Крушарски да излезе от електронната игра

Ако целта на Христо Крушарски е много бързо и малките деца да го разберат що за ексцентрична птица е, ще има доста пари да хвърли във футбола, да се повърти около камерите и микрофоните и да научи някой друг лаф.

Чичо Венци е издал цяла библиотека по темата, а босът на Локо Пловдив още не е завършил и първата си брошурка.

Вън от съмнение е, че на днешно време не е много издържано да търсим недостатъци на хората, които поради една или друга причина, заставени под нечие влияние или пък по собствена воля, решават да инвестират в спорта. Не че можем да пострадаме, ако осъждаме подобен тип футболни шефове, но в един момент инвеститорите ги търсим със свещи, а в края на краищата се оказва, че когато настъпи време за заплати и покриване на ежедневни разходи във футболните клубове, такива като Крушарски бъркат в джобовете си и процесът продължава.

Има обаче и друга страна. Такива като Христо Крушарски трябва да са лице на клуба и да направят така, че като собственици само да стоят в скъпите си костюми в ложите, като преди това са подкарали влака в правилната посока и сега само се наслаждават на спорта.

Дотук разбрахме, че собственикът на Локомотив Пловдив не е от категорията "фин богат бизнесмен", поне по поведението и стайлинга му не си правим такива изводи. Крушарски по-скоро го раздава бохем, малко по-култивирано парвеню от тези в зората на демокрацията от типа на Валери Ненов, но в същото време речникът му е типичен за прохождащ във футболния занаят бизнесмен. Иначе приказките му големи, милионите му колкото искаш, но на този етап ситуацията при него е по-скоро нула на нула, отколкото голямата работа. Приготвил десетки милиони за нов стадион, още няколко дребни милиончета за база, на това щрака с пръсти, на онова си свирка с уста и изобщо като го слушаш, ще си кажеш, че е крайно несправедливо такова богатство за футбола досега да е било скрито и неизползвано. А Христо Бонев, от своя страна, винаги е готов да каже как Христо Крушарски е най-доброто нещо, което е могло да се случи на Локомотив Пловдив в този труден за клуба момент.

Само че ние такива като Крушарски сме ги виждали и слушали много. Вадим сензационни заглавия, правим си забавните рубрики и се кикотим насреща му, като го потупваме по рамото. Обаче няма как да не минем без една огромна препоръка и тя касае работата с футболисти в качеството им на живи хора. Ами не можеш да плашиш играчите си, че ще им отрежеш краката. Тези момчета имат семейства и е нормално близките и роднините да се притесняват дали след някоя загуба "тоя шефа им" наистина няма да издивее и да направи някоя глупост. Това не е електронна игра, а тези с краката са от плът и кръв. футболистите на Локо Пловдив нямат качества за световен футбол и от тях не може да се очакват фантастични изяви. За тези заплати - такива играчи. Колкото - толкова. Това е игра, макар и платена. А рязането на крака и глави не трябва да излиза от съблекалнята като лексика. Там си се обиждайте и се заканвайте. Но навън - не! Защото и малките футболисти четат вестници и гледат телевизия и едва ли се радват от перспективата един ден да попаднат на такъв своенравен шеф.

Желю Станков, в-к „Тема спорт”