През това лято Левски направи една от най-мащабните си селекции, привличайки цели осем нови футболисти. Сред най-сериозните покупки на „сините" са бивш шведски национал, юноша на Барселона и холандски нападател с 28 гола през последния сезон Ерсте дивизия, който да замести головата машина Гара Дембеле.
На пръв поглед класна селекция. Левски определено има футболисти за силен титулярен състав, но все още мениджърът Георги Иванов го избистря. Неписано правило във футбола обаче е, че резервите са тези, които дават широчина и изваждат един отбор в трупни моменти.
А Левски в момента няма никакъв втори вариант за централен нападател. Двамата, които могат с успех да играят на тази позиция - Сьорд Арс и Иван Цветков, обикновено са титуляри и по този начин на пейката не остава никой, който да влезе в ролята на жокер, когато мачът се закучи. През последните години това бяха хора като Валери Домовчийски, Емил Ангелов - Бабангида, Исмаил Иса, Георги Чиликов, Мартин Кушев, Жеан Карлос, та дори и самият Георги Иванов.
Те може и да не бележаха във всеки мач, но при влизането си в игра веднага всяваха смут в уморената противникова защита. Резервните убийци на Левски поне носеха вариативност в състава и най-вече в отбора имаше конкуренция за митичната „деветка", което обикновено ражда качество.
Към днешна дата вариантите за промени в атака са само по фланговете. В центъра жокер евентуално могат да бъдат Христо Йовов и Дарко Тасевски, които умеят предимно да подават. Бижутера бележи по-често, но линейната му скорост вече е доста спаднала, а в същото време той не може да компенсира с много висок ръст или страхотна физика.
Всичко това прави Левски да изглежда тромав и лесно предсказуем. Още по-лошото е, че тази несигурност се пренася и у футболистите. Какво ли ще стане, ако Арс или Цветков се контузят дългосрочно? Тогава нещата отиват към мат.
Сегашното положение се очертава като прецедент в „синия клуб за по-новата му история. Левски винаги е разполагал с минимум една класна резерва в нападение. Известни сравнения могат да се направят само със сезон 2007/2008 и пролетта на 2010-а, когато „сините" също имаха твърде рехав авангард. Преди четири години Мъри Стоилов реши да заложи за есенния дял само на Валери Домовчийски и Екундайо Джайеоба, който не можеше да намери себе си след тежка контузия. Резултатите бяха красноречиви - тимът отпадна безславно от Тампере в квалификациите за Шампионска лига и регистрира рязко изоставане от водача ЦСКА в шампионата. През зимата Домо и нигериецът напуснаха, а на тяхно място бяха привлечени бразилецът Жеан Карлос и дупничанинът Еньо Кръстовчев, но и това не помогна. Левски финишира на цели 16 точки зад „армейците", а Стоилов бе сменен от Велислав Вуцов.
В първото полугодие на 2010 година нападението на „сините" пък се изчерпваше само с Кръстовчев и Мирослав Антонов. Двамата отбелязаха общо едва 7-8 гола, а шампион стана Литекс. Антонов ще бъде запомнен от публиката на Левски най-вече с обувката, която държеше в ръката си при инфарктната победа над Миньор (Перник) с 3:1 на стадион „Славия".
Едно е ясно - краят на август наближава и извиненията няма да помогнат. Левски ще трябва да предприеме нещо, ако не иска да зимува с най-крехката атака от десетилетия насам.
