Бившият нападател на Барселона и националния отбор на България справедливо е смятан за един от най-великите футболисти в историята. Христо Стоичков е печелил клубни трофеи и творил сензации с националния отбор. През 1994 г. той беше един от героите на световното първенство в САЩ и получи "Златната топка" за номер 1 в Европа. Сега легендарния българин постепенно навлиза в треньорската професия. Последният сезон беше начело на южноафриканския Мамелъди Съндаунс. А на Мондиала работи като тв коментатор. След втория кръг от груповата фаза Стоичков сподели своите наблюдения върху участниците в турнира.
- Да започнем с организацията. Как смятате, оправдано ли беше световното първенство да се състои в Африка?
- Това все някога трябваше да се случи. Рано или късно Африка щеше да получи домакинство. Ако може така да се каже, темповете, с които се развива футболът на континента, изпреварват останалия свят. Може би това решение не се харесва на всички, но то е правилно.
- Много хора го смятат за политическо...
- Това не е проблем. Футболът обединява народите, затова е по-добре да не се правим, че той няма нищо общо с политиката. А ако се редуват само Европа и Южна Америка, то това не е обединение, а разделение.
Има какво да се поучим от ЮАР. Като например гордостта, с която приеха избора на страната си за домакин на световното. В ЮАР ми харесва ентусиазмът, с който местните подхождат към всичко.
- Многото проблеми не развалят ли впечатлението?
- Който иска, ще намери проблеми навсякъде. Условията за работа на журналистите са напълно приемливи. Макар че не бих отрекъл - в САЩ или Европа щеше да е по-комфортно. Криминалната обстановка в ЮАР действително не е най-добрата. Различните произшествия с журналисти и футболисти не са от полза за страната и турнира, но това може да се случи навсякъде. В Рио също има карнавали, където е по-добре да не попадаш, но никой не се съмнява във възможностите на Бразилия да организира световно първенство. В крайна сметка южноафриканците заслужават похвала, че в разгара на икономическата криза успяха да завършат всички обекти в срок. Между другото, стадионите са напълно съвременни.
- Не ви ли се струва, че въпреки високата оценка, която ФИФА постави на организаторите, до следващото първенство в Африка ще чакаме много?
- В голяма степен това зависи от самите африканци. Трябва да се знае дали има на континента още държави, които могат да си позволят такива разходи. А друга причина да се зачерква Африка не виждам.
- Да минем към отборите, които са събрани в ЮАР, и да започнем с африканците.
- Очаквах от тях много повече. Все още не е ясна турнирната съдба на доста отбори, но никой от африканците не показа интересна игра. Ганайците са атлетични и добре подготвени тактически, но в действията им няма жар и идея. Победиха Сърбия случайно, срещу Австралия практически се провалиха. Кот д'Ивоар е много мощен отбор, но за втори път поред не му провървя с групата. На всичко отгоре Дрогба играе контузен. Не бива обаче проблемите им да се обясняват само с липсата на късмет. "Слоновете" страдат от същите недостатъци, както и другите африкански тимове. Привлякоха европейски треньор, който няма опит в работата на Черния континент. В резултат на това играта им се влоши. Да погледнем и Нигерия. Лагербак заслужено беше критикуван в Швеция, след като не успя да класира отбора на световното, а го поканиха да води "Суперорлите".
- Гана все още може да излезе от групата (б.р., интервюто е взето преди вчерашния мач). Това ще промени ли вашите впечатления?
- Проблемът не е толкова в резултатите, колкото в бледата игра. Или ето ви обратната картина: Камерун играе много привлекателно, но резултати няма. Африканските отбори престанаха да бъдат загадка за съперниците, вече ги уважават и се съобразяват с тях.
- А какво мислите за домакините и Алжир?
- Алжирците наистина са загадка, но само в отрицателен смисъл. Тук те не показват нещо изключително. Съмнявам се, че въобще искат да вкарат гол. Равенството им с Англия изцяло лежи на съвестта на отбора на Капело. Южноафриканците също не впечатлиха. В началото мислех, че ще излязат от групата като втори след Франция, но още след първия им мач оптимизмът ми се изпари. И отборът е слаб, и Парейра никакви изненади не беше подготвил.
- Стана дума за Франция. Говорехте за тима на Доменек като за фаворит, а стана една...
