Във футбола освен голове, съперничества, победа и загуба, съществуват и понятия като съпричастност и любов. И те не са по-малко съществени за магията, с която една топка покорява света. А най-важната част в магията са големите играчи, мегазвездите, идолите. Заради пари, нови предизвикателства или просто различно преживяване любимците са вкарвали своите почитатели в неутешима болка и самота. Но в много случаи раздялата е била не по-малко тежка и за самите играчи. И тогава са се случвали великите футболни завръщания. Най-красивите и вълнуващи моменти във футбола. Мигове, заради които си заслужава да боготвориш тази велика и неповторима игра!
Леовиджилдо Линс де Гама или просто Жуниор бе част от най-фантастичния отбор, който светът е гледал. Този на “селесао” от 1982-ра. На 30 години, след повече от десетилетие във “Фламенго”, Жуниор се реши на стъпката да се премести в “калчото”. Така и не успя да свикне с Европа и след 5 години отново облече екипа на любимия “менго”. Игра до 39 години и стана абсолютен рекордьор по мачове за най-популярния бразилски клуб. Продължи в плажния футбол и приключи на 46 години с побеляла коса. Феновете на “Фламенго” винаги ще помнят голямото завръщане на футболиста, който приживе стана тяхна легенда.
Паул Брайтнер ще бъде запомнен като първия бунтар в немския футбол. На върха на успехите на “Байерн”, Брадатия скандално се скара с всички в Мюнхен и инсценира преместване в “Реал” (Мадрид). Върна се в Германия, но в Мюнхен им трябваше време да му простят. В началото на сезон 1978/1979 Брайтнер отново излезе с червения екип на Олимпийския стадион. Второто му голямо завръщане в бундестима се отложи с още три години, но на световното през 1982-ра просто не можеше да си мине без неговия колосален футболен гений.
Йохан Кройф е авторът на най-болезненото предателство към футбола. Не само феновете на “Аякс”, но и целият свят никога няма да му простят разпада на “футболния Бийтълс”, започнал с неговото отиване в “Барса” през 1973-та. Номер 14 обаче е толкова велик, че нямаше как да се мине без завръщане в родния дом. Това стана възможно чак през 1981-ва, след като комерсиалният Йохан бе изчерпал всички възможностите за седемцифрени договори. И независимо от тези незначителни подробности светът няма как да забрави гениалния “летящ холандец”.
Диего Марадона е най-обичаният футболист на “Бока Хуниорс”. Което е малко странно, защото той започна в “Архентинос” и мина само за един сезон на “Бонбониера”. През всичките години обаче не спря да повтаря, че клубът на негово сърце е “Хуниорс” и там ще изиграе последния си мач. И това стана факт. На 35 години след “кокаиновото” наказание Диего се завърна триумфално на “Бонбониера”. Екотът от този ден завинаги ще топли сърцата на феновете.
Хуан Роман Рикелме се засече за един сезон със своя патрон на “Бонбониера” и явно преживяното покрай Дона остана за цял живот. Роман, както е изписано на фланелката на този абсолютен гений, не успя много в Европа и се върна в любимия “Бока”. И никога не е съжалявал - нито в “Барса”, нито във “Виляреал” нямаше да получи и хилядна от любовта на “синьо-жълтите” ултрас. Статуята, която му поставиха приживе, говори достатъчно.
В студения Инсбрук няма човек, който да не се оживи при споменаването на името на Бруно Пезей. Голям футболист и колосална личност. След впечатляваща кариера в бундеслигата Бруно се завърна в родния “Сваровски” през 1989-а, за да остави сърцето си в любимия град. В буквалния смисъл - навръх Нова година през 1994-та, сърцето на Бруно спря да бие по време на хокеен мач.
Историята на Теофило Кубиляс е достойна за игрален филм. Наричат го Пеле на Перу и наистина бе един от най-големите на своята епоха. Но част от величието е втъкано и в любовта към родния клуб “Алианса”. Теофило се завръща три пъти в Лима, но особено трогателен е последният. Целият отбор на “Алианса” загива в катастрофа през 1987 г. Теофило разтрогва на мига договора си с “Флорида Сън” и се прибира скоропостижно в родината. Целия сезон играе без заплата за “Алианса” в знак на почит към загиналите съотборници. За перуанците този човек е светец!
Има две причини Енцо Франческоли да не е номер 1 във футбола за всички времена. Първата, че е роден в Уругвай, а не в съседна Аржентина. Втората, че игра по времето на Диего Марадона. Но все пак открадна нещо от славата му. Феновете на “Ривър Плейт” го боготворят, след като завърши кариерата си в другия аржентински гранд. Достатъчно е, че “червено-бялата” част на Аржентина прие един уругваец за свой идол.
Преди 2 години светът бе шокиран от избора на Давид Трезеге, да играе за изпадналия във втора дивизия “Ривър Плейт”. Отказа се от много пари, за да задоволи детската си мечта. Макар и френски национал, Трезеге е роден и израсъл в Буенос Айрес. Играе за малкия “Платенсе” и още като юноша се премества в Монако. Давид откри най-добрия начин да стане легенда. Върна се в Аржентина и направи за “Ривър” това, което и най-голямата легенда на този отбор не е правила. Върна тима там, където му е мястото!
Тръпката и емоцията от досега с любимия футболист се илюстрира най-добре от завръщането на Тиери Анри в “Арсенал”. Французинът преживя най-сладкия си миг във футбола, когато се изправи до тъчлинията, огледа се и видя 65 хиляди души, станали прави на “Емирейтс”. А когато вкара и гол, еуфорията бе галактическа.
Жаклин Михайлов, в-к "Труд"
Топ 10 на футболните завръщания
Във футбола освен голове, съперничества, победа и загуба, съществуват и понятия като съпричастност и любов
