Най-срамният ден във футбола

Трудно е да си представим по-потискащо, по-жалко и тъжно решение в историята на футбола. Както Daily Mail написа, собствениците на Лестър се оказаха "змии, които през цялото бреме твърдяха, че стоят зад своя мениджър, а накрая му забиха нож в гърба". Медиите на Острова отбелязват, че и футболистите са изиграли своята роля за тази грозна и нечовешка постъпка. Sky Sports твърди, че играчите са се срещнали със собствениците след загубата от Севиля с 1:2 и са заявили, че отношенията между тях и Раниери са се влошили драстично. Така Крейг Шекспир и Майк Стоуъл ще водят отбора до назначаването на нов мениджър, а Роберто Манчини засега поне е фаворит, както и Франк де Бур. Но това в момента едва ли вълнува някого...

Раниери така и не получи уважени­ето, хвалебствията, които си заслу­жи, още от самия ден на коронясване­то на най-изненадващия шампион в английската Висша лига. Нито от своите играчи, които го заляха обил­но с алкохол пред камерите, докато се готвеше да говори пред световни­те медии, нито от своите начални­ци, отдали се на парадиране на ста­диона с портрети на тайландското кралско семейство. Ликът на Рание­ри трябваше да бъде издигнат на пи­едестал точно там, в онзи ден, как­то трябваше и самият италианец да реши кога да свърши тази приказ­ка. Нима той не заслужава възмож­ност да поправи кривиците през то­зи сезон, без значение от завършека? Дори и лисиците да изпаднат, какво от това? Не, не му се даде и 1 година (само 9 месеца) време след най-забележителната, най-изненадващата и нело­гична титла, след едно епохално постижение, поставило Лестър на мяс­то, на което никой в клуба или около него не са си предс­тавяли, че съществува. Лиси­ците промениха спортната картинка, нашите очаква­ния, а и тези на букмейкъри­те - не се съмнявайте, че ко­ефициент за титла на кой­то и да е отбор ще бъде 5000 отново.

Голяма част от феновете на "Кинг Пауър" безспорно се сраму­ват от това решение на собствени­ците. Представете си какъв време­ви кредит биха дали те на Раниери... Колко лоялни биха били те към човек, който им донесе титлата във ВЛ и незабравим поход в Шампионската лига? 10 години? Или може би 20? До­животен кредит? Може би да, но в крайна сметка италианецът получи 9 месеца! Това е решение, което мо­же да струва милиони, дори милиар­ди. Не по отношение на финанси, раз­бира се, защото е ясно, че за бивши­те работодатели на Клаудио това е върховният дразнител, а по отноше­ние на фенове, влюбени във футбола хора, които може би чувстват, че тази игра все повече не е за тях.

Лестър падна толкова ниско и показа, че не уважава ценности ка­то почтеност, човечност, благодарност. При това не към кого да е, а към човека, който ни накара да преосмислим какво е възможно и какво не, да повярваме в чудеса! Това не е прецедент, но всички ние си мислех­ме, че Лестър е различен...

Клаудио е разказвачът на приказ­ки, при това красиви. Но на сладкодумните хора не им позволяват да ги довършват! Раниери продължи да се усмихва, той купуваше пица на иг­рачите си, спря се в дома на майка си в Италия, превърна средноста­тистически футболисти в мегамилионни звезди.

"Дили динг, дили донг"! Лестър бе най-великата приказка, разказвана някога от футбола, а уволнението на Раниери е най-мрачният ѝ възмо­жен финал. Лицемерните думи от клубното изявление само затвърждават чувството на отвраще­ние от това решение. След него Лестър може и да не е фаворитът за изпадане от Висшата лига на бук­мейкърите и специалистите, ала е твърде вероятно да е фаворитът за изпадане от сърцата на обикно­вените хора.

Любомир ИЗОВ, „Тема спорт”