­ция без ограничение на ман­датите за нейния ръководи­тел? Трето - само бедният Марек ли ще плати сметка­та за присъдата "Горчиво", звучаща все по-често по ста­дионите?

Ако обществото не даде рамо на Любо Пенев и други­те опоненти на фирмата, очевидно приема за нормално обстоятелството, че у нас съществува футболен моно­пол, подобен на политическа­та династия Ким в Северна Корея. И нищо чудно някой ден Ники да смени Боби по родово право, но не на вра­тата, а в кабинета?! И защо не, след като частният устав на БфС не го забраня­ва? 

Георги АТАНАСОВ, в-к "Тема спорт"