Жосуе Са: Яд ме е, че не съм познавал младия Моци

Жосуе Са се присъедини към Лудогорец в началото на октомври, след като сезонът вече бе в разгара си.

Португалският защитник подписа с клуба за 3 години, като идеята е защитата на „орлите“ да се гради и около него.

Са има впечатляваща визитка, като освен че е формиран в Спортинг Лисабон, през 2017 година преминава в Андерлехт срещу 2,2 милиона евро.

Ето какво каза португалецът за читателите на „Мач Телеграф“ в първото си голямо интервю в България.

- Жосуе, как се чувстваш вече след няколко месеца в България?

- Наричаме този период адаптация, нали? Добре се чувствам, благодаря. Свикнах с живота, с изискванията в отбора. Аз съм професионален футболист, нужно е да се адаптирам бързо в различна страна и обстановка. От месец януари при мен пристигна и семейството ми - съпругата ми и двамата ми сина. Това съвсем ме успокои.

- През последните години си играл в Португалия, Белгия, Турция и Испания,а сега си в България. Може ли да се каже, че си футболен номад?

- Номад, да, като стил на живот (Смее се). Не, мога да те уверя, че това е много хубаво чувство.

Да живееш на различни места е наистина обогатяващо.

Сигурен съм, че това те прави по-добър човек, по-завършена личност. Трупаш безценен житейски опит, подобряваш се ежедневно. Мисля, че това е важно за всеки човек.

- В момента си футболист на Лудогорец. Лесно ли направи този избор?

- Да, много лесен избор бе за мен. Това предизвикателство ми дава много. Наистина се наслаждавам на престоя си в България. Трябва да се отбележи нещо много важно. В момента съм в най-добрия период от кариерата ми. Най-добър като възраст, като мъдрост, като опит. Така че ще се опитам да дам максималното за Лудогорец.

- През миналия сезон беше футболист на испанския Уеска. Нямаше ли желание да останеш в страната?

- За да бъда напълно честен, исках да продължа да играя в Испания. И то не специално в Уеска, с който спечелихме промоция за Примера дивисион. Испания е много близо до моя дом в Португалия, говоря езика. Имах контакти с някои испански отбори от елита, но не доведоха до нищо. Сега е много трудно на трансферния пазар заради пандемията от коронавирус. Иначе хората от Лудогорец се свързаха с мен още през месец август. Бяха напълно откровени, представиха ми проекта си, отбора, амбициите. Запознаха ме с всичко. Аз им признах, че предпочитам да играя в Испания и ще изчакам да видя какво ще се случи. При положения, че бе невъзможно да продължа кариерата си там,нямах никакво съмнение да избера Лудогорец. Междувременно отказах оферти на други отбори,за да дойда в България.

- Прочетох, че е имало интерес и от Динамо Загреб към теб. Вярно ли е това?

- Да, но това беше миналия сезон. Освен това наистина ставаше въпрос за интерес, а не за конкретна или сериозна оферта. Никога не се стигна до преговори, хърватите не показаха волята и желанието да ме привлекат, което ми демонстрираха от Лудогорец. Затова и изборът ми на българския шампион бе наистина лесен.

- Тръгнал си от академията на Спортинг Лисабон, какво научи там?

- Спортинг ме създаде като футболист. Започнах да тренирам в школата, когато бях 8-годишен. Останах там цели 9 години, преди да се преместя във Витория Гимараеш, където подписах първи професионален договор. За мен бе чест и удоволствие да нося зелено-бялата фланелка, да играя за толкова голям клуб в родния ми Лисабон. В Спортинг научих всичко за големия футбол.

- Защо играеш с №32 на гърба?

- Когато започнах да играя за Витория, бях във Б отбора на тима като юноша. Тогава играех с №32, тъй като основните номера бяха запазени за футболистите от първия отбор. Идвайки в Лудогорец, исках да взема №3, но той се носи от години от Антон Недялков и нямаше как да стане. Така че си припомних младостта. Номер 3 може и да ми е любим, но единият ми син е роден на втори, така че 32 е хубава комбинация от двете цифри.

- Идва така чаканото дерби с ЦСКА. Какво очакваш от мача?

