Наситената футболна програма в края на сезона в Първа лига не ни оставя време да се вгледаме в най-сериозните проблеми. Някак си между капките продължават да минават съдиите, чиито гафове остават назад в медийния дневен ред за сметка на черното тото, на борбата за бараж и битката за оцеляване. В отделните клубове също има интензивен информационен трафик, който провокира интереса на феновете и реферите се разминават само с псувните по стадионите. Стига да не са засегнали един-двама по-специални футболни босове, които приемат като лична обида всяка грешка, която не е в тяхна полза. Няма как по друг начин да си обясним защо доказан некадърник като Станислав Ставров е абониран за наряди, а хора с далеч по-добра история, опит и постижения на терена при първото по-сериозно провинение за дълго остават на сухо. Просто не знам какво му е в главата на Ники Йорданов, който впрочем десетки пъти съм критикувал, а и на Веско Мишев (не защото е колега), факт е, че и двамата сбъркаха преди да ги накажат, но за 36 сантиметра засада дори и в дерби като ЦСКА-София - Лудогорец да си аут за цели 9 кръга и да се завърнеш с наряд във Втора лига, идва някак в повече.
Очевидно е, че говорим за тежки проблеми в управлението на процеса. Отдавна загубихме надежда, че в България ще може да се изграждат кадърни и безпристрастни съдии, които да се утвърдят с големи мачове в световния футбол. Но поне шуробаджанащината и схемите на зависимост да не стават толкова нагли и очевидни.
Петър Петров, а и мениджърът по конвенцията Илонка Джалева нямат никакви оправдания. Самият шеф на Комисията е наясно какъв натиск имаше преди 20 години и колко усилия бяха нужни на онези 15-20 арбитри, които изнесоха тежестта на мутренските времена. Тогава нямаше слушалки, асистент съдийски наблюдатели и цялата технологична помощ, която осигурява комфорта на днешните несъстоятелници. И с всички скандали, грозни сцени и побоища лицето на съдийството ни все пак бе запазено, а сега такива като Ставров имат само гръб. Пазят ги защото са безскрупулни, когато трябва да се помогне, на който трябва. През другото време ги търпят и ги покриват в докладите. Думата „рефер" става все по-мръсна, обратнопропорционално на доходите, които си осигуряват татковите, чичовите и т. н. синчета, които единствени са допускани до кацата с меда, до ранглистата, в която явно колкото си по-безпринципен, толкова по-нагоре стигаш. А след това може и с пост в управлението да се уредиш!
