В интервюто, публикувано в последния брой на списание „Мач Магазин", Ивелин Попов дава да се разбере, че не се срамува от буйната си кръв, а дори се гордее с характера си. Все пак именно благодарение на него още на 20 години талантът от столичния квартал „Разсадника" стана капитан на Литекс.
„Усещам, че нося голяма отговорност, че момчетата имат респект от мен. Не е лесно да носиш лентата, но в живота капитаните се раждат. Винаги съм мечтал да стигна дотук, но стана последователно. Първо мечтаех да се наложа в състава. После исках да се превърна в човек, без когото съставът не може. После мечтаех да съм национал. Накрая - да сложа лентата", казва нападателят.
„Лошото момче продължава да живее в мен. Всичко е въпрос на характер. Мисля, че лошото момче винаги ще живее в мен. Искам да се развивам. И в спорта, и в живота. В България е трудно да си талантлив футболист, но характерът ми помогна да успея. Познавам много по-талантливи момчета от мен, които по една или друга причина не успяха да постигнат нищо", добавя Попето и признава, че в досегашната си кариера най-много съжалява за неща, които не са свързани с футбола: „Понякога, заради, импулсивното ми мислене губя. Когато съм изнервен, преча на отбора.. Губя концентрация, а това не трябва да става. В България повечето таланти се провалят заради психиката си. Поддават се на изкушенията. Има време за всичко. Нито дискотеките ще свършат, нито жените. Футболът трябва да е на първо място. Играеш 10 години, после въртиш синджира...”, каза Попов в традиционния си стил.
Ивелин Попов: Лошото момче продължава да живее в мен
В интервюто, публикувано в последния брой на списание „Мач Магазин", Ивелин Попов дава да се разбере, че не се срамува от буйната си кръв, а дори се гордее с характера си
