Президентът Георги Първанов ще присъства днес, 20 декември 2010 година, в 17:30 часа на бул. „Мария Луиза” № 20 на официалната церемония по връчването на наградите в 50-та анкета „Футболист на годината - 2010”, обещаха от прессекретариата на президента на Република България, но той не бе забелязан сред присъстващите в елитното столично заведение преди няколко дни.
Май по навик леко ни подхлъзнаха в изненадващата зима. Премиерът поне се отчете с (видео), а двама от отличените го сториха с (аудио). Победителят се отчете с присъствие.
Излезе като президентът на БФС – леко смутен. Изнесе съдържателна реч, която накара големите, свързани с миналото, да настръхнат. Покани ги всички на чашка, а после отправи едно послание към младите – да не посягат към нея.
Примери много, в същото това заведение чужденците в „А” група се размазват до припадък и дават пример на родните таланти как да се развиват като личности. Те, от своя страна, грабват силикона, а после се оказва, че младите са цели двама в петицата на номинираните.
Прави им чест на Попов и Михайлов, че се опомниха навреме. С Манолев дори, когато Бербо, Марто и Стенли си тръгнат, а Иванков не стане шампион на Турция, ще си имаме челна тройка на прословутата класация.
С Благо и Божо жълтите страници празни няма да останат, но… Толкоз за бъдещето - то не е никак розово.
Направо трагикомично, като самата церемония по връчването на наградата. Вземащият приза за футболист номер 3 представител на Голямата фамилия вратари Михайлови инцидентно ритна стълбата, а вицето му в БФС за изненада на водещите не обяви победителя, ами първия му подгласник. Явилият се вместо своя брат Попов да приеме отличието обаче буквално остана без глас, когато Попето почна да говори (пак за изненада на водещите).
Добре, че Бербатов си беше написал домашното, та да отсрами положението, но той пък превърна трагикомедията, в повод за размисъл.
Но след подобни мисли май на всички ни идва да посегнем към чашката. Мъгливо си остава следващото поколение – нужни са му нови попълнения.
Ясно е, че миналото никой не може да ни го отнеме - граници на три морета, и футболисти, с които всяка страна може да се гордее, че и сега има един - за първото място.
Всеки от нас обаче трябва да се замисли върху бъдещето, доколкото му е възможно...
Емил Арсов, Novsport.com