Зимни me олимпийски игри в Сочи без съмнение ще са по-различни от предишните. Поради причината, че в сравнително малобройното семейство на страните домакини се Включва нов член - Русия. По ирония на съдбата България бе една от държавите, която направи сериозен опит за членство в престижната компания и с известна условност може да се смята, че на практика Сочи ползва опита на София. С други думи съществуваше вероятност днес вместо в Сочи игрите да се откриват в София!? Което на хала на държавата щеше да си бъде една жива трагедия.
Нашата мечта, както се казва, отлетя, наред е Русия с уникалния експеримент да направи от летен курорт зимна олимпийска столица. Но, както се казва, с пари всичко е възможно. А това, което не става с много пари, става с повече от много пари. В този случай шокиращите 100 милиарда лева. Които явно Русия ги има, независимо че стандартът на живот там не го показва категорично. Това е другата новост. С едно изключение - Сараево, досега зимните игри винаги са били давани на богати, заможни и демократични нации. Държави, които в много отношения са си решили всичките проблеми и затова могат да си позволят да се отдадат на удоволствието от спорта. Правят го, защото почти нищо не им струва. Сочи струва поне 10 пъти по-скъпо от Лилехамер и Албервил, но това е цената, която Владимир Путин може да си позволи да впише в сметката на своя народ.
Бутиковите игри
Очакването на зимните олимпийски игри винаги е прелестно изживяване. Може би защото навън вали сняг и е студено, а ти си пред телевизора и можешда се потопиш в една истинска бяла феерия. При зимните игри е изключена показната масовост. Трудно е географията да бъде разширена, защото две трети от държавите членки на МОК и да искат, не могат да вземат участие. По непоклатима презумпция северните спортове се определят от географското положение, а това почти изключва наличието на държави от Южното полукълбо.
Зимните спортове притежават една недразнеща консервативност. Знае се, че състезанията със ски са за скандинавците, в кънките са холандците, а шеметните скорости са за швейцарци и австрийци. Красотата идва от руския фигурен балет, а колективното начало от кленовите листа. Американците ужса навсякъде, но някак не бият толкова на очи, колкото в летните игри. Картината допълват европейски суперсили Франция, Германия и Италия, а за цвят и екзотика са спортистите от Далечния изток. Някак е много приятно и дори задушевно.
Технологиите
За разлика от летните спортове зимните спортове са в много голяма степен зависими от технологиите. При тях е като във формула 1 - успехът се дели наравно между състезателя и автомобила. В производството на най-добрите ски, кънки, костюми се използват технологии от последен клас. Пример - при конструкциите на шейничките се ползват технологии и сплави, характерни за космическите изследвания. Прецизността на техниката е доведена до съвършенство.
Извън самите стартове, като чиста документалистика би се отчело, че зимните спортове са в огромна зависимост от науката. Не само като иновации, но и като физика, математика, химия и всички други основни науки. Зад минутата и състезателя по трасето стоят години труд на хора, които всъщност придвижват света напред.
Битката на нациите
В зимните спортове голяма нация не означава непременно население от 100 милиона и нагоре. Норвежците са малко повече от нас по население, но са една от великите олимпийски нации в зимните спортове. Същото е с Швейцария, Австрия, Швеция, Финландия, Холандия. В някаква степен вечната доминация на тези страни в зимните спортове е пречка пред мегаломанията на държави, които превръщат спорта в съревнование на суперсилите в света. Норвегия нито иска да създава атомни бомби, нито иска да определя дневния ред на света. Но пък правят най-великите шампиони в най-значимите зимни спортове. Конкуренцията е толкова консервативна, че дори Щатите и Русия не могат да дръпнат напред.
Всичко това прави съперничеството на олимпийски игри благородно и спортсменско. Колкото и да тежизагубата, понякога със стотни от секундата състезателите намират начин да я преодолеят. И наистина важен е само духът. Може би защото е много студено, а човек има нужда от топлина, която търси по инстинкт в съседното човешко същество.
Българското участие
Общоприетото мнение е, че мястото в класирането е единствено важно при едно представяне на олимпийски игри. България няма да има много челни места, но това съвсем не означава, че присъствието ни е безсмислено или пък срамно. Всеки българин в Сочи е важен и е доказателство, че сме в голямата игра. Да се огледаме наоколо и да видим колко от нашите съседи имат толкова поводи за гордост. Или пък да се сравним със страни, които са на нашия географски паралел. За южна държава от Балканите България направо си е сила в зимните спортове. И това не са празни приказки.
Претенциите за медали и успехи трябва задължително да минат през цедката на реалностите. Зимните спортове в много по-голяма степен от летните са отборни. При тях няма такова нещо като самостоятелна подготовка, с която ставаш най-добрият в света. Първо ставаш най-добрият в отбора, след това в света. Златото е колкото за индивида, толкова и за отбора, който го е създал.
В България трябва да отчетем за пореден път, че това, което направиха Дафовска, Раданова и Денкова, е едно голямо чудо. И заради това, че са от България, техните постижения имат многократно по-голяма стойност. Чудо ще е всяко постижение на Жекова, на Анев, на Зографски.
Защото зад тях не стои нито традиция, нито отбор. Това е истината, те са самородни таланти, които дръзват да търсят чудото. След като много добре знаят при какви условия се подготвят съперниците им и при какви те. И какъв е началният старт. Затова каквото и да направят, последни да са -пак е успех, защото са наистина герои.
С медал или без медал Сани Жекова заслужава само признание и любов за всичко, което стори през последните години. Краси Анев редовно изпреварва в стартовете представители на велики сили. И в Сочи ще останат след него маса фаворити на хартия. През миналия сезон Владо Зографски изпревари в поне едно състезание абсолютно всеки ас в ски скоковете. Те вече са олимпийски шампиони с това, което сториха за себе си и за България.
