Представете си този сценарий.
Около 6,20 часа в неделя е. 7 август. Вила води с 2:0 в първия мач от новия сезон срещу Шефийлд Уензди като гост. Мачът е спечелен, тъй като остават две минути до края на редовните 90 минути.
Тогава четвъртият съдия вдига табелката си. Номер 19 светна за един последен път и гостуващите фенове на Вила стават на крака и започна мощно да аплодират и пеят: "Един е Стилиян Петров".
Камерите на телевизия "Скай" приближават към близък план, за да успеят да заснемат емоциите по лицето на Стан, докато той влиза на терена за последен път. И със сигурност всеки един, наблюдаващ това няма как да не се разплаче...
Сега задраскайте това, изтрийте го, забравете за този момент.
За българският халф завръщането в професионалния футбол никога не е било заради сантименталността. Той винаги е сериозен в намеренията си. Но дори подобен сценарий да донесе така необходимото сплотяване в семейството на Вила, той няма как да удовлетвори Стилиян. Той не иска неговата история да приключва така. Със сигурност той не искаше от Астън Вила да му откажат професионален договор. Защото истинските герои не се предават. А Петров е такъв за бирмингамския клуб и въобще футбола като цяло. Петров никога не е търсил симпатии. Винаги е искал да направи сам своя избор относно това кога да се откаже от футбола. Но за съжаление тази възможност му бе отнета от съдбата през март 2012 година.
А решението на Роберто Ди Матео със сигурност не е било лесно. Със сигурност му е било тежко да откаже на бившият капитан на клуба. Той се опитва да се държи професионално, въпреки че вътрешно мисли много често за това. Все пак целта му е да изтрие огромното разочарование от изпадането на Вила от Висшата лига. Затова, въпреки всичките емоции на света, той стисна зъби и реши да вземе това решение.
А Петров със сигурност не му се сърди. Защото Стилиян никога не си е падал по сълзливите драми и интригите. Българинът се опита, даде всичко от себе си, за да успее да влезе във форма. В Австрия той се раздаде и повече от някои тийнейджъри, които чакат своя шанс. Е, Стилиян не го чака, той се труди за него. На кратко, именно затова Стан е модел за подражание.
Изглежда, че в събота при победата с 5:1 над Уорчестър бяха последните му 45 минути с екипа на Вила, а аз съм горд, че ги видях на живо.
Той завеща много на Вила и то трябва да бъде продължено от следващите поколения футболисти.
Благодаря ти, Стан!
Мат Кендрик, „Бирмингам Мейл”