Бившият защитник на Манчестър Юн Рио Фърдинанд стана поредният футболист, издал автобиография. В книгата си „Две страни” настоящият играч на КПР разказа защо Юнайтед пропадна под ръководството на Дейвид Мойс, който бе уволнен още преди края на първия си сезон.
Проблемите се натрупаха в мача, с който онзи сезон приключи. Пътувахме за Мюнхен, където трябваше да играем с Байерн. Във всички състезания в Англия вече нямахме шанс, беше останала само Шампионската лига. Аз исках отчаяно да играя, но на сутринта преди мача нещата не бяха наред. Отидохме в публичен парк да тренираме статични положения и такива неща. Местните хора започнаха да се събират покрай нас и да ни записват. Беше аматьорско. По-добре да бяхме пратили мейл или направо DVD на Байерн. Но дойде и още по-лошо. Докато се разтягахме на това, което се водеше трева, той дойде при мен, потупа ме по рамото и каза: „Рио, слушай, няма да играеш днес. Искам повече скорост в защитата”. Това ме уби. Вътрешно исках да изкрещя и да го сграбча. Но съм отборен играч и трябваше да държа езика зад зъбите си. Но това може би беше най-лошият ми момент в Юнайтед. Никога не са ме изхвърляли от толкова голям мач. И то по такъв начин, пред всички. Няколко съотборници ми казаха по-късно, че никога не са виждали такава реакция от мен. Бях като зашеметен и си излях гнева върху треньора, докато чакахме да свърши с указанията за титулярните 11. Никога преди не съм показвал чувствата си толкова открито. Знаех, че времето ми в Юнайтед свършва. Не бях включен в мача, но гледах отстрани как всичко се обърка. Сър Алекс Фъргюсън ни даваше прости, сбити и ясни инструкции. Но преди този мач Мойс каза, че в зависимост от това как играе Байерн, може да използваме три различни схеми! Щял да каже на момчетата, когато мачът започне. Дани Уелбек можел да играе вдясно... или вляво... или отзад. Шинджи Кагава със сигурност щеше да играе назад... или пък вляво. Загубихме мача и 13 дни по-късно Мойс беше уволнен. Не по достоен начин, защото слуховете за това вървяха два дни и чак след това сложиха край на мъката му.
Иначе бях оптимист, когато той дойде. Той беше искрен, работеше наистина много. Винаги идваше първи и си тръгваше последен от тренировка. Искаше да наложи своя визия, но така и не разбра каква точно трябва да е тя. Създаде негативно настроение в отбора, докато при Фърги винаги е било позитивно. Постепенно загуби всички играчи. Не ми харесваше да играя за него. Доста преди края на сезона бях решил, че ще се махна, ако той остане. Но той не допусна само една грешка. Бяха много.
Забраната за картофки
Футболистите имат навици и откакто съм в Юнайтед, имаше традиция винаги да ядем нискокалорични картофки в нощта преди мача. Ние си харесвахме чипса. Но той ни го забрани още в първата си седмица. Не се хранехме лошо. Всъщност трудно ще намерите по-големи професионалист от тези в Манчестър Юн от лятото на 2013. И изведнъж той забрани картофките. С това вбеси всички. И познайте какво се случи, когато Мойс си тръгна и Райън Гигс пое отбора. Бяхме на велосипедите, за да загреем за първата тренировка без него и един от играчите каза: „Знаете ли какво? Трябва да говорим с Гигси? Трябва да го убедим да ни върне шибаните картофки!”
Разходка преди мач
Мойс ни извеждаше за 10-минутна разходка сутринта преди всеки мач. Никога не го бяхме правили, никой не искаше да го прави и никой не харесваше идеята. Сигурно някои ще си помислят, че се държим като примадони, но в отбора всичко опира до навик и до това да ти е удобно. Когато започнеш да променяш много неща наведнъж, това дестабилизира отбора. Няма значение дали си футболист, или работиш зад някоя машина във фабрика.
Отрязване на крилата
По-големият проблем беше смяната на тактиката. Той искаше да я смени, но не знаеше какво иска. В подготовката ни караше да играем 4-2-2-2 без крила. Спомням си как си помислих: „Не си ли чел историята на този клуб? Той е изграден на крилата. От 100 години е така!”
Кристиано Роналдо, Дейвид Бекъм, Райън Гигс, Стив Копел, Уили Морган, Джордж Бест... Това си е традиция.
Той промени и тренировките. При Фърги винаги си правехме едно мачле на малък терен в петък. Обичахме го. Забавлявахме се, опитвахме някакви неща. А Мойс искаше да играем само с две докосвания. Това е много зле, особено за нападателите, които искат да изпробват уменията си. Чувстваха се ограничени. Оплакахме му се, но нищо не се промени. А след това хората се чудеха защо нямахме въображение на терена. Да не говорим, че постоянно искаше центрирания. В мач с Фулъм направихме 81 центрирания. Помислих си: „Защо го правим? Анди Керъл не играе за нас!”
Промяна в мисленето
Фърги винаги търсеше слабите страни на съперника и ни ги показваше. А Мойс постоянно говореше как ще спрем съперника. Преди всеки мач ни показваше колко опасен ще е другият отбор. Сутринта преди мач тренирахме половин час как ще спираме противника. Толкова внимание се обръщаше на това как ще ги спрем, че започнахме да се притесняваме. Щом толкова време тренираме, за да ги спрем, сигурно са много добри. Това е различен манталитет. Мойс искаше да не губим, а не мислеше как ще спечелим. Той внесе манталитет на по-малък клуб. Той не знаеше как да говори като мениджър на Манчестър Юн. Взимаш вестника и виждаш: „Искаме да сме като Ман Сити” или пък „Ливърпул беше фаворит срещу нас”. Но това не е Евертън, а Манчестър Юн. Не искаме да оцеляваме, а да печелим. Все едно ни нямаше доверие. Съмнявахме се във всичко. Говореше странно. Веднъж казва, че иска да подадеш, друг път, че не иска. Какво искаш, мамка ти? Веднъж извика мен и Неманя Видич, искаше да ни покаже 15 клипа и да ни каже с кое не се справяме. Стигнахме до петия и спряхме, защото аз и Вида скочихме, а той не искаше конфронтация. Това е друга разлика. Фърги никога не оставяше такива неща - по-добре да стане скандал, но всичко да е ясно, отколкото да има нещо недоизказано.
Като цяло Мойс и Юнайтед са като водата и олиото. Неговите идеи не са лоши, но просто не паснаха на играчите и на клуба.
Превод: в. "7 дни спорт"