Жаклин Михайлов, в-к „Тема спорт”
Нашата мечта, както се казва, отлетя, наред е Русия с уникалния експеримент да направи от летен курорт зимна олимпийска столица. Но, както се казва, с пари всичко е възможно. А това, което не става с много пари, става с повече от много пари. В този случай шокиращите 100 милиарда лева. Които явно Русия ги има, независимо че стандартът на живот там не го показва категорично. Това е другата новост. С едно изключение - Сараево, досега зимните игри винаги са били давани на богати, заможни и демократични нации. Държави, които в много отношения са си решили всичките проблеми и затова могат да си позволят да се отдадат на удоволствието от спорта. Правят го, защото почти нищо не им струва. Сочи струва поне 10 пъти по-скъпо от Лилехамер и Албервил, но това е цената, която Владимир Путин може да си позволи да впише в сметката на своя народ.
Бутиковите игри
Очакването на зимните олимпийски игри винаги е прелестно изживяване. Може би защото навън вали сняг и е студено, а ти си пред телевизора и можешда се потопиш в една истинска бяла феерия. При зимните игри е изключена показната масовост. Трудно е географията да бъде разширена, защото две трети от държавите членки на МОК и да искат, не могат да вземат участие. По непоклатима презумпция северните спортове се определят от географското положение, а това почти изключва наличието на държави от Южното полукълбо.
Зимните спортове притежават една недразнеща консервативност. Знае се, че състезанията със ски са за скандинавците, в кънките са холандците, а шеметните скорости са за швейцарци и австрийци. Красотата идва от руския фигурен балет, а колективното начало от кленовите листа. Американците ужса навсякъде, но някак не бият толкова на очи, колкото в летните игри. Картината допълват европейски суперсили Франция, Германия и Италия, а за цвят и екзотика са спортистите от Далечния изток. Някак е много приятно и дори задушевно.
Технологиите
За разлика от летните спортове зимните спортове са в много голяма степен зависими от технологиите. При тях е като във формула 1 - успехът се дели наравно между състезателя и автомобила. В производството на най-добрите ски, кънки, костюми се използват технологии от последен клас. Пример - при конструкциите на шейничките се ползват технологии и сплави, характерни за космическите изследвания. Прецизността на техниката е доведена до съвършенство.
Извън самите стартове, като чиста документалистика би се отчело, че зимните спортове са в огромна зависимост от науката. Не само като иновации, но и като физика, математика, химия и всички други основни науки. Зад минутата и състезателя по трасето стоят години труд на хора, които всъщност придвижват света напред.
Битката на нациите
В зимните спортове голяма нация не означава непременно население от 100 милиона и нагоре. Норвежците са малко повече от нас по население, но са една от великите олимпийски нации в зимните спортове. Същото е с Швейцария, Австрия, Швеция, Финландия, Холандия. В някаква степен вечната доминация на тези страни в зимните спортове е пречка пред мегаломанията на държави, които превръщат спорта в съревнование на суперсилите в света. Норвегия нито иска да създава атомни бомби, нито иска да определя дневния ред на света. Но пък правят най-великите шампиони в най-значимите зимни спортове. Конкуренцията е толкова консервативна, че дори Щатите и Русия не могат да дръпнат напред.
Всичко това прави съперничеството на олимпийски игри благородно и спортсменско. Колкото и да тежизагубата, понякога със стотни от секундата състезателите намират начин да я преодолеят. И наистина важен е само духът. Може би защото е много студено, а човек има нужда от топлина, която търси по инстинкт в съседното човешко същество.
Българското участие
Общоприетото мнение е, че мястото в класирането е единствено важно при едно представяне на олимпийски игри. България няма да има много челни места, но това съвсем не означава, че присъствието ни е безсмислено или пък срамно. Всеки българин в Сочи е важен и е доказателство, че сме в голямата игра. Да се огледаме наоколо и да видим колко от нашите съседи имат толкова поводи за гордост. Или пък да се сравним със страни, които са на нашия географски паралел. За южна държава от Балканите България направо си е сила в зимните спортове. И това не са празни приказки.
Претенциите за медали и успехи трябва задължително да минат през цедката на реалностите. Зимните спортове в много по-голяма степен от летните са отборни. При тях няма такова нещо като самостоятелна подготовка, с която ставаш най-добрият в света. Първо ставаш най-добрият в отбора, след това в света. Златото е колкото за индивида, толкова и за отбора, който го е създал.
В България трябва да отчетем за пореден път, че това, което направиха Дафовска, Раданова и Денкова, е едно голямо чудо. И заради това, че са от България, техните постижения имат многократно по-голяма стойност. Чудо ще е всяко постижение на Жекова, на Анев, на Зографски.
Защото зад тях не стои нито традиция, нито отбор. Това е истината, те са самородни таланти, които дръзват да търсят чудото. След като много добре знаят при какви условия се подготвят съперниците им и при какви те. И какъв е началният старт. Затова каквото и да направят, последни да са -пак е успех, защото са наистина герои.
С медал или без медал Сани Жекова заслужава само признание и любов за всичко, което стори през последните години. Краси Анев редовно изпреварва в стартовете представители на велики сили. И в Сочи ще останат след него маса фаворити на хартия. През миналия сезон Владо Зографски изпревари в поне едно състезание абсолютно всеки ас в ски скоковете. Те вече са олимпийски шампиони с това, което сториха за себе си и за България.
Жаклин Михайлов, в-к „Тема спорт”
