Вълшебна година. Нито един отбор в света не постигна повече от Реал Мадрид през 2014-а. На този легендарен отбор му прилягаше да вземе Купата на Световното клубно първенство. Само тя в този си вариант липсваше в трофейната витрината на „Бернабеу", Най-голямата в света. Този отбор е проектиран да посреща предизвикателствата, да им се противопоставя с умствена и физическа сила. След успеха над Сан Лоренсо вече има 22 поредни победи и рекордът на „Гинес" е близо. Завършваме годината с луксозен покер - Десетата, Суперкупата, Купата на краля и Междуконтиненталната.
Когато започва катереното по планината, момчетата на Анчелоти са твърди и убедени, че ще стигнат до върха. Дори не е необходимо Кристиано Роналдо да излива поредния си голов порой във вратата на съперника, за да може отборът да победи. Този Мадрид е надежден, че просто смачква своите съперници. Сан Лоренсо имаше папата. Но само като фен, не на терена. А Реал имаше Серхио Рамос. Той каза преди мача, че играе в тима на Бога.
Наслаждавах се като аматьор на изкачването на световния връх. Бях на стадиона два часа преди мача. В едната трибуна имаше множество членове на фенклуба „Реал Madridista" в Казабланка. Те бяха перфектно организирани и синхронизирани. С огромни барабани и много шумно, те пееха песни на Red One (б.а. - марокански композитор, който стои зад химна за Десетата). Едно осемгодишно местно дете ме развълнува и ми каза: „Далеч от очите, близо до сърцето!". Това ще остане завинаги гравирано в паметта ми.
След като Кроос центрира от ъглов в 36-ата минута, феновете изригнаха „Рамос, Рамос, Рамос!". Това даде крила на Тарзан и той noлетя над небето на Маракеш за поредния си важен гол. Той го направи в Лисабон. Серхио вече е новият герой на привържениците илогично бе избран за MVP натурнира. Нашите фенове от Мароко скандираха толкова силно името на Икер Касияс, ченапълно заглушиха 7-те хиляди привърженици на Сан Лоренсо. Това е мадридизъм без граници.
Когато започва катереното по планината, момчетата на Анчелоти са твърди и убедени, че ще стигнат до върха. Дори не е необходимо Кристиано Роналдо да излива поредния си голов порой във вратата на съперника, за да може отборът да победи. Този Мадрид е надежден, че просто смачква своите съперници. Сан Лоренсо имаше папата. Но само като фен, не на терена. А Реал имаше Серхио Рамос. Той каза преди мача, че играе в тима на Бога.
Наслаждавах се като аматьор на изкачването на световния връх. Бях на стадиона два часа преди мача. В едната трибуна имаше множество членове на фенклуба „Реал Madridista" в Казабланка. Те бяха перфектно организирани и синхронизирани. С огромни барабани и много шумно, те пееха песни на Red One (б.а. - марокански композитор, който стои зад химна за Десетата). Едно осемгодишно местно дете ме развълнува и ми каза: „Далеч от очите, близо до сърцето!". Това ще остане завинаги гравирано в паметта ми.
След като Кроос центрира от ъглов в 36-ата минута, феновете изригнаха „Рамос, Рамос, Рамос!". Това даде крила на Тарзан и той noлетя над небето на Маракеш за поредния си важен гол. Той го направи в Лисабон. Серхио вече е новият герой на привържениците илогично бе избран за MVP натурнира. Нашите фенове от Мароко скандираха толкова силно името на Икер Касияс, ченапълно заглушиха 7-те хиляди привърженици на Сан Лоренсо. Това е мадридизъм без граници.
Томас РОНСЕРО, AS.COM
