Лудогорец твоpи своята нова приказка в Европа през този сезон. В центъра на прожекторите обаче все попадат едни и същи герои. В едната среща това ще е Кафу, в другата Марселиньо, а в следващата някой измежду Вандерсон, Моци, Кешеру или Мисиджан. Някъде в по-сенчестата част на триумфа с не по-малък принос остават българите Йордан Минев и Светослав Дяков, а също така и Анисе Абел. Заслужава си да се обърне внимание на възхода, който бележат тримата черноработници, откакто акостираха в Разград.
Няма да сгрешим, ако определим Минев и Дяков като последните двама български мохикани, останали от шампионския състав от сезон 2011/12. Тогава дуото пак бе в миманса, а други обраха голяма част от лаврите. Но от онзи момент измина много време и сега те са тарторите на Лудогорец, нещо, което не бе така през 2011-а.
В първите две години от престоя си в Разград Дяков бе познат като партньора на Станислав Генчев. Но от напускането на последния досега точно юношата на Пирин пое юздите в средата на терена. И ако Марселиньо е определян като мозъка, то Светослав е моторът на Лудогорец. Преди да пристигне при орлите, Дяков бе играч, който не се открояваше над останалите в Локо София. И едва ли някой е подозирал, че ще претърпи такова осезаемо развитие, на каквото станахме свидетели, откакто носи зелената фланелка. Мнозина специалисти вече го бяха отписали за големия футбол, тъй като акостира в Разград на 27 години. Сега, пет лета по-късно, националът на България е футболист на средноевропейско ниво. Развитието, което претърпя в тези пет сезона с екипа на орлите, е невероятно. Той се превърна в халф, който може да контролира темпото на игра, да дава извеждащи подавания, да отнема топката, да прави тактически нарушения, да бъде лидер... Е, не е шутьор, не бележи голове, липсват му фината техника и мекият пас на Марселиньо, но ако притежаваше и тези компоненти, щеше да играе в много силен западноевропейски клуб. Понякога благоевградчанинът е склонен да прави и глупави фаулове. Но прогресът му е огромен и неоспорим. Затова и кариерата му може да бъде разделена на две - преди и след Лудогорец. Нещо, което до голяма степен важи и за Йордан Минев.
Десният бранител бе част от Ботев Пд до 28-ата си годишнина. И тогава едва ли някой е очаквал, че през 2016 година ще е сред най-титулуваните играчи в българския елит. Той направи първата крачка към възхода си в периода в ЦСКА, където бе привлечен от Димитър Пенев. На "Армията" в началото бе опция на Данчо Тодоров, а след това се превърна в титуляр, но бе далеч от нивото, което показва в Лудогорец, където отбеляза истинския си възход. В Разград Минев бе отляво, отдясно на защитата и пак не се намери кой да го измести трайно от единайсеторката. 35-годишният бивш национал се превърна в човек, с когото започва съставът. А за това му помогна и опростеният му и изчистен до последния детайл стил на игра. Почти непробиваем в защита и знаещ какво да прави в атакуващ план. Затова говори и асистенцията, която направи срещу Черно море (3:1) за гола на Вандерсон. С оглед перфектната физика, която притежава и на тази възраст, то Минев може още поне една година да държи това високо ниво.
Анисе също не е играчът, който бе преди да дойде в Лудогорец. В Ботев, а и по-рано в ЦСКА мадагаскарецът имаше много брак в действията си. Първата му година в елита в Черноморец при Херо, в която вкара 6 гола в 11 мача, се считаше за фойерверк. Тогава той привлече вниманието към себе си. Но така и не успя да се развие нито в ЦСКА, нито в Ботев. Направи го в Лудогорец. В последните месеци при разградчани 26-годишният халф най-накрая показа, че може да е адектва-тен партньор на Дяков. Без съмнение бе с ключово значение за успеха на "Мала Маракана" и за силното представяне срещу Базел (1:1) в групите. Но при него още има какво да се изисква.
Едно е сигурно - в Разград знаят как да развиват играчите си и тези тримата са нагледното доказателство, защото представянето им в Лудогорец надмина многократно очакванията. А не по-малко впечатляващо е постоянството, което демонстрират Дяков и Минев.
Иво Бързаков, "Тема спорт"
