Ето че дойде време и за втората част на обзора на събитията в българския футбол през първото десетилетие на новото хилядолетие. Ще засегнем втората петилетка, след като на 31 декември публикувахме първата част, засягаща събитията в сезоните между 2000 и 2005 г. Надяваме се, че нашите материали по случай отишлата си декада са Ви били интересни! Още веднъж - за много години, скъпи посетители на Novsport.com!
Сезон 2005/2006
Сезон 2005/2006
Шампион: Левски
Голмайстор: Миливое Новакович (Литекс) - 16
Носител на Купата на България: ЦСКА
Целият сезон представлява низ от интересни факти и събития. Без да изпадаме в подробности, отбелязваме класирането на ЦСКА, Левски и Литекс в груповата фаза на Купата на УЕФА. „Червените” елиминират Байер Леверкузен на Димитър Бербатов, а няколко часа по-късно на „Герена” Левски удържа крехкото 1:0 срещу френския Оксер и ликува. Майстор Люпко Петрович пък класира Литекс в същинската фаза, след като лъже Генк с 1:0 насред Белгия. Локо Пд е на път да направи подвиг срещу Болтън, но автогол на Александър Тунчев на реванша в Бургас се оказва пагубен за „смърфовете”, които са покосени от убийството на техния благодетел Георги Илиев. В групите Левски, воден от Станимир Стоилов, прави знаменити мачове срещу Динамо Букурещ и Олимпик Марсилия, а Литекс – срещу Грасхопър и Днепър, което извежда от групите двата български представители. ЦСКА записва само една победа над норвежкия Викинг и остава на последното, 5-о място в своята група. На полусезона обаче „червените” на Йешич водят със 7 точки на Левски, които бият Родопа в 95-ата минута, и очакват 31-а титла. През октомври 2005 г. пък идва краят на тоталитарното управление на Иван Славков, а на негово място е издигнат рекордьорът по участия с националната фланелка на България и четвърти в света Борислав Михайлов. Тимът от „Герена” прави най-силния си полусезон от години и освен че елиминира два отбора (Артмедия и Удинезе) във фазата на елиминациите на Купата на УЕФА, стопява преднината на ЦСКА и става шампион с три точки пред ЦСКА. Феноменалният сезон на Стоилов и компания им отрежда четвъртфинал във втория по сила турнир на Стария континент срещу германския Шалке 04. Левски води с 1:0 на полувремето в първия мач в София, но през втората част са прегазени от „кралско-сините”, които си тръгват с успех от 3:1, било с или без помощта на английския рефер Майк Райли, наречен от собственика на Левски Тодор Батков „британски хомосексуалист”. ЦСКА, който сменя Йешич с бившия национален селекционер Пламен Марков, печели Купата на България в онзи финал срещу Черно море, в който на почивката се стига до кръвопролития при масов бой между двете агитки, но преждевременната намеса на липсващата полиция предотвратява по-сериозно последици от няколко сериозни ранени запалянковци.
Сезон 2006/2007
Шампион: Левски
Голмайстор: Цветан Генков (Локомотив Сф) - 27
Носител на Купата на България: Левски
Есента на 2006 г. е историческа за българския клубен футбол. Постигната е заветната цел – влизане в груповата фаза на Шампионската лига. Съдбата е отредила Левски да бъде отборът, който намира място сред 32-та най-силни европейски отбори. „Сините” елиминират италианския Киево след 2:0 в София и 2:2 на „Бентегоди” във Верона, като не оставят съмнения в превъзходството си. Голове на Домовчийски, Бардон и Телкийски пращат отбора на Станимир Стоилов в Лигата на богатите, където обаче компания им правят Челси, Барселона и Вердер. С голова разлика 1:17 на българите не им остава нищо друго освен самото влизане в груповата фаза. На родна почва Левски води с 2 точки пред ЦСКА на полусезона след минимален успех във вечното дерби. Стоичков получава нов шанс с националния отбор и квалификациите за Евро 2008 стартират добре. Правим 2:2 на Румъния в Констанца, после бием Словения и ни идва Холандия. Марто Петров експлодира в 12-ата минута в дъжда на „Васил Левски” и дава надежда за първа победа над голям отбор от години. Ван Перси обаче отчайва Иванков през второто полувреме и двубоят завършва 1:1. След европейската квалификация с Люксембург Стилиян Петров шокира като заявява, че се отказва от националния