17-годишният Станислав Иванов записа първи мач за Левски като титуляр при успеха с 5:0 над Локомотив Пловдив. След срещата нападателят сподели емоциите си от гръмката победа пред "Тема Спорт”. Той е част от юношеския ни национален отбор до 19 години и говори и за предстоящото Европейско първенство в Грузия.
Младокът (роден на 16 април 1999 година) блесна още през месец май 2014 година, когато вкара на Лацио в двубоя по случай вековния юбилей на Левски. За сините той направи официален дебют на 2 март 2016 година при 0:0 срещу Монтана, а до момента е изиграл 7 шампионатни двубоя за сините.
Станиславе, за първи път започна като титуляр с екипа на Левски, как се чувстваш след 5:0 над Локомотив Пловдив?
- Много съм благодарен на треньорския щаб за доверието към мен. Надявам се да го оправдавам и за в бъдеще. Много сладка победа срещу силен отбор, какъвто е Локомотив Пловдив. Показахме добър футбол. Искам и занапред да съм в състава.
Имаше ли притеснение у теб преди началото на срещата?
- Не. Отборът много ми помогна, затова и не се притеснявах. Преди началото на мача всички ме окуражаваха. Казваха ми, че ако сбъркам - няма да има проблем, защото това е част от играта. Насърчаваха ме да действам спокойно и няма за какво да се притеснявам.
Какви цели си поставяш за в бъдеще?
- Моята цел е да се наложа в първия състав на Левски. В началото трябва да играя тук редовно, за да може след време да отида в силно европейско първенство - за това всеки мечтае. Ако се представям добре с екипа на Левски, и това ще стане.
На кой пост предпочиташ да играеш - като централен нападател или изтеглен малко по-назад?
- Видя се и срещу Локомотив Пловдив, че обичам да играя в празните пространства зад нападателя
- така се чувствам по-добре.
Пред теб се откри едно положение да реализираш още в началото на мача...
- Да, но за съжаление не можах да вкарам. Бях по-далеч от вратата и мислех, че мога да си поема топката и тогава да стрелям, но защитникът ме пресира и изби.
Можеш ли да посочиш разликата в работата при Николай Митов и Елин Топузаков?
- И двамата са много добри треньори, но не мога да коментирам за разлики. Много съм малък да го правя.
Как се озова на „Герена"? От колко години си в клуба?
- От четири години и половина съм в клуба. Левски ме привлече от Янтра Габрово.
Как се почувства, след като отбеляза на Лацио в юбилейния мач за 100-годишнината на Левски?
- Това е незабравим момент. Тогава бях на 15 години. Гола ще го помня цял живот, но сега трябва да гледам в бъдещето.
Можеш ли да посочиш треньор, който през години-
те ти е помогнал да се изградиш като футболист?
- Абсолютно всеки треньор, с когото съм работил, ми е помогнал да се развивам. Всеки наставник е допринесъл с различни неща, гледал съм да ги слушам.
Как те приемат твоите батковци в първия състав?
- Много добре. Постоянно помагат на по-малките. Интегрират ни 6 колектива. Атмосферата в отбора е перфектна, за което съм им изключително благодарен.
Предстои ти участие с националния отбор на Европейското първенство за младежи до 19 години в Грузия през месец юли. Какви цели си поставяте?
- Нашите цели са да стигнем до финала или поне до полуфинал. Независимо срещу кой противник се изправим, ще се хвърляме смело за победа. Ще видим какво ще стане.
Има ли противник, който желаеш да ви се падне?
- Не. Важното е да защитим достойно името на родината си. Няма значение срещу кого ще играем, то се видя в квалификациите, че можем да победим всеки един съперник.
Как успя Ангел Стойков да изгради толкова успешен отбор?
- Колективът е много добър и за това говорят резултатите, които постигнахме. Благодарение на него, а и на себераздаването от всички се получи това. Всички сме много добри футболисти. За нивото на селекционера говорят резултатите, които постигна. С него лесно се работи.
Има ли някой от семейството ти, който преди това се е занимавал професионално със спорт?
- Баща ми е играл футбол, но не професионално. Той ме запали по играта.
Имаш ли си любим отбор и футболист, на които симпатизираш?
- Освен на Левски симпатизирам на още два отбора - Барселона и Манчестър Юнайтед. Харесвам много играта на Луис Суарес и Робин ван Перси. За мен най-силното първенство е английското, там се играе най-атрактивният футбол. Дано един ден да бъда част от него.
Как съчетаваш учението и футбола?
- Имам още една година, преди да завърша средното си образование. В момента се подготвям самостоятелно и ходя само на изпити. Но се справям и не ми е трудно.
