Последните десетина дни ни дадоха необикновения шанс да видим рушенето на три мита. Единият направо се сгромоляса, на втория засега му падна само нослето все едно е Сфинкса пред Гиза, а от третия се откъснаха парчета като камънак на пътя край гара Бов.
Но нека тръгнем, както си му е реда, от най-големия мит - този за Стоичков и необятното му „червено" сърце. Лично аз предвиждах Ицо да изкара поне 2 месеца на „Армията" от онзи момент, в който бе представен пред 2000 триумфиращи фенове. Оказа се много. При първите 2-3 изстрела с халосни патрони Стоичков се изнесе от голямата „червена" къща. Така, както го е правил, не веднъж и два пъти до този момент. Жалко единствено за любовта на десетките хиляди фенове на ЦСКА, които припознаха в Ицо Единствения и Спасителя. Всъщност, въпреки моралните си достойнства Христо винаги се е ползвал с прекаления кредит на „армейските" фенове. При това напълно незаслужено. Мнозина не по-малко допринесли за славата на ЦСКА футболисти, треньори и личности пък са оставали на заден план. Дори Джеки, Симолията или Ради Здравков са несправедливо пренебрегвани въпреки огромния принос.
Защо в настоящата ситуация Стоичков не остана! Ако не точно в ролята на треньор, то в ролята на посредник с евентуалния инвеститор, на квестор, на глашатай, който да подава сигнал за нередностите и злодействата, които се вършат зад стените на „Армията". Нали Ицо е лицето на „армейците" пред света, а неговите контакти би трябвало да направят ЦСКА привлекателен за магнати от арабския свят, САЩ или Испания. И кой, ако не той трябваше да убеди Титаните да направят всичко възможно да участват в Лига Европа. Дори и с неговото лично финансиране, дори и Стоичков да плати каквото трябва, за да гарантира първия кръг, пък после да се чакат Спасителите, Възрожденците, Шампионите или която и да е групировка, бореща за клуба. Ицо обаче усети в един момент, че се опитват да го използват като ромчето с лична карта, на което да се прехвърлят 100 - 200 млн. дългове. И като го усети, предпочете да гледа маскарада отдалеч, а не като дълбоко съпричастен със съдбата на великия клуб.
Предпочете да запази джобовете си добре пълни, както го направи през онази 1998 година, когато избра арабските сребърнци пред честта на голямата битка с Левски. А онова 5:0 от мача със „сините" още трябва да е дамгосано на челото му. Сегашният ход на Стоичков много прилича и на онова надупване на Сираков към сектор „Б". Само че сега изглежда ще бъде простено и ще мине с поклащане на главите, че Ицо пак е постъпил правилно.
Вторият мит е, че където е Сираков, там е победата. Разбира се, да се правят генерални изводи за 14-тия период на Наско на „Герена", ще е напълно излишно и преждевременно. Има обаче знаци, че Вълка си е сменил козината. Или пък мунициите, с които разполагаше в предишния си период, сега ги няма. Така или иначе Сираков успя да създаде истерия сред „синята" общност, че без него не може да има силен Левски. И тя го пожела на всяка цена, загърбвайки морала, трезвата преценка и обстоятелствата. Не може да отречем, че Наско добре създаде мита за себе си, използвайки личната си харизма, интелекта, който го поставя доста над бившите му колеги, както и добрите си медийни контакти. Още първите му стъпки на „Герена" показаха, че Наско е колеблив и неуверен. Той трябваше да смени треньора още с идването си. Сираков обаче предпочете да остави Николай Митов - от една страна, за да го използва като изтривалка при потенциален провал срещу Иртиш. От друга страна, махането на Митов и последващ провал, щяха да стоварят цялата вина върху главата на Вълка. А той явно не се чувства толкова уверен, че да поеме такъв удар. Навремето го направи със Стоилов и Беверен и успя. Сега такова предизвикателство не го изкушава, а грешна стъпка в Павлодар бъдете сигурни, че няма да доведе до ефект „Беверен", а ще бъде „Ватерлоо" за Митов. Срещу Иртиш в София Левски не приличаше на отбора, чиято енергия се генерира от Сираков. Именно на отсъствието на голяма фигура като Наско бяха отдадени провалите със Сараево миналата есен или със Славия и Берое през май. Предвид настоящите си играчи „сините" трябваше с лекота да натрупат аванс от поне два гола в мача с Иртиш. Те обаче нямаха тази увереност, тази стръв, която се очакваше да дойде след назначението на Сираков.
Съвсем друго е положението с третия мит -„Мъри не може без Наско". Мнозина очакваха Стоилов трудно да се оправя без Сираков и в Ботев. Престоите на бившия национален селекционер в Литекс и Анортозис даваха козове в ръцете на хейтърите на Мъри. Стоилов обаче показа в Ботев, че няма нужда от гърба на Вълка, за да се справя. Селекцията от това лято на практика е първата му самостоятелна при „канарчетата", а отборът вече изглежда най-добре балансираният откъм изпълнители в „А" група. Без много фанфари Стоилов натрупа далеч по-впечатляващо качество на всички постове от Левски или Лудогорец. Мъри и екипът на Ботев успяха да мобилизират отбора за блестящ блицкриг в първия си евромач почти от плажовете срещу Астана.
Богомил Русев, в-к „Меридиан мач”