отбор. Изненадан е дори Христо Стоичков. "Няма причина Стилиян да се откаже от националния тим", казва Камата. "Решението ми е резултат на много случки и събития, които се натрупаха във времето, откакто Стоичков е начело на националния отбор", отвръща с официално писмо до медиите Стенли. Скоро след това обаче халфът се върна под знамената. През пролетта нулево равенство с Албания поставя на дневен ред оставката на Христо Стоичков. Временно за треньор е назначен Станимир Стоилов който води отбора в мачовете срещу Беларус. От 30 юли 2007 е назначен Димитър Пенев. България не успява да се класира за Европейското първенство. Във вътрешния шампионат Левски пак бие ЦСКА, който е станал собственост на Прамод Митал от 4 декември 2006 г., с 1:0 (преди Великден). „Сините” стават шампиони в Надежда, където убиват Локото в зрелището 5:3. През този сезон се появява недоразумението Черноморец Бургас (София) на Ивайло Дражев, който хем завършва с отрицателен точков актив (-2 точки), хем помага на Левски и Литекс да запишят първите си двуцифрени победи в „А” група (респективно 10:0 и 11:0). В същия сезон Левски подобри рекорда на ЦСКА от 1971/1972 за най-много вкарани голове – 96. През май 2007 г. е убит поредният благодетел на Локо Пд. Черешовия бос Александър Тасев, който става президент на „смърфовете” от 1 април 2006 г., е застрелян с два куршума в главата. Сезон 2007/2008
Шампион: ЦСКА
Голмайстор: Георги Христов (Ботев) - 19
Носител на Купата на България: Литекс
Още от предишния полусезон на „Армията” отново е Стойчо Младенов. Спецът от село Плоски, Благоевградско, завършва сезона без загуба, като това е рекорд за българския футбол. „Червените” стават шампиони за 31-и път със смазваща преднина от 16 точки пред Левски, който преживява кошмара „Тампере” в квалификациите на Шампионската лига. Главите на треньора Станимир Стоилов и директора Наско Сираков са на път да хвръкнат през декември 2007-а, но Тодор Батков им дава втори шанс. Неизбежното се случва пролетта, когато двамата са уволнени. Треньор става Велислав Вуцов, който прави 1:1 срещу сигурния шампион ЦСКА. От 11 януари 2008 за селекционер на националния отбор е назначен Пламен Марков, а за квалификациите за Мондиал 2010 е назначен Станимир Стоилов. През лятото на 2008 г. се завихря истинска драма около лиценза на ЦСКА. ПФК ЦСКА (София) не получава лиценз за евротурнирите за сезон 2008/09 от лицензионната комисия към БФС заради 254 000 лв. задължения към Вихрен (Сандански) и 937 000 лв. задължения към НАП (хронология на скандала вижте ТУК). През май 2008-а президентът на Литекс Ангел Бончев е отвлечен. При освобождаването му бандитите вземат 395 хиляди евро, но отвличат съпругата му Камелия. После похитителите, неизвестни до днес, карат Бончев да дари откупа за нейния живот в размер на 157 хил. евро на фондация за борба с рака на гърдата, а той е показан в национален ефир с два отрязани пръста.
Сезон 2008/2009
Шампион: Левски
Голмайстор: Мартин Камбуров (Локо Сф) – 16
Купа на България: Литекс
През този сезон родният запалянко отново нямаше почти никакви поводи за радост. Националният отбор отпада безславно от Световното първенство през следващата година. Клубните ни отбори записват много слаби резултати в евротурнирите, а в родното първенство пак срамни сцени, корупция и смешен футбол. Но да караме по хронология. Ще започна с националния отбор, който пропуска трети пореден голям футболен форум, след като изигра едни доста слаби квалификации за Мондиала в ЮАР и завърши на трето място след победителя Италия и тимът на Ейре. Най–добрите ни футболисти (ако може така да се нарекат) започват цикъла от мачове с няколко равенства още през 2008 година, и с Пламен Марков начело на отбора. Започваме със зрелищното 2:2 срещу Черна гора, в първия официален мач на бившата югорепублика, след това със световния шампион Италия 0:0 в София и, накрая на 2008, 0:0 и с Грузия. Още тогава се вижда, че ние нямаме сили да се преборим за едно от първите две места в групата. А пък от ръководството на родната федерация решават, че селекционерът Марков няма да се справи със задачата и го освобождават преди коледните празници.