- Нищо подобно не съм казвал. Още в квалификациите беше видно, че отборът приключва своето съществуване. Може би трябваше да се започне с промените по-рано, но Доменек реши да разчита на старата гвардия. И стана тя, каквато стана. В същото време извън отбора останаха Бен Афра, Бендема, Насри, на първенството отидоха играчи, които вече скърцат, и там всичко се развали. За това е виновен и треньорският щаб, и Доменек персонално. Разбира се, французите не бяха фаворити, но да паднат толкова ниско...
- Проблеми имат и италианците, и англичаните, испанците загубиха първия си мач, немците паднаха от сърбите. Средняците ли израстват, или лидерите са безсилни?
- Не бих причислил всички изброени към фаворитите. Англичаните например нямат никакви основания да претендират за челните места. Нелош отбор, но нищо повече. Не виждам наличието в нападение на толкова ярък изпълнител като Уейн Рууни, действат не особено интересно. Италианците също напомнят повече на собствената си сянка. В сравнение с шампионския отбор те доведоха в ЮАР почти същите играчи, но в по-слаба форма. А копията, както е известно, винаги са по-лоши от оригинала. Това се отнася както за Франция, така и за Италия. Първото нещо, което трябваше да направят между двете световни, е да помислят за изграждането на нови състави.
- Затова пък Германия е с нов, много млад отбор.
Не бих сложил и Германия сред фаворитите. Но в никакъв случай не трябва да бъдат отписвани. Те са отбор, който на нито едно ниво не се отпуска. Не трябва и да превъзнасяме испанците, както много хора го направиха преди старта. Трудно е да се поддържа постоянно ниво на два поредни големи турнира и след европейската титла е нормално да има спад. Въпреки това можем да ги причислим към претендентите за титлата. Все още обаче не са влезли в турнирния ритъм.
- Кой тогава според вас прави най-добро впечатление?
- Европа ако се надява на някой, то това е Холандия. Организиран отбор, който играе красиво и с мисъл. А доминират, по мое мнение, само Аржентина и Бразилия. Техните действия могат да се нарекат величествени. Макар че не е много ясно какво да очакваме от Марадона като треньор. Той може да даде шанс на всеки съперник със своите странни тактически решения. А при бразилците слаба страна не виждам.
- Кой от отборите, които не можем да наречем фаворити, изглежда по-добре от очакваното?
- Харесаха ми словенците. Сплотен отбор, от пръв поглед се вижда, че знаят какво искат. Нелош Уругвай, но този състав се крепи само на лидера си Форлан. Добре изглеждат и парагвайците, но тяхната слабост е отсъствието на ярки индивидуалности. С прогнозите за португалците внимавам много. При тях всичко зависи от настроението.
- В отсъствието на България кой е вашият фаворит?
- Това е тайна.
"Стандарт"
- Да започнем с организацията. Как смятате, оправдано ли беше световното първенство да се състои в Африка?
- Това все някога трябваше да се случи. Рано или късно Африка щеше да получи домакинство. Ако може така да се каже, темповете, с които се развива футболът на континента, изпреварват останалия свят. Може би това решение не се харесва на всички, но то е правилно.
- Много хора го смятат за политическо...
- Това не е проблем. Футболът обединява народите, затова е по-добре да не се правим, че той няма нищо общо с политиката. А ако се редуват само Европа и Южна Америка, то това не е обединение, а разделение.
Има какво да се поучим от ЮАР. Като например гордостта, с която приеха избора на страната си за домакин на световното. В ЮАР ми харесва ентусиазмът, с който местните подхождат към всичко.
- Многото проблеми не развалят ли впечатлението?
- Който иска, ще намери проблеми навсякъде. Условията за работа на журналистите са напълно приемливи. Макар че не бих отрекъл - в САЩ или Европа щеше да е по-комфортно. Криминалната обстановка в ЮАР действително не е най-добрата. Различните произшествия с журналисти и футболисти не са от полза за страната и турнира, но това може да се случи навсякъде. В Рио също има карнавали, където е по-добре да не попадаш, но никой не се съмнява във възможностите на Бразилия да организира световно първенство. В крайна сметка южноафриканците заслужават похвала, че в разгара на икономическата криза успяха да завършат всички обекти в срок. Между другото, стадионите са напълно съвременни.
- Не ви ли се струва, че въпреки високата оценка, която ФИФА постави на организаторите, до следващото първенство в Африка ще чакаме много?
- В голяма степен това зависи от самите африканци. Трябва да се знае дали има на континента още държави, които могат да си позволят такива разходи. А друга причина да се зачерква Африка не виждам.
- Да минем към отборите, които са събрани в ЮАР, и да започнем с африканците.
