С д-р Иван Дойчев, шампион с ЦСКА, Левски и Славия разговаря Боян Бойчев, „Труд”.
- Трима футболисти на ЦСКА чакат наказания за употреба за допинг. Как си обяснявате този гаф?
- Най-вероятно д-р Мирчо Крайнов е допуснал грешка при подбора на хранителната добавка. След като резултатите са факт, място за мърдане няма. В съвременния спорт не може без медикаментозно възстановяване. Световната антидопингова асоциация има списък със забранените субстанции - днес са едни, а утре -други. Работата на лекаря е предварително да изследва всичко, за да не допусне наличие на забранени съставки, както и необявени такива. Изцяло възстановяването се прави от лекаря. А винаги потърпевш е този, у когото е установено наличието на съставки от актуалния забранителен списък. Не казвам допингиращи субстанции, тъй като те невина-ги помагат на човека, който ги е взел. Има начини да се проверяват и контролират предварително медикаментите, храната, напитките. Цял живот съм се учил от хора, които са се занимавали с възстановяването на спортисти - и българи, и чужденци. В източноевропейските страни се набляга повече върху тази област.
- Какво помага метилхексанаминът на футболистите?
- Това е стимулант от общ тип. Нарича се вазоконстриктор - с други думи свива съдовете. Метилхексанаминът действа като кофеина. Държи организма „по-буден" и подпомага редукцията на мазнините. Не смятам, че по някакъв начин е повлиял на футболистите в мачовете. В случая очевидно става въпрос за недоглеждане, защото играчите не са станали по-силни благодарение на този препарат.
- Смятате ли, че футболистите може да са взели нещо на своя глава?
- Категорично не! Лекарят на отбора е единственият човек, който има право и трябва да подбира медикаментите за работата си. Всеки медик има програма, която спазва. Работил съм доста години с Тодор Янчев. Той е пример за професионализъм и в момента е жертва. При мен Янчев винаги е изпълнявал и вземал, каквото му давам. Не се е съмнявал. Предполагам, че и при другите лекари, с които е работил, е било по същия начин. Професионализмът на футболиста изисква да уведомява лекаря за всяко нещо, което приема. И да изпълнява изискванията му за възстановяване.
- А трябва ли лекарят да уведомява треньора или ръководството за препаратите, които дава?
- Не е длъжен. Аз винаги сам съм подбирал медикаментите и съм носил съответно отговорността. Разбира се, ако треньорът попита какво давам, трябва да му кажа. Но медицинската работа е изключително специфична и е нормално аз да знам кой препарат как се казва, дали е известен под друго име и дали е забранен от Световната антидопингова асоциация.
- Вие как възстановявахте футболистите?
- Когато бъде изтеглена програмата за сезона, аз си подготвям програма за всеки ден. Трябва да знам какво ще правя. Акцентирам върху няколко мача. Една седмица преди тях правя контролен анализ на кръв и урина - да видя къде са показателите. Въз основа на резултатите правя корекции в медикаментозното възстановяване. Не трябва да се излиза от нормата.
- Имало ли е случай да са ви натискали да давате някакъв препарат?
- Никога не ми се е случвало. Сам съм решавал.
- Янчев и Трифонов са дали отрицателна проба след мача със "Стяуа" през август, а през ноември показателите им вече не са чисти. Защо д-р Крайнов е сменил медикаментите?
- Не мога да говоря за конкретния случай, защото не съм запознат. Можем само да тълкуваме. Например има случаи, когато някой медикамент липсва на пазара, трябва да го замести друг. Или когато лекарят цели да направи корекция във физическото поведение на състезателите.
- Самопризнанията на доктор Крайнов могат ли да оневинят футболистите?
- Няма такъв начин. Контрата остава у този, който е уличен със забранено нещо. Без значение дали е виновен или не.
- Липсва ли ви футболът?
- Аз никога не съм се откъсвал от футбола. Ходя на мачове, гледам по телевизията. Имам приятели, на които непрекъснато се налага да помагам. В момента работя при доц. Тони Георгиев във Военната болница и наблягам върху диагностиката на мекотъканните увреждания чрез високочестотен ултразвук. Всеки отговаря за конкретни неща и носи отговорност за ангажимента.
- Обичате ли да ви напомнят колко титли имате?
- Не аз, а футболистите ставаха шампиони. В „Славия" и ЦСКА бях сам лекар, а в „Левски" работех в екип с д-р Жан Филипов, който беше водещият.
- Не ви ли се иска отново да станете лекар на шампиони?
- В момента работата, която върша, ме задоволява. Дали ще се върна в бъдеще? Не знам. Не се хваля, но в един цял полусезон с медицинския ми екип в ЦСКА не допуснахме футболист да пропусне мач заради медицински проблем. В България още няма клуб, който да има екип от няколко лекари. Би бил добър вариант доц. Тони Георгиев да е консултант по травматичните проблеми, а аз да работя в отбора. Но никой не ни е поканил.
- Коя случка във футболната ви кариера няма да забравите?
- Беше през 2000 година. Тогава бях в ЦСКА и играхме контрола с „Монако" във Франция. Александър Томаш счупи ръката си, бях убеден още на терена. В болницата обаче френският лекар твърдеше, че има само изкълчване. Преди рентгеновата снимка хванахме бас. Оказа се счупване наистина и той ме покани да остана на работа в неговата болница във Вител. Изглеждаше доста сериозен. Тогава избрах футбола и България. И не съжалявам.