Преди години в Турция играха много български футболисти. Представяха се добре, хората ги обичаха. И още ги помнят. Като ги видят, се редят за снимки с тях.
Сега традицията продължават Димитър Иванков в Бурсаспор и Емил Ангелов в Денизлиспор. Има и още едно момче, то е добър футболист. В Турция го знаят, но не и в България. Това е Гьорхан Гьорсой или Аспарух Асенов от Кърджали, сега в Анталия. Семейството му и до днес живее в Кърджали и той се връща всяко лято. Иска един ден да поиграе и в България, но не сега.
За всяко нещо си има време
Гьорхан е роден на 24 септември 1987 г. в Кърджали. Като всички деца започнал да рита първо в махалата. След това се записал в Родопи (Момчилград), а след това и в Арда. През 2000 г. цялото семейство на Гьорхан заминава за Швеция и той почва в местния Норкьопинг. Там талантът му блесва. На няколко мача има скаути от Турция. Качествата на момчето не остават скрити за зорките им поглед и много скоро той е повикан в юношеския национален отбор на Турция. Но Гьорхан не спира дотук. Още в първия си мач с националната фланелка вкарва гол. Местните отбори веднага набелязват младия халф.
- Президентът на Аданаспор пръв прояви интерес към мен. В първия момент му отказах - спомня си Гьорхан Гьорсой. - Но те бяха много настоятелни. Звъняха ми непрекъснато в продължение на шест месеца. Накрая приех.
През 2002 г. българинът от турски произход се мести в Адана. Скоро записва нов успех.
Още ненавършил 16 години, той записва дебют и става най-младият играч в историята на Суперлигата. Постижението му остава неподобрено и до днес. Но тъй като за него няма граници, вкарва още в третия си мач срещу Себатспор и подобрява нов рекорд - този за най-млад голмайстор.
До 2004 г. вече е изиграл 25 мача за Аданаспор и големите се редят на опашка. Искат го и от Галатасарай, и от Фенербахче.
Избира Фенерите, обяснява защо:
- Фен съм им, а и даваха повече пари.
Първата година е резерва, изиграва едва 2 мача. Гьорхан обаче е търпелив, защото знае, че един ден ще удари и неговият час. Следва преотстъпване на Сиваспор, където играе с друг българин - Иван Цветков, а сега и на Анталияспор.
В Сиваспор съдбата го поглежда. Галатасарай и Фенербехче се борят за титлата. Гьорхан вкарва срещу Галатасарай и любимият му отбор Фенербахче става шампион.
- Това се случи навръх 100-годишнината на клуба. Бях много щастлив, това е и най-хубавото ми изживявавене в кариерата до момента.
Хората във Фенербахче се отблагодаряват подобаващо с нов договор. В клуба от Истанбул тренира при двама големи треньори - Зико и Арагонес. Испанецът дава най-много шансове на младия халф и Гьорхан никога няма да забрави наученото от него.
- Той ми даде шанс, постави ме титуляр. Казваше ми, че приличам на испанския национал Давид Силва.
И Зико, и Ароганос обаче не успяват да изведат отбора до първото място.
- За съжаление не мога да гледам мачовете от първенството, но следя какво се случа по интернет. Като дете харесвах ЦСКА. Следя мачовете на българските отбори в евротурнирите. Стана ми жал, когато Левски падна с 0:5 от Барселона в Шампионската лига.
Не вярва обаче, че ако преди години бе останал в България, щеше да има същите успехи.
- В южните краища на страната рядко идваха хора да следят играчите. Взимаха повече футболисти от София, Пловдив и другите големи градове.
От българските футболисти любим му е Мартин Петров, защото играе бърз футбол, а №1 от турците за него е Емре Березоглу.
Като всеки човек и Гьорхан Гьорсой има мечти.
- Играл съм във всички възрастови групи на националния на Турция, без мъжкия. Това е моята мечта. Тя зависи изцяло от мен. Ако се представят добре, може и да я осъществя. Когато си национал, те гледат повече мениджъри, дават те по телевизията и шансът ти да направиш трансфер в западен клуб е по-голям. От Анталияспор трудно се стига до националния отбор. Много по-лесно е, ако си в някой от грандовете. Но не успях да хвана този влак, докато бях във Фенербахче, защото не играех много добре по това време.
Целта на Анталияспор тази година е участие в Лига Европа. Това обаче ще стане изключително трудно, тъй като в момента отборът е на десето място. Необходими са поне 8 победи. Гьорхан и останалите вече мечтаят за Европа.
Надежда Кърликова, "7 дни спорт"