- Очаквах от тях много повече. Все още не е ясна турнирната съдба на доста отбори, но никой от африканците не показа интересна игра. Ганайците са атлетични и добре подготвени тактически, но в действията им няма жар и идея. Победиха Сърбия случайно, срещу Австралия практически се провалиха. Кот д'Ивоар е много мощен отбор, но за втори път поред не му провървя с групата. На всичко отгоре Дрогба играе контузен. Не бива обаче проблемите им да се обясняват само с липсата на късмет. "Слоновете" страдат от същите недостатъци, както и другите африкански тимове. Привлякоха европейски треньор, който няма опит в работата на Черния континент. В резултат на това играта им се влоши. Да погледнем и Нигерия. Лагербак заслужено беше критикуван в Швеция, след като не успя да класира отбора на световното, а го поканиха да води "Суперорлите".
- Гана все още може да излезе от групата (б.р., интервюто е взето преди вчерашния мач). Това ще промени ли вашите впечатления?
- Проблемът не е толкова в резултатите, колкото в бледата игра. Или ето ви обратната картина: Камерун играе много привлекателно, но резултати няма. Африканските отбори престанаха да бъдат загадка за съперниците, вече ги уважават и се съобразяват с тях.
- А какво мислите за домакините и Алжир?
- Алжирците наистина са загадка, но само в отрицателен смисъл. Тук те не показват нещо изключително. Съмнявам се, че въобще искат да вкарат гол. Равенството им с Англия изцяло лежи на съвестта на отбора на Капело. Южноафриканците също не впечатлиха. В началото мислех, че ще излязат от групата като втори след Франция, но още след първия им мач оптимизмът ми се изпари. И отборът е слаб, и Парейра никакви изненади не беше подготвил.
- Стана дума за Франция. Говорехте за тима на Доменек като за фаворит, а стана една...
- Нищо подобно не съм казвал. Още в квалификациите беше видно, че отборът приключва своето съществуване. Може би трябваше да се започне с промените по-рано, но Доменек реши да разчита на старата гвардия. И стана тя, каквато стана. В същото време извън отбора останаха Бен Афра, Бендема, Насри, на първенството отидоха играчи, които вече скърцат, и там всичко се развали. За това е виновен и треньорският щаб, и Доменек персонално. Разбира се, французите не бяха фаворити, но да паднат толкова ниско...
- Проблеми имат и италианците, и англичаните, испанците загубиха първия си мач, немците паднаха от сърбите. Средняците ли израстват, или лидерите са безсилни?
- Не бих причислил всички изброени към фаворитите. Англичаните например нямат никакви основания да претендират за челните места. Нелош отбор, но нищо повече. Не виждам наличието в нападение на толкова ярък изпълнител като Уейн Рууни, действат не особено интересно. Италианците също напомнят повече на собствената си сянка. В сравнение с шампионския отбор те доведоха в ЮАР почти същите играчи, но в по-слаба форма. А копията, както е известно, винаги са по-лоши от оригинала. Това се отнася както за Франция, така и за Италия. Първото нещо, което трябваше да направят между двете световни, е да помислят за изграждането на нови състави.
- Затова пък Германия е с нов, много млад отбор.
Не бих сложил и Германия сред фаворитите. Но в никакъв случай не трябва да бъдат отписвани. Те са отбор, който на нито едно ниво не се отпуска. Не трябва и да превъзнасяме испанците, както много хора го направиха преди старта. Трудно е да се поддържа постоянно ниво на два поредни големи турнира и след европейската титла е нормално да има спад. Въпреки това можем да ги причислим към претендентите за титлата. Все още обаче не са влезли в турнирния ритъм.
- Кой тогава според вас прави най-добро впечатление?
- Европа ако се надява на някой, то това е Холандия. Организиран отбор, който играе красиво и с мисъл. А доминират, по мое мнение, само Аржентина и Бразилия. Техните действия могат да се нарекат величествени. Макар че не е много ясно какво да очакваме от Марадона като треньор. Той може да даде шанс на всеки съперник със своите странни тактически решения. А при бразилците слаба страна не виждам.
- Кой от отборите, които не можем да наречем фаворити, изглежда по-добре от очакваното?
- Харесаха ми словенците. Сплотен отбор, от пръв поглед се вижда, че знаят какво искат. Нелош Уругвай, но този състав се крепи само на лидера си Форлан. Добре изглеждат и парагвайците, но тяхната слабост е отсъствието на ярки индивидуалности. С прогнозите за португалците внимавам много. При тях всичко зависи от настроението.
- В отсъствието на България кой е вашият фаворит?
- Това е тайна.
"Стандарт"
