Левски са завърна в сивото си ежедневие с поредното измъчено представление, този път на стадион „Тича" във Варна. Въображението на оптимистите бе прекършено някъде след десетата минута на мача, когато се видя, че гостите нямат абсолютно никаква идея как да надделеят игрово в мача и са много далеч от футбола. При тях приказките са само за борба, агресия и раздаване, но не и за самата игра. Замисълът на методиста Тони Здравков бързо бе разгадан и „уникалната" му тактическа идея бе разбита. След този преломен момент всичко интересно на терена бе осъществявано от домакините и най-вече от техния капитан Георги Илиев. Закономерно и без никакви обструкции моряците си взеха трите точки, като напълно затвър-диха впечатлението за видим напредък през този сезон.
Левски е безпомощен да промени своята съдба в течение на сезона. Истината е, че това е най-слабият Левски, откакто гледам този отбор. Не е до слаба форма или до лош треньор, или до проблеми с финансите. Левски комплексно се е докарал до дъното и няма никаква сила, която може да промени хода на историята. Тъжно и прискърбно е, че тази горчива чаша трябваше да бъде изпита 8 годината на честването на 100- годишнината. Тъжно и прискърбно е, че от синята идея не е останало абсолютно нищо. Тъжно и прискърбно е Левски да бъде представляван от Пламен Илиев, Мулдер, Димов, Нуно, Бру, Type, Генков, Макриев, Пламен Димов... На техния фон дори Старокин е като Марадона! Но фактите трябва да се приемат в тяхната същност. Някакъв хоризонт за бърза промяна и положително развитие не се очертава в обозримите месеци. По средата на сезона Левски изостава на огромна дистанция от първото място, продължаването му в турнира за купата е под сериозна въпросителна, а голямата цел за клуба в празничната година ще бъде класиране в европейските турнири. Не че това може да върне настроението на привържениците.
Този Левски няма полезен ход. Наложителна е промяна, и то на най-високо място. Не с играч, треньор или изпълнителен директор, а само с нов собственик. Или тръгване по пътя на ЦСКА, което е по-добрият вариант.
Ако при Левски картината е на непрогледен мрак, то при Черно море нещата са далеч по-розови. Това е най-доброто „море" от времето на Никола Спасов насам. Победите над Лудогорец, Левски, ЦСКА, а вероятно такива ще бъдат записани над Литекс и Ботев, показват тенденция. Не просто един добър мач, в който с битка, късмет и случайност се печелят трите точки. Гонзо определено е успял да наложи някакъв ред в играта, а трябва да му се признае, че търси оптимални тактически решения. Срещу слабия Левски неговата футболна концепция тържествуваше на терена. Играчите му действаха по-бързо, по-изобретателно, имаха повече идеи. Всъщност при Левски идеи въобще нямаше, факт е, че моряците не се боят от контактния футбол и физическите сблъсъци, но в същото време умеят и да разиграват. Трябва да се признае, че ако трябва да се избира по футболни достойнства между Левски и Черно море кой трябва да играе в първата седмица, то аргументите са далеч повече в зелено-бяло. Черно море може да се превърне в арбитър, а защо не и да погледне към третото място, което сега е само на 5 точки от тях.
ЦСКА взема лесно лесните мачове. Тази практика при червените пролича и на двубоя със столичния Локомотив. Победата бе постигната с феерично настроение и с много позитивна нагласа. Срещу ЦСКА обаче бе излязъл един предварително обречен на заколение противник. Локомотив София не е показал кой знае какъв футбол през този сезон, но поне се е борил и най-вече е имал късмет. Срещу ЦСКА желание за съпротива отсъстваше. Мачът като че ли бе предварително отписан и само се отброяваха головете в мрежата на клетника Галев.
Наглед лесната и категорична победа за ЦСКА обаче поставя единствения въпрос, който е важен за клуба през този сезон. Има ли реално развитие напред, или всичко стои в начална точка. ЦСКА прекалено лесно прегазва отбори като Нефтохимик и Локомотив, но това не придвижва тима към реална конкуренция с водача Лудогорец. Загадка е как точно класата ще бъде повдигната в ускорени срокове.
Макар и мачът да бе приятна разходка за червените, няма как да не бъде отбелязан един показателен факт. За два мача Мартин Петров вкара повече голове от Морейра, Сиди-бе, Косоко и Кировски, взети заедно. В същото време всеки един от посочените футболисти взимаше сериозна заплата от червения клуб през есента. А вероятно никой от четиримата няма да иска да си тръгне без компенсация през зимата. И оттук следва въпросът - новият преобразен ЦСКА не го ли кара като стария отбор на „титаните". Защото поне половината от селектираните през лятото не стават за нищо, а никой не поема отговорност за тяхната несъстоятелност. Не един или двама, цели четирима играчи. А към тях спокойно може да бъде причислен и Хауърд, че и фо-Поре, който е далеч от формата си в Черноморец. Оказва се, че един Мартин Петров е по-добро попадение от цялата лятна селекция на ЦСКА за върха на атаката.
Сривът при Локомотив всъщност е напълно очакван. Експерименти с до вчера наши юноши, а от утре само с чужденци са доказано непродуктивни. Отборът пак си е банда, но не железничарска. И какви очи има Стефан Генов да дава акъл на свои колеги, при положение че отборът му играе толкова неграмотен футбол. Двамата му крайни защитници спокойно можеха да бъдат заменени от когото и да било зрител на „Армията" с по-голям успех.
Локомотив пак ще се боричка около зоната на изпадащите, докато ЦСКА се представя добре като резултати и напълно заслужено е пред вечния си съперник в класирането. На този етап предвид тежкото им положение през лятото и това им стига на червените.
Жаклин Михайлов, "Тема Спорт"
