Чужденците в ЦСКА са под пара! Или играят, или след Коледа ги гонят. Един от тях вече доказа, че има място на Армията. Лукас Афини Саша прави серия от силни мачове. При това не срещу отпадащите Етър, Враца и Перник, а срещу водещите отбори - Левски, Ботев Пловдив, Лудогорец...
Онзи ден на мача в Разград джобният халф на ЦСКА с №8 бе в основата на успеха 2:1 с брилянтен голов пас и хладнокръвно отбелязано победно попадение. Той направи особено впечатление при атаката, с която червените изравниха за 1:1. Играчите на Лудогорец губят топката в половината на червените. От там Саша подема бърза контраатака с близо 5 0-метров ^спринт с топката в краката! Никой от защитниците не го бие, защото четирима в червено нападат на скорост трима в зелено. Малко преди дъгата пуска пас по конец за Платини, за когото е елементарно да вкара. Контра по учебник! А колко сме гледали как други ритнитопковци в „А" група излизат в такива ситуации. Мислят, туткат се и накрая изплюват топката на съперника.
Има футбол, има и мисъл в това 22-годишно момче. Едва ли е случайно, че хвана окото на тънък познавач на играта като Андрей Желязков, който го похвали още след дербито с Левски. Ако това не ви стига, може да питате Авраам Грант. Да, израелският спец също е останал впечатлен от качествата на бразилеца. Това се случва в началото на 2011 година, когато Саша е без отбор и получава покана за едноседмичен пробен период в Уест Хем. Тогава лондонският тим се бори за оцеляване във Висшата лига. Младокът показва хубави неща на „Ъптън Парк" и получава одобрението на Грант, който вижда доста хляб в него.
Бюрокрацията на Острова обаче прави спънка за трансфера. Бразилецът няма как да получи работна виза, няма и втори паспорт на гражданин от Европейския съюз. За него разбират още Нюкасъл, Блекбърн, Лийдс и Чарлтън. В крайна сметка си тръгва от Англия без договор. След това не играе организирано цяла година, в която единствената му цел е да си уреди италиански паспорт, който да му отвори вратите за европейския футбол. Затова подписва с нискодивизионния италиански клуб Катандзаро. Там не играе, нужен му е просто документът. След като най-накрая се сдобива с него, си тръгва от Италия и отново си търси отбор в Европа. Връща се обаче в родината Бразилия, където до това лято рита с екипа на Сао Жозе. През паузата в родното първенство Саша е предложен на Армията и идва за пробен период като част от поредната червена селекция на килограм. Дали някой от ЦСКА го е гледал преди това, не се знае, но червените решиха да рискуват с него. И спечелиха! Поне досега Саша изглежда най-читавият футболист от чужденците, които пристигнаха на Армията през лятото. Бразилецът не е играч за един пост, което определено го прави ценен за един треньор. Не е типичният опорен халф, тъй като няма ръст, няма физика. Но компенсира с много тичане, борба и изчистени шпагата. Умее да подава и да разиграва в средата на терена. С тези качества е подходящ и за краен защитник - Стойчо Младенов на няколко пъти го пусна на десния фланг и остана доволен. Всъщност за универсалните качества на Саша си има логично обяснение. На 11 години бразилецът прави първите си стъпки във футбола не на стадиона, а в залата.Две години играе футзал, но очевидно там става тясно за амбициозния Лукас. На 13 отива в академията на Коринтианс, където се развива до 20-годишна възраст. Конкуренцията в първия отбор обаче е жестока и Саша е принуден да напусне. През 2010 записва мачове в бразилския елит с тима на Гремио Баруери.
Саша като че ли намери своето място на Армията. Чувства се добре в отбора, пасна и на треньора, а амбицията го води напред.
"7 дни спорт"
