В Перник за девети път в 94-годишната история на Миньор доказаха, че нещо, градено дълго време, може да се срине за минути. За разлика от земетресението обаче, пропадането на „чуковете" бе предвидимо. Цяла година клубът бе в безтегловност, а усилията на изпълнителния директор ген. Йордан Димитров и подопечните му да закърпят някак положението се оказаха крайно недостатъчни.
Съдбата на Миньор бе предначертана в началото на сезона с оттеглянето на Никифор Вангелов и последвалата абдикация на мажоритарния собственик „Минна компания". Финансовото кранче бе спряно и бе истинско геройство, че перничани завършиха сезона. Въпреки многобройните обещания политиците от всички политически партии в миньорския град не си мръднаха пръста, за да спасят последния елитен спорт в Перник.
В началото на първенството не всичко обаче изглеждаше в черни краски. Отборът, който се подигра с Левски и ЦСКА миналата пролет, бе запазен, а това даваше надежди на феновете. С течение на мачовете свободното падане обаче набираше скорост, а напрежението в съблекалнята вземаше връх. Първата негова жертва стана треньорът Стойчо Стоев. Специалистът, който успя да направи от „жълто-черните" отбор, играещ добър футбол, се предаде след неколкократните опити да вдигне демотивираните от безпаричие футболисти.
В навечерието на мача с Левски най-опитните -Бибишков, Траянов, Стойчев и Милен Василев, си събраха багажа. Въпреки това Николай Тодоров успя да закрепи положението и Миньор завърши есента с нелоши шансове за оцеляване.
По време на зимната пауза подготовката бе прекъсвана на няколко пъти, а до първия пролетен кръг не бе ясно дали отборът въобще ще стартира. Текучеството на играчи вървеше със страшна сила и може би само пернишкият инат остави състава почти до последно в битката за място в„А" група.
„Чуковете" традиционно бяха наказани с лишаване от домакинство, като цели 5 мача трябваше да играят навън.
„И в „А", и в „Б" перничани сме!", скандираха феновете в последните кръгове на първенството, но огромната им болка остана, тъй като все още не е ясна съдбата на Миньор.
Антон Симеонов, "Меридиан мач"