- Това е голям мач, ключов. Но той е важен не толкова, защото след него някой от двата отбора ще стане шампион. Нито ако бием, ще вдигнем титлата, нито ако паднем, ЦСКА ще се осигури върха. Но двубоят е важен, за да покажеш, че си готов, че си на висота. Много съжалявам, че пропуснахме толкова шансове срещу Локомотив (Пловдив). Сега обаче имаме всички шансове за реванш. Само трябва да покажем най-добрата версия от себе си. Длъжни сме да покажем максимално качествата си. Обичам тези дербита.

- В момента си партнираш с Вердон в центъра на защитата, но има още много конкуренти за позицията ти. Имаш ли предпочитан партньор на терена?

- Мога да кажа, че в центъра на защитата Лудогорец разполага с много качество. Всеки от защитниците е различен и носи нещо ново на отбора, дава своят принос за успехите. Важното е, че ние сме конкуренти, но и приятели. Уважаваме се взаимно и това е гаранция, че наистина ще се случат нещата. Не е само Вердон, в тази зона играят още Терзиев, Драгош (бел. ред. - Григоре), Моци. Изключително съм впечатлен от Козмин, и то не само като футболист, а като човек. Той е невероятен. Дори съжалявам, че не съм познавал Моци, когато беше по-млад. Дори и така, научих много неща от него.

- Бил си футболист на Андерлехт. Какво ще ни разкажеш за престоя си в белгийския гранд?

- Това беше чудесна стъпка напред за мен. Белгия бе първата страна, в която отидох да играя след Португалия. Мисля, че направих добър сезон. Изиграх 30-31 мача във всички турнири. Научих много от престоя си там. В Белгия промених най-вече начина си на мислене.

- Бил си съотборник с Венсан Компани в Андерлехт. Какъв човек е той?

- Да, засякохме се, след като се върнах в Андерлехт след наем в турския Касъмпаша. Играхме заедно в една предсезонна контрола срещу Аякс. И след този мач той ми стана... треньор. Два месеца работихме заедно, но веднага разбрах защо е станал истинска легенда. Той има страхотно отношение, страхотна психика, начин на мислене. Много е позитивен. Компани е един от хората, от които съм се впечатлявал най-много през живота ми досега.

- Как се развиха нещата за теб в Турция?

- Това беше най-лошият сезон в кариерата ми. Но не защото страдах от контузии, а така и не успях да свикна с новите цели там. Много бързо се смени и треньорът, а новият имаше своите виждания. Искаше от мен да играят като дефанзивен халф. Това е позиция, която

познавам и на която съм играл като юноша, но да кажем, че много по-добре се чувствам в центъра на защитата. Освен това аз съм амбициозен, израснал съм в Спортинг. След това и във Витория винаги бяхме на 4-5 място и се борихме за място в Европа. С Андерлехт се борех за титлата в Белгия. Дори и с Уеска спечелих титлата в Сегунда дивисион. Тогава много хора се учудиха и ме питаха защо отивам във втора дивизия. Аз обаче много добре разбрах амбициите на клуба, знаех, че ще побеждаваме, ще се борим за промоция и я спечелихме. А в Касъмпаша целта ни бе да не изпаднем. Така и не успях да свикна с тази мисъл. Затова и сега съм в Лудогорец. Когато се бориш за титли, за отличия, това ти помага да си постоянно концентриран, да се усъвършенстваш.

- Какво е мнението ти за новия треньор на Лудогорец Валдас Дамбраускас?

- Впечатлен съм от него. Той донесе нова енергия в Лудогорец. Много е рано да се правят оценки, но Дамбраускас има много ясна визия как да изглежда отборът му. И успява да ни я предаде. Носи енергия, зарежда ни. Има различна философия от това, което съм виждал във футбола, но съм сигурен това му носи успехи. И това е свързано с бъдещето на клуба.

- За финал би ли направил прогноза за мача с ЦСКА?

- О, това го оставям на вас, журналистите. Нашата задача е да сме напълно готови за дербито, да дадем най-доброто от себе си. И бъдете сигурни, че ще го направим. А иначе нека оставим топката да върви и да видим кой е по-добър.