В събота бях в Амстердам, за да гледам на живо Аякс - ПСВ. Много нервен мач, в който Аякс, следващият съперник на Реал Мадрид в Шампионската лига, не можеше да си позволи да загуби. Успя да устиска (0:0) и въпреки проблемите - изобилстващи в бившия ми клуб, се задържа на 6 точки от първото място, заемано от отбора, в който (все още) играе Ибрахим Афелай.
От 1 януари той ще бъде футболист на Барса. Афелай има достатъчно качества, за да играе в тима на Гуардиола. Не казвам нищо ново, но той може да се подвизава не на една, а на различни позиции, всяка от които офанзивна. Мога обаче да разкрия нещо, което не се вижда на терена. Става дума за момче, чиято глава е много подредена. Има ли значение? Огромно.
Офертите, които бяха поставени на масата пред него, не бяха малко. Не сега, а цяла година преди да изтече контрактът му, включително преди да започне мондиалът в Южна Африка. На негово място други щяха да се обвържат с първия, който покрие заплатата му, но той предпочете да изчака отбор, подходящ за неговите качества. Други щяха да си траят, докато свърши контрактът им, за да останат свободни агенти и да сложат в джоба комисиона от трансфера; той обаче показа благодарност към клуба, в който е от дете. Разликата е никаква, само 6 месеца, но подписвайки сега, а не през идния юни, той осигури на ПСВ компенсация за формирането му като футболист. За мен абсолютно заслужена.
Завой в кариерата
Друг детайл, на който може да не бъде обърнато внимание, е възрастта, на която Афелай се реши на тази стъпка. На 24 години и след 5 сезона - 6 с настоящия, играейки редовно в отбора си, вече има нужния багаж, пълна раница, за да направи следващата стъпка. Във футболно отношение промяната е огромна. Заради качествата си той отива 6 отбор, който движи топката много бързо, по-бързо от всеки друг, и който доминира 8 позиционната игра повече от всеки друг. Афелай ще се нуждае от време за адаптация, но заради това, че главата му е бистра и отива с намерението да направи нещата както трябва, разполага с всички предпоставки да успее.
Ефективност в Алмерия
Без Афелай, без двама световни шампиони (Пике и Бускетс), с момче като Фонтас в защита и с Масчерано като допълнение към титулярите (вместо Максуел, който като че ли бе съхранен въпреки контузията на Абидал), Барса направи перфектен мач срещу Алмерия. Заради осемте гола? Не. Това са глупости.
За разлика от други мачове през настоящия сезон броят голове този път бе определен от ефективността. За мен беше изключителна способността да се играе в отбрана още от най-предни позиции, след като резултатът стана 0:3. Да, единият от головете бе автогол, а друг дойде след лошо изчистена топка. Обаче автоголът нямаше да падне без нахлуването в наказателното поле (Максуел след комбинация с Вийя), а грешката -без опасната интервенция на Иниеста преди това.
В 25-ата минута резултатът вече бе 0:3. В главите на футболистите вероятно се е появил следният въпрос: Какво правим оттук нататък? В сряда има мач от Шампионската лига, а след това идва Ел Класико. Мачът в Гърция (б.р. - срещу Панатинайкос) е добре да бъде спечелен, за да не си усложняваме живота. Да не говорим за този с Реал Мадрид. Какво следва тогава? Несъзнателно дори тази Барса прави две крачки по-малко, дърпа се с 10 метра назад и започва да играе по-спокойно.
Направи ли го? Точно обратното. Тази проява на зрялост за мен бе изключителна. Чрез поддържането на същата интензивност, включително след смените през второто полувреме, отборът постигна перфектното поведение, дори без да го осъзнава: игра на максимума с привидно минимално усилие.
8 попадения не се вкарват случайно. Освен това головите ситуации не бяха само осем. Който иска да вярва, че Алмерия е мекушав, апатичен и предал се отбор, е свободен да си го мисли. Но срещу един победен и предал се съперник най-лесното, най-естественото е да удариш спирачката, да свалиш концентрацията и да започнеш да губиш топката.
Пестене за пример
В такъв случай ще трябва да се браниш повече, да се прибереш назад и съответно да започнеш да тичаш повече. Ще има повече сблъсъци, спорни топки и ще се умориш повече. Съхраняването на силите от страна на Барса обаче бе за пример. Играчите се забавляваха, пресираха напред, движеха се и си подаваха бързо, доминираха и си прекараха чудесно. Опасност от контузии? Никаква. Съперникът закъснява толкова, че когато го прави, ти вече си вкарал. Този тип игра е идеален за интеграция на младите. Седмица преди Барса - Реал тимът на Гуардиола изигра най-интелигентния си мач през този сезон.
Йохан Кройф
Йохан Кройф: Барса изигра най-добрия си мач преди „Ел Класико”
„Афелай ще успее на „Ноу Камп”, защото знае какво иска”, категоричен е Летящия холандец
