Какви ги говореха, а какво стана!

Локо София отдавна не може да се брои за страшилище. Железничарите загубиха коловоза си още преди около 30 години. Сега обаче отборът е почти на дъното. Там, където никога не се е намирал. На ръба на пропастта. Без алтернатива за развитие и далеч от всичко, което може да се нарече футболен клуб. За година и половина-две "червено-черните" изтриха като с гумичка градената 83 години идеология.

Локо София преди доста време излезе от ореола на Левски и ЦСКА, както стори и Славия. Клубът се превърна в софийски само по документи. Вече никой не го взима насериозно и той е типичният домакински средняк. Затова категорично говори представянето на железничарите в гостуване -вече малко над година нямат победа. Как такъв тим може да има претенции за Европа? Отбор без нито капка футбол 6 себе си стартира сезона с не една, а две големи кошници с амбиции. Бяха обявени цели за класиране в Европа и възможност за атака на титла. Предвид трагичното представяне през 2011/12 бе илюзия някой да си по-мисли за подобно нещо. В "Надежда" обаче смело тръгнаха да прекъсват течащото време без титла от 34 години. Ала пясъчният часовник още не е готов да почне дори да се изпотява, че това може да се случи, камо ли да бъде счупен. Няма как и да бъде сторено подобно нещо от призрак - жалко подобие на Локомотив Сф.

Червено-черните са далеч от времето, когато стряскаха дори Левски и ЦСКА. Когато в клуба се раждаха легенди като Никола Котков и Атанас Михайлов през 1964-а. Тогава, когато от школата излизаше талант, готов за А група още на 15 години и 363 дни - Михайлов. Младок, който още на 20 покори сърцата на хилядите пленени от червено-черната идея. Нападател, получил прякор Начко Моначко заради петте си гола във вратата на Монако през 1980 г. - 4 в България и един в княжеството.

Локо обаче изглежда много далеч от повторение на подобен подвиг. Дори фено-вете на тима вече ги няма там на запазеното място - на стадион "Локомотив". А жалкото подобие на отбор, приличащ на разпасана хайка животни, ги кара да крият пристрастността си. Непремерените изказвания на ръководството още повече наливат сол в раната на малкото останали фенове.
Но големите амбиции и гръмките изказвания няма да оправят Локо. Школа -няма, футбол -няма, стадион - няма, а и надежда няма. Е, как тогава да има успехи? Остана само едно -славното минало и силните и будещи смях думи на Тони Велков, Георги Марков, Николай Гигов... Е, нека се посмеем на техен гръб:

Антон Велков: Много искам да станем шампиони, тъй като Локо Сф не е печелил титлата от 34 години.
Антон Велков: Ще гоним най-малко място В тройката.
Георги Марков: Ще приемем Берое и Мастер Бургас в "Надежда".
Георги Марков: Връщаме се на стадион "Локомотив".

Иво Бързаков, „Тема спорт”