От много години насам най-известната преследвана цел в Северен Лондон и в частност Арсенал бе безкрайните опити на Джон Йенсен да вкара първия си гол за клуба. Това се случи в мач номер 98 с екипа на артилеристите, последвано от пускане на пазара на фланелки с надпис: "Аз бях там". Може да замените всичко това сега с първата победа на Арсен Венгер над Жозе Мауриньо във Висшата лига.
Пресконференцията на французина завърши малко след нейното започване, когато бе споменат личният му пробив срещу португалеца. Той се ядоса и се отказа от възможността да се окъпе в слава: "В крайна сметка спорът е между 2 отбора. Точно така възприемам победата", заяви Венгер и се насочи към изхода. Но след 12 неуспешни опита в лигата той със сигурност е танцувал от кеф вътрешно.
В най-бурния си момент от 21-годишната кариера на Венгер начело на Арсенал той достигна до най-ниската точка - да вижда как хората го съжаляват. През този безкрайно дълъг сезон французинът прилича на прашасала стара реликва, неспособна и нямаща желание да се промени, подпомогната и подстрекавана от борд на директорите, които са прекалено уплашени, за да му се противопоставят. Всичко това "захапа" от репутацията му и огромната работа, която свърши начело на клуба. Все още витае несигурност около топчиите, но най-достоверното тълкуване на положението е, че се готви "тотална промяна" в клуба, но с Венгер като неин архитект, а не като нейна жертва. Венгер се нуждае от големи победи, за да може да отговори на критиците си. Класиране в Топ 4 и спечелена ФА къп могат да оборят тезата, че времето му е изтекло. В цялата тази схема един успех над Юнайтед в мач, напомнящ на отпаднало от афишите на Бродуей представление, трудно може да промени картинката. Но артилеристите показаха поне признаци на живот след капитулацията срещу Тотнъм преди седмица. Представянето на "Уайт Харт Лейн" можеше да бъде началото на "смъртта" за Венгер, но това събуди футболистите му, които осъзнаха, че могат да играят в Лига Европа.
Цената на регреса на Арсенал бе платена почти изцяло от неговия мениджър, поел цялата жега върху себе си. Играчите, рядко наказвани или вадени от състава, бяха оставени скрити от стрелите в уютен подслон. Мачът вчера обаче подсказа, че и те вече са се стреснали от личната цена, която ще се наложи да платят. Те, разбира се, бяха окуражени от рисковия подбор на единайсеторка на Мауриньо.
Жозе бе черната котка за Венгер, като поредицата му от победи и равенства се простираше чак до 2004 г. Оттогава насам мениджърът на Арсенал не спечели нито една шампионска титла, а през целия си престой в Англия португалецът се постара непрекъснато да унижава и предизвиква френския си съперник. Причината за всичко това може да се крие в ревността му спрямо високото мнение за Венгер във футболния свят.
Сега няма да има тениски в чест на Венгер, защото спря серията без загуба на Юнайтед от 25 мача или защото записа първа победа над човека, който развали юбилея му за мач №1000 със съкрушително 6:0 на "Стамфорд Бридж" през 2014-а. Но победата поправи един болезнен дисбаланс. А също и показа, че поне за ден Венгер все още знае как да печели големи мачове.
Загубата от Тотнъм бе обезкуражаваща. Победата над „червените дяволи” бе съживителна. Това е мениджър, който е дал толкова много на безброй футболисти и сега е техен ред да му отвърнат със същото и да спасят неговата репутация. Неделният успех бе една малка крачка към целта, ала ще са нужни още няколко, при това солидни.
Пол Хейърд, The Telegraph