Засега Йешич изпълнява блестящо заветите на ръководството. Появи се на „Армията" с доволно скъпа кола - Порше Кайен, и така изпревари дори предишния фаворит на Майкъла Мартин Камбуров. По-ефектно щеше да е единствено ако беше кацнал в центъра на терена с хеликоптер.
Скъпата кола може да е истински бонус за шефовете, но да припомним, че доста по-скъпо излизаха на ЦСКА новите попълнения на Йешич при предишния му престой. Генерала вече подхвърли първото си алиби с обяснението, че не е правил зимната селекция. И слава Богу, че не е, защото много добре помним какво направи едно минало лято. През пролетта на 2005 г. Йешич изведе „червените" до титлата, след като преди това Ферарио Спасов му бе забъркал всички необходими съставки - беше взел един от най-добрите чужденци в историята на „А" група Тиаго Силва и проведе подготовката на отбора. Така по инерция ЦСКА закономерно стигна до титлата.
Проблемите дойдоха, когато Йешич запретна ръкави за новите играчи. И заидваха едни матковци и едни шматковци. Първо бяха Матия Матко и Славко Матич. Некадърни и периферни играчи, като продължението на кариерата им е показателно за качествата. Матко поигра после в Жрински мостар и Интер (Запрешич), а Матич продължи „впечатляващата" си кариера в някакво формирование БАСК Београд, преди да прекрати с футбола на 31. Третото чуждо попълнение вратарят Максич попълни визитката си след престоя в ЦСКА с четири мача за две години в Самсунспор, а после така и не се пребори за титулярното място в малтийския Флориана.
Стигаме и до четвъртото асо на Йешич - Якирович. Той бе един от най-скъпо платените в отбора, а се оказа пълен провал, продължил в отбори като австрийския Кернтен (там така и не записва мач) и третодивизионния Спитал.
Самият факт, че Йешич за календарна година взе четирима вратари в лицето на Тошко Кючуков, Илко Пиргов, Максич и Ковачевич, какво ви показва - или няма ясна визия за селекцията и качествата на избора си, или изборът е диктуван от съвсем друг интерес.
Йешич обаче е достатъчно хитър и обигран, за да заиграва с отбора, с който спечели титлата и отстрани Леверкузен, и да вади максимален дивидент за завръщането си. Всъщност, погледнем ли към треньорската визитка на сърбина, то като изключим ЦСКА, единственият стойностен отбор в кариерата му е Партизан, където обаче е само година. Останалото е един огромен именник с географски открития на три континента. И най-големите фенове на Лепа и Весна едва ли са чували за отборите Вършац и Крайешник, които Йешо е водил в родината си. В сравнение с тях Млади Радник си е истински гранд.
Румънският Отопени го изгони само след няколко мача, черногорският Будучност му би шута почти толкова бързо. Един от последните му клубове иранският Шахдари пък го остави начело само през есенния полусезон. Истинска мистерия е какво се случи в последния му клуб Наджран (С.Арабия). И вчера Йешич обясни, че сам си е тръгнал оттам. Е, да де, но това не се връзва много с представянето му напоследък - 5 загуби и 1 равен в последните шест срещи за първенството и купата. За такова нещо обикновено арабите ти бият шута по-силно, отколкото удря ракета на Ал Кайда.
Освен гореспоменатите клубове във визитката на Йешич попадат два либийски, тунизийски и още два ирански отбора. За 20 години треньорът е сменил 24 пъти работното си място?! А знаете, че за каквато и професия да става дума -това няма да служи за плюс при следващия работодател. Като добавим и пропиления аванс от 7 точки в битката за титлата през пролетта на 2006 година, става ясно, че и сега Йешич няма да вдигне средната продължителност на престоя си.
Богомил Русев, "Меридиан мач"
