Днес ще заема мястото си на „Олд Трафорд", вярвайки, че старият ми клуб има мениджър, който притежава визитка и сила на характера, за да е начело на Манчестър Юнайтед.
Луис ван Гаал вече спечели уважението на играчите. Това е човек, който е ръководил велики тимове като Аякс, Барселона и Байерн, а преди месец изведе Холандия до третото място на световното първенство. Това е човек с присъствие. Малко страшен, може би. Добре! И сър Алекс Фъргюсън бе страшен. Може да стимулира футболистите да се представят на върха на възможностите си. От видяното в лятната подготовка мога да кажа, че Ван Гаал ми се струва леко луд. Прилича ми на луд гений. Да го кажем направо - леко ненормален е.
Говорейки за него, няма как да не се върна към миналия сезон и Дейвид Мойс. Не ми се иска да го критикувам. По някаква причина нещата с него не се получиха. Но както и да гледаме на миналогодишната кампания, изводът е един - тя бе пълен провал. При цялото ми уважение към Дейвид, едно е да дойдеш в Юнайтед от Евертън, друго - от Барселона, Байерн и Холандия. Да, момчетата трябва да са на ниво, независимо кой е наставник. Но трябва и да го уважават, леко да се страхуват от него. Както е сега с Ван Гаал. И както не беше с Мойс.
Изправял съм се срещу холандеца. Неговият Байерн ни би с гол на чужд терен на четвъртфиналите в Шампионската лига през 2010 г. Също така с екипа на Англия, когато на „Уайт Харт Лейн" паднахме от Холандия при първия му престой начело на лалетата. И в двата случая едно нещо ми направи впечатление - сякаш неговите отбори бяха с повече хора на терена.
По този специален холандски начин те прибавят нов човек в халфовата линия. С това 3-5-2 в Юнайтед Ван Гаал се стреми към същото. Като гледах мача с Реал, през цялото време си мислех: „Ние ли сме с човек повече, как се получава това"? Контролите трудно могат да служат като отправна точка, но Манчестър Юнайтед все пак надви противници като Реал, Рома и Ливърпул. По това време миналата година падахме от неизвестни сборни отбори на... някой си.
Сега е моментът да уточня -да, Луис ще помогне на клуба да си стъпи на краката. Но този сезон не очаквам титла. Главни фаворити са Сити и Челси, а Юнайтед, Ливърпул и Арсенал ще спорят за останалите две квоти за Шампионската лига. Главната причина за подобно мнение е, че сьставьт не бе подсилен достатъчно. Приемам, че бяха похарчени над 60 млн. паунда за Люк Шоу и Андер Ерера. Първият за съжаление е аут за месец. Трябваше обаче да се търси класно попълнение за средата на терена. Идеалните варианти щяха да са Тони Кроос или Ceск Фабрегас. И двамата вече осъществиха трансфери, което не е добре.
Във Ван Гаал ми харесва категоричността му. Той каза, че ще играе 3-5-2, а който не може да се впише в схемата - негов проблем. Експериментите му също бяха интересни - Нани като централен нападател! Кой друг би си позволил подобен ход?
Двамата напред са ясни -Робин ван Перси и Уейн Рууни. 3-5-2 е подходяща система за тях и качествата им. Отзад имаш Хуан Мата и двама опорни полузащитници. По принцип англичаните много не си падаме по такава постройка, предпочитаме 4-4-2 или 4-4-1-1. Но с наличния потенциал 3-5-2 е супер за Юнайтед.
Притеснителна е историята на тримата отзад -Джони Еванс, Фил Джоунс и Крис Смолинг често страдат от контузии. Жалко, че червените дяволи не можаха да купят Томас Вермаелен.
За новите попълнения мога да кажа, че ми харесва техниката на Андер Ерера, както и физическата му издръжливост. Ала не го виждам като човек, който може да бележи решителни голове. Люк Шоу се справи добре в Саутхемптън, но сега всички прожектори ще са насочени към него и трябва да е на постоянно високо ниво. Бе платена огромна сума за него и ще трябва да я оправдае. Жалко е, че Патрис Евра не остана, щеше да го въведе по-лесно в първия състав.
В заключение ще кажа, че е жалко, че Юнайтед не е в Шампионската лига. Струва ми се странно да не е там. Но животът продължава. А нова надежда не липсва - тя се казва Луис ван Гаал.
Пол СКОУЛС, The Independent
Луис ван Гаал вече спечели уважението на играчите. Това е човек, който е ръководил велики тимове като Аякс, Барселона и Байерн, а преди месец изведе Холандия до третото място на световното първенство. Това е човек с присъствие. Малко страшен, може би. Добре! И сър Алекс Фъргюсън бе страшен. Може да стимулира футболистите да се представят на върха на възможностите си. От видяното в лятната подготовка мога да кажа, че Ван Гаал ми се струва леко луд. Прилича ми на луд гений. Да го кажем направо - леко ненормален е.
Говорейки за него, няма как да не се върна към миналия сезон и Дейвид Мойс. Не ми се иска да го критикувам. По някаква причина нещата с него не се получиха. Но както и да гледаме на миналогодишната кампания, изводът е един - тя бе пълен провал. При цялото ми уважение към Дейвид, едно е да дойдеш в Юнайтед от Евертън, друго - от Барселона, Байерн и Холандия. Да, момчетата трябва да са на ниво, независимо кой е наставник. Но трябва и да го уважават, леко да се страхуват от него. Както е сега с Ван Гаал. И както не беше с Мойс.
Изправял съм се срещу холандеца. Неговият Байерн ни би с гол на чужд терен на четвъртфиналите в Шампионската лига през 2010 г. Също така с екипа на Англия, когато на „Уайт Харт Лейн" паднахме от Холандия при първия му престой начело на лалетата. И в двата случая едно нещо ми направи впечатление - сякаш неговите отбори бяха с повече хора на терена.
По този специален холандски начин те прибавят нов човек в халфовата линия. С това 3-5-2 в Юнайтед Ван Гаал се стреми към същото. Като гледах мача с Реал, през цялото време си мислех: „Ние ли сме с човек повече, как се получава това"? Контролите трудно могат да служат като отправна точка, но Манчестър Юнайтед все пак надви противници като Реал, Рома и Ливърпул. По това време миналата година падахме от неизвестни сборни отбори на... някой си.
Сега е моментът да уточня -да, Луис ще помогне на клуба да си стъпи на краката. Но този сезон не очаквам титла. Главни фаворити са Сити и Челси, а Юнайтед, Ливърпул и Арсенал ще спорят за останалите две квоти за Шампионската лига. Главната причина за подобно мнение е, че сьставьт не бе подсилен достатъчно. Приемам, че бяха похарчени над 60 млн. паунда за Люк Шоу и Андер Ерера. Първият за съжаление е аут за месец. Трябваше обаче да се търси класно попълнение за средата на терена. Идеалните варианти щяха да са Тони Кроос или Ceск Фабрегас. И двамата вече осъществиха трансфери, което не е добре.
Във Ван Гаал ми харесва категоричността му. Той каза, че ще играе 3-5-2, а който не може да се впише в схемата - негов проблем. Експериментите му също бяха интересни - Нани като централен нападател! Кой друг би си позволил подобен ход?
Двамата напред са ясни -Робин ван Перси и Уейн Рууни. 3-5-2 е подходяща система за тях и качествата им. Отзад имаш Хуан Мата и двама опорни полузащитници. По принцип англичаните много не си падаме по такава постройка, предпочитаме 4-4-2 или 4-4-1-1. Но с наличния потенциал 3-5-2 е супер за Юнайтед.
Притеснителна е историята на тримата отзад -Джони Еванс, Фил Джоунс и Крис Смолинг често страдат от контузии. Жалко, че червените дяволи не можаха да купят Томас Вермаелен.
За новите попълнения мога да кажа, че ми харесва техниката на Андер Ерера, както и физическата му издръжливост. Ала не го виждам като човек, който може да бележи решителни голове. Люк Шоу се справи добре в Саутхемптън, но сега всички прожектори ще са насочени към него и трябва да е на постоянно високо ниво. Бе платена огромна сума за него и ще трябва да я оправдае. Жалко е, че Патрис Евра не остана, щеше да го въведе по-лесно в първия състав.
В заключение ще кажа, че е жалко, че Юнайтед не е в Шампионската лига. Струва ми се странно да не е там. Но животът продължава. А нова надежда не липсва - тя се казва Луис ван Гаал.
Пол СКОУЛС, The Independent
