Основните фактори, които доведоха до загубата на ЦСКА от Лудогорец, са три, като всички те са еднакво важни и заслужават подобаващо внимание. Става въпрос, първо, за съдийството, второ, за слабата игра при статичните положения и трето, за неумението пред гола. Последните два елемента попречиха на отбора и в дербито с Левски.
Като цяло ЦСКА се представи добре - беше бойно настроен, имаше живец и настроение и на моменти мачкаше съперника. Думите на Чорбаджийски и Десподов преди срещата станаха факт - ЦСКА се сби на терена. Играчите дадоха това, което можаха.
Лудогорец на практика не създаде чисти ситуации. Освен това вторият гол бе от категорична засада, а за първия може доста да се спори дали също нямаше такава. Ако грешките на тъчрефера Веселин Мишев са неволни, това означава, че е слаб съдия и че трябва да се насочи към друго поприще. А ако е натежал страничен фактор - Мишев си знае...
По-чистите възможности бяха за ЦСКА и отборът трябва да съжалява, защото можеше да победи. Бих оприличил представянето му на това на националите срещу Холандия (2:0). С много воля, желание и битка успя да неутрализира силните технически качества на съперника.
Но ЦСКА продължава да допуска едни и същи грешки за кой ли път. При първия гол беше направен гаф като този при победното попадение на Левски. Не може в центъра на отбраната да оставиш двама свободни играчи на съперника. Статичните положения са голяма слабост на ЦСКА през целия сезон. Необяснимо е защо няма никакво подобрение в този елемент. Бодуров каза след мача - защитаваме се зоново при центрирания от фаулове. Окей, ама като не можеш да се браниш зоново, като не си обучен добре, не го прави. Най-добре при такива ситуации е да се пазят персонално двама-трима по-опасни играчи на съперника. В ЦСКА знаят, че Моци се включва при центриранията и е много опасен - нека да го покрият. Но не - зонова защита, та зонова. И какво стана - 4-5 души от ЦСКА не помръднаха, а само стояха и гледаха. Оставиха Моци напълно сам.
И при втория гол пак се допусна груба грешка в защита. Добре, има засада. Добре, централните бранители са се изтеглили напред. Но защо крайните са зад тях?! Ако имаше някакво съмнение дали е засада, то беше заради бековете. Това си е неписано правило във футбола - когато теглиш, последен остава някой от централните защитници, а не крайните. За капак играчите решиха, че е засада, и спряха да играят. Не става така. Не може едни и същи грешки да правиш и да очакваш да се развиваш. Недопустимо е да даваш такъв аванс на обигран отбор като Лудогорец. Равносилно е на самоубийство. Сработен тим такива грешки ги наказва с лекота и точно това видяхме в събота.
Като цяло ЦСКА действаше като сработен отбор. Искаше да се сбие и го направи. В no-голяма част от двубоя бе по-добрият състав на терена. Водеше играта, създаде не малко ситуации. Докато Лудогорец си играеше спокойно, има огромен аванс, за ни- къде не бърза. Възползва се от грешките на съперника и съдийското рамо.
Пропуските на ЦСКА пред гола до голяма степен се дължат на два фактора - пренавиване и неумение при завършващия удар. Има и друго - конкретно Каранга, който направи най-фрапиращите пропуски, току-що се върна от контузия, а и още се вписва към отбора. Към него специално трябва да се прояви повече търпение.
ЦСКА трябва да подобри рязко ефективността си в предни позиции и да изчисти неточностите си в защита, най-вече при центрираните топки. Ако искаш да спечелиш срещу Лудогорец, трябва да си вкараш положенията, иначе няма как да стане.
Прави впечатление, че ЦСКА завършва редовния сезон като отбора с най-малко допуснати голове. Но това е силно подвеждащо, защото инкасира по два гола в три от четирите си дербита - 1:2 от Левски и 0:2 и 1:2 от Лудогорец, което са 9 загубени точки. Големият отбор се вижда срещу другите големи. А ЦСКА далеч не беше убедителен в тези мачове.
Това, че не е допуснал гол срещу Монтана, мен изобщо не ме топли. Аз гледам съперниците, при които има някакъв футбол, като Левски, Лудогорец и Локо Пловдив. Другите няма какво да ги броим.
Също така вкараните голове са много под стандартите на ЦСКА. Аз като бях в отбора, по това време на годината вече имахме по 60 реализирани попадения. А ЦСКА сега едва вкарва на Монтана у дома и прави равен срещу Верея на "Армията".
И още една съпоставка с миналото - по мое време изискванията към нас бяха да направим от 10 мача поне 7 силни, два на средно ниво и в един можеше да си слаб по изключение. А сега е тъкмо обратното.
Аспарух Никодимов за „Тема спорт”