Много е спорно дали след бреме някой ще си спомня за качествата на Георги Иванов като треньор, защото поне на този етап той не е демонстрирал такива, а и тенденциите сочат, че поне в близко бъдеще не се задава подобна възможност. Ясно е обаче, че един ден аудиторията ще обсъжда словесното наследство, което непрекъснато оставя Гонзо на футболната общественост.
След мача с Литекс преди две седмици треньорът на Левски направи много интересен разбор, особено в частта, в която бе принуден да обясни защо неговият отбор се е затворил, след като е повел в резултата с 2:0. „Ние - казва Георги Иванов - предприехме тактика на дебнене." Каква наслада за слуха само. Няма как първоначално човек да не се замисли дали Гонзо е имал предвид свои ловни преживявания, при които е дебнал на пусия, или пък скоро е имал разговор с някой катаджия. Пътните патрули също употребяват този термин, когато застанат зад храстите или на сянка под някой мост, за да дебнат за нарушители на правилата за движение.
И в двата случая дебнещите са в ролята на пасивната страна. Първия път ловците атакуват, когато видят дивеча, а при катаджиите потенциалните "жертви" са активни и се движат по посока патрулката. Става дума за отстрел или на дивеч, или на диви шофьори.
Дебненето на Гонзо всъщност е добре познатото ни прибиране, което по-рано през годините се наричаше затваряне, а някъде е познато като игра на контраатаки. Става дума за това, че Георги Иванов по този начин се измъкна, защото след отговора с дебненето никой не посмя да отвори скоба и да поиска транскрипция на непознатия досега футболен термин.
Така че оттук нататък да ви е ясно, че когато Левски дебне, това означава пазене на резултата на родна сцена и затворена игра на международното поле. Оттук насетне дебненето ще навлезе широко в езика, с който си служат треньорите. Когато става дума за бетон или паркиране на автобуса пред собственото наказателно поле, да знаете, че това е тактика на дебнене. Стоят си хората близо до своя вратар и дебнат. Който не умее да прави игра на постепенна атака, а такива са много голям процент от треньорите и отборите у нас, се отдръпва назад, за да дебне противника.
Запомнете дебненето като част от новия футболен речник, защото следващото лято пак ще си говорим за тази нова тактика. На летище София това ще са първите отговори на треньорите, които повеждат отборите си за мачове от евротурнирите срещу съперници от нашата черга, а да не говорим за някои по-големи и шарени постели.
Миналата есен Левски отиваше в Лисабон и други европейски градове да играе футбол, да се представи достойно и да запише добър турнирен резултат. Занапред, ако изобщо сините попаднат в някаква групова фаза с по-сериозни съперници, на летището вече ще се говори за дебнещата тактика - нито е обидно, нито е лековато. Ако някой чуждестранен репортер чака Левски на летище някъде в Европа, ще чуе само "We will prowl", което означава "Ние ще дебнем".
Българското село
Имаше едно предаване "С бъклица и дрян", а е възможно все още обществената телевизия да го поддържа и излъчва. Но ако го няма, може спокойно в този ден в същия часови пояс да се пускат откъси от пресконференциите на Георги Иванов от "Герена". Преди и след мачове Гонзо се чувства длъжен да ни обяснява някои особени характеристики на столичаните в повече. Треньорът на сините обича да изтъква, че някои негови новопривлечени футболисти все още са с непромит футболен мозък, но го казва по малко по-приличен начин. Той селектирал играчи от по-малки отбори с по-скромни възможности, които все не могат да се аклиматизират в гранда Левски и не са свикнали с изискванията на треньора към тях. Което в прав текст би звучало... всъщност всеки може да си го "преведе" както намери за добре. Но не казвайте, че това са момчета от провинцията, селянчета, които са изплашени от мегаполиса София, заслепени са от лъскавите реклами и луксозни витрини и се стряскат от емблемата на Левски върху свещения син екип.
Също така Георги Иванов е отявлен последовател на тезата, че в един отбор няма резерви, а това е обидна дума. Отскоро тази група хора се нарича "играчи, които по една или друга причина досега са взели участие в по-малко мачове или изобщо не са влизали на терена. Това е съвременната и деликатна трактовка за резерви или, казано на жаргон, "пейки" или "железни анцузи".
Новопривлечените играчи от провинцията в Левски обикновено са резерви. Но не е точно така. Взетите от по-скромни клубове футболисти по една или друга причина не взимат участие във всички мачове - това е модерният "превод".
Ало, съдията
Нека излезем малко извън "Герена". Онзи ден видяхме абсолютно нова концепция за споделяне впечатленията от действията на съдията. Промоутър на стратегията бе треньорът на Локомотив София Диян Петков. Минута след края на изтезаващия сетивата мач с Черно море на стадион "Васил Левски" наставникът на железничарите още под въздействието на адреналина направи суперекспозе на рефера Стефан Спасов. На един дъх Петков обясни, че съдията само дето не е дошъл вкъщи да го изгони и да остане там с жена му. Ставаше дума за неотсъдена дузпа, която в интерес на истината беше колкото спорна, толкова и безспорна. И на края на триминутното си изложение Диян Петков съвсем великодушно призова: "Но нека не коментираме съдийството". Ама че ларж, ама че широко скроен човек. Треньорът на Локо София, и той си има принципи да не коментира реферите, а да търси вината само в своя отбор, а тия три минути за Пастата все едно не сме ги чули от неговите уста. Той го уби с думи, след което разпери крила като орлица и не даде прашинка да падне върху него. Това е съвършено нов подход и си струва да се отбележи.
Антипод на Петков е Велислав Вуцов, който също не обича да коментира съдиите, особено когато бе наставник на Спартак Плевен, когато реферите много му помагаха, а баща му бе началник на футбола. Разликата при Вили бе, че той първо казваше, че съдията не подлежи на коментар, но (цитат):
* в шестата минута даде обратен тъч.
* малко по-късно не вдига първи жълт картон на оня техния бек.
* 24 минута вдигна измислена засада за нас.
* не вдигна втори жълт картон на същия оня техен бек.
* 36 минута пусна егати засадата за тях.
* даде 2 минути продължение, а носилката влезе 9 пъти за по минута и 45 секунди, като единия път носачите забравиха шише с вода на терена и един се върна да го вземе.
И това е само за едно полувреме. Колко интересно само! И това не е само Вуцов-младши. Много треньори си променят вижданията само за части от секундата. Те не обичали да коментират съдиите, но вадят разпечатка на всички грешки на рефера. Ако нещо не им изнася, следва мънкане, изречение с недомлъвки и измъкване по фланга със застраховката, че трябва първо да изгледат видеозаписа и едва тогава ще коментират. Другата класика е "от мястото, където бях аз, тази засада не се виждаше добре".
Пладнешките обири, баташките кланета и плачещите в съблекалнята момчета вече са в историята, имаме нови герои с техните иновативни проблясъци. Или, както се казва, това е футболът, животът продължава, Земята се върти, а ние се возим без пари.
Желю Станков, "Тема Спорт"