Преминавам към 2009 година, когато идва мачът срещу Ейре в Дъблин. През март вече под ръководството на новия наставник Станимир Стоилов трикольорите правят четвърто поредно равенство, което оставя отбора ни много назад в класирането. Няколко дни по–късно Димитър Бербатов и компания записват и първата си победа в този цикъл квалификации над състава на Кипър. Така Станимир Стоилов започва добре, но предстои може би най–важния мач за българите. На 6 юни в София трябва да гостуват ирландците и при победа нашите момчета могат да мислят за второто място в групата. Казвам за второто, защото първото е вече окупирано от италианците и за нас остава единствено да се борим за мястото на баражите. Само че нашите ритнитопковци изиграват посредствен мач и отново равенство. И така, за пореден път класирането ни на световно минаваше през задължителна победа над някой от фаворитите в групата - в случая над Италия. Преди мача срещу италианците в София пристига Черна гора. В този двубой нашите национали играят най-добрия си мач, но победата се оказа пирова, защото след няколко дни идва и първото поражение, от световния шампион, което окончателно ни изхвърля от сметките. А в предпоследния мач от тези квалификации Кипър ни направи за смях и записа първа победа над трикольорите ни в историята. Накрая на квалификациите в София идва Грузия и ние им вкарваме 6 гола – един вид на умряло куче нож да вадиш. По този начин, с 3 победи, 5 равенства и 2 загуби, завършваме на 3-о място на 4-и точки от Ейре и извън борда на световните финали.
И от националния отбор да преминем към клубния ни футбол и в частност към представянето на нашите в евротурнирите. Шампионът Левски за поредна година имат късмета да му се паднат сравнително лесни противници в квалификационните кръгове. В първия кръг "сините" имат за съперник непретенциозния Санта Хулия, който е шампион на Андора. Сигурен съм че много българи не знаят къде се намира Андора, но в първата среща нашите шампиони доста се поизпотяват преди да стигнат до крайното 4:0. В реванша се получи логичното 5:0. Казвам логично, защото състезателите от Андора са банкери, шофьори, икономисти и т.н., а пък нашите звезди са "професионалисти". Интересното е, че след петте гола наставникът на "Левски" Емил Велев бива освободен от поста си. Както и да е. В следващия кръг шампионът има за съперник шампиона на Азербайджан – ФК Баку. Вече с нов треньор – Ратко Достанич - и амбицията за преодоляване и на този кръг, "сините" правят постно 0:0 в Баку, преди да спечелят с 2:0 реванша на стадион "Георги Аспарухов" с едни от редките голове на Христо Йовов – Бижутера и Георги Христов. С тази победа отборът на "Левски" извоюва правото да играе до Нова година в евротурнирите, тъй като дори да отпадне в последния кръг на квалификациите на Шампионската лига има гарантирано място в групите на новия турнир "Лига Европа", заместил надпреварата за Купата на УЕФА. Сравнително лек жребий чака сините футболисти на прага на големите пари в Шампионската лига – унгарския шампион "Дебрецен". Да ама и в Унгария си казват – егати и късмета, че ни се падна най – слабия отбор на този етап. И бяха прави. Маджарите идват в София и си тръгват с победа с 2:1, като голът за нашите вкара Бардон. На реванша – поредна загуба като гост за българите – 0:2 и за пореден път отпадане на прага на нещо значимо от непретенциозен съперник. За привържениците на "Левски" тези елиминирания на любимия отбор стават хронични, и на повечето, като дойде време "сините" да играят евромачове, започва да им се плаче.
След като отпада от Шампионската лига "Левски" попада в групите на "Лига Европа", където им се пада "Залцбург", "Виляреал" и "Лацио". Шампионите допускат 5 поредни загуби – от "Виляреал" с 0:1, от "Лацио" с 0:4, два пъти от "Залцбург" с по 0:1, отново от "Виляреал" с 0:2. Така те се очертават като най – слабия отбор в "Лига Европа" преди последния кръг. В него обаче момчетата на Георги Иванов – Гонзо, който заменя на поста старши треньор Ратко Достанич, който от своя страна се задържа на кормилото на отбора няколко месеца, побеждават "Лацио" с 1:0 насред Рим и така записвт първа победа на български отбор при гостуването на италиански. С този успех футболистите на "Левски" донякъде се отсрамват пред верните си фенове, за отвратително слабото представяне през есенния полусезон и така вече не бяха най–слабия отбор в груповата фаза на евротурнирите.
Останалите ни представители в Европа през тази година бяха ЦСКА, "Литекс" и "Черно море". От трите отбора единствено показаното от ЦСКА донякъде може да се нарече успешно. Тук визирам най - вече елиминирането на руския гранд "Динамо" (Москва) и нищо повече, защото след тази гръмка победа момчетата на Любослав Пенев се помислиха за много големи звезди и започнаха да пият до късно, да се бият и да ги бият. Резултатите не закъсняха – най – слаб отбор в групите на "Лига Европа", със само една спечелена точка срещу "Фулъм" и изоставане след есенния дял от шампионата от Литекс на 4 точки. Да караме по хронология за събитията в ЦСКА. След като губят титлата през сезон 2008/2009 "армейците" трябва да играят предварителни кръгове в евротурнирите. Първият съперник на червените е северноирландския "Дери Сити". Възпитаниците на Пенев побеждават доста измъчено с 1:0 в София, а на реванша се добраха до 1:1, което им позволява да преодолеят този скромен съперник и да отидат на руския "Динамо" (Москва). След 0:0 в София почти никой не вярва, че футболистите на ЦСКА ще имат сили да елиминират този корав съперник. Дори руските състезатели се подиграват на нашите след първия мач в столицата ни, че по - слаб отбор не са срещали в евротурнирите. Ето това високомерие обаче им изяжда главата. ЦСКА спечели с 2:1 в Москва и изхвърли "Динамо" от турнира, а така се класира за групите на "Лига Европа" и става втория наш тим там. Оттук нататък, обаче, представянето на "червените" бива в низходяща градация. Има проблясък само в първата среща срещу "Фулъм" завършила 1:1, а оттам нататък само поражения – общо пет, и последно място в неофициалното класиране на турнира. А иначе за статистиката: "Рома" – ЦСКА 2:0 и 3:0; "Базел" – ЦСКА 2:0 и 3:1 и "Фулъм" – ЦСКА 1:1 и 1:0.
Много хора възлагат надежди на ловешкия "Литекс" да стане третия отбор във втория по сила европейски турнир. Но водения от Станимир Стоилов тим разочарова и бива отстранен от добре познатия в България отбор на БАТЕ Борисов. Първата среща в Беларус завършва с победа за "Литекс" с 1:0. На реванша в Ловеч момчетата на националния селекционер трябва да изиграят портоколна среща, но не би. Футболистите на водения от Виктор Гончаренко тим дойдоха в Ловеч за да спечелят и го правят. След 0:1 в редовното време, последва истински разгром за ловчанлии и те губят с 0:4, а след мача и Стоилов си тръгва от града на люляците. На негово място идва Ангел Червенков, който стабилизира отбора и извежда футболистите си до първото място след есенния полусезон в родната А група.
Четвъртият ни представител в европейските клубни турнири е завършилият на трето място в шампионата Черно море. Заради ниския си коефициент на варненци им се пада холандският гранд ПСВ "Айндховен" и всичко за тях е изгубено. След 2 загуби с по 0:1 черноморци отпаднат и останават да се борят за нещо по – значимо в родния шампионат. А и там нещата не са много в ред, защото "Черно море" се намира на 9-о място след есенния дял, като изостава на 13 точки от лидера "Литекс". Малка утеха за варненския отбор е елиминирането на "Левски" от турнира за Купата на България след победа с 4:1. В следващия кръг за Купата "Черно море" гостува на "Калиакра" (Каварна) в местно дерби. В същия турнир ЦСКА отстранява носителя на трофея "Литекс" и мери сили за място на полуфиналите срещу "Берое". Есенната сензация "Миньор" (Перник) ще се изправя срещу "Черноморец" (Поморие), а "Чавдар" (Етрополе) приема водения от Велислав Вуцов отбор на "Славия". А иначе на финала на 26 май "Литекс" взема трофей, като побеждава с 3:0 "Пирин" и така печели купата за 4-и път след 2001, 2004, 2008 и тазгодишния успех.
