Джонатан Кафу удиви всички с факта, че е направил своя собствена школа в Пирасикаба, щата Сао Пауло. В нея тренират 160 деца, а само за справка можем да споменем, че в академията на Лудогорец има общо 200 подрастващи. Разбира се, мащабите са различни. В България трудно можеш да събереш дори 100 наистина талантливи млади футболисти, докато в Страната на кафето всеки малчуган се ражда с топка в краката. Само по себе си е уникално действащ футболист, който дори не е в края на своята кариера, а в нейния разцвет, да е направил своя собствена школа. Още по-впечатляващото обаче е нещо друго - Кафу показва голяма привързаност към Лудогорец и България. На всички ни е ясно, че само след месец той вече може да е продаден в Англия, да речем. Ясно е, че бразилецът няма да живее още дълго в Разград и няма да носи още много години екипа на „орлите", но това не му попречи да използва емблемата и цветовете на Лудогорец. Той можеше да избере други екипи, друг знак, но показва отношение. Не е поредният чужденец, който минава през страната ни като прелетна птица. Не е от този тип хора, които ще тръгнат да съдят клуба при първа неизправност, както биха направи 85% от легионерите. Като цяло в Разград възпитават своите чужденци по друг начин. Вижте Марселиньо. За него беше мечта да играе за България. Споменете си как пее химна, как се радваше, след като отбеляза гол срещу бъдещия европейски шампион Португалия.
Колкото до школата на Кафу, защо от Лудогорец още от сега не набележат някои от по-талантливите деца от нея и не ги вземат в Разград. Така вместо след години да се плащат големи суми за бразилци, те ще може да се доразвият в академията. Отделно от това, в момента в града живеят около 50 бразилци - 10 играчи и семействата им, така че аклиматизацията ще е доста по-лесна.
Богомил Русев, „Меридиан Мач”