Тук ще спомена и за шампионата през сезон 2008/2009, който завършва през юни, последен от водещите шампионати в Европа. Не че нашият е от водещите, но в останалите държави могат да си направят по – добре разчетите, а не като в БФС. Както по-горе стана ясно, "Левски" печели титлата с 1 точка пред вечния си съперник ЦСКА. "Сините" успяват да наваксат доста сериозно изоставане и след като в прекия сблъсък вземат победата с 2:0 триумфират за 26-и път като шампиони. За ЦСКА пък сезона е доста разочароващ поради драмите около собственика Прамод Митал и неговото протеже Александър Томов. През март обаче фирма "Титан АС" закупува отбора и прави сериозна селекция през лятото, която трябва да донесе 32-а титла за армейците. На трето място финишира "Черно море", като това е най – доброто класиране на тима в шампионата. По назад остават отборите на "Литекс", "Локомотив" (Сф) и "Локомотив" (Пд). От елита изпадат "Вихрен", "Спартак" (Вн) и "Беласица". На тяхно място елитната група попълват "Монтана", "Спортист" (Своге) и "Берое". За родния футбол може още много, много, много да се говори и пише, като тук можеше да засегна и скандалите около съдиите, както и обвиняването на Антон Генов за съдия, който е участвал в уреждане на мачове в Европа, но ще спра дотук.
Сезон 2009/2010
Шампион: Литекс
Голмайстор: Вилфред Нифлор (Литекс) – 19
Купа на България: Берое
Песимистите казват, че когато нещата се влошат, по-зле не може да бъде. Оптимистите репликират, че, напротив, може и още как. Говорим ли за български футбол, двете категории често сменят позициите си с характерната за бита ни склонност да минаваме от „Осанна!” към „Разпни го!” бързо и многократно. Бидейки патриоти, както много хора често парадират с това, да започнем с направеното от националния отбор.
Честно казано, то не е много и надали бихме искали да си го припомняме. Не, нямам предвид последните светски подвизи на силиконки и плейметки, сродили по баджанашка линия половината национали. Годината започна с плахи надежди, че в квалификациите за „Евро 2012” ще бъдем нещо повече от трети претендент в групата. Надежди, попарени навръх националният празник – 3 март. На всичко отгоре вратарят Димитър Иванков се отказа от участия с националната фланелка в момент, в който не се задаваше поне относително равностоен негов заместник. Медийната истерия обаче тепърва предстоеше и се разрази на фаталния 13 май в 13 часа, когато Димитър Бербатов също обяви в нарочна пресконференция, че повече няма да играе за България. За финал нападателят на "Манчестър Юнайтед" обеща, ако го повикаме, ще дойде да ни оправи. Футбола, не нещо друго.
И макар и без Бербатов, отборът като че ли започна да намира някакъв облик – ако не за цял мач, поне в отделни моменти от две контроли и срещу противници от що-годе прилично ниво. Веднага след това обаче подети бяха гръмки и абсурдни директиви за победа на „Уембли”, че да сме се били възползвали от английския провал на Световното първенство. Естествено, нищо подобно не се случи. Изкуствено напомпаните очаквания, откровено неетичните епитети, размахвани в публичното пространство, и натрупаните от предишни провали негативни емоции избиха със страшна сила, превръщайки една закономерна загуба едва ли не в катастрофа. Ден след Съединението пред малобройна публика, по-разделена от всякога България падна насред „Васил Левски” от смятаните за аутсайдери черногорци и на практика изгуби шансове за класиране още след втория си мач. Разпалените страсти направиха невъзможно оставането на поста на селекционера Станимир Стоилов. Заедно с него оставка подадоха помощниците му и директорът Наско Сираков.
Едно време така обърканите водачи на младото Българско княжество търсили из всички европейски кафани и бардаци монарх. Сега футболните ни шефове намериха… Лотар Матеус за нов селекционер - известен със слабостта си към бурния живот и недотам гръмките си резултати на треньорското поприще. И както си му е редът, отново се понесохме на вълните на еуфорията и на ефекта „нов треньор”, след като в аутсайдерско дерби нашите излъгаха Уелс в Кардиф. Разбира се, отрезвяването дойде бързо.
17 години след великия мач на „Парк де Пренс” пред полупразни трибуни, в експериментален състав провалилата се на Световното първенство Сърбия дойде, видя и ни победи в приятелски мач. За да си дадем сметка за кой ли път, че сме далеч не само от славните спомени, но дори от това, което евфемистично наричаме „средно европейско равнище”.
Но в интерес на истината започна да се вижда, че ако не друго, германският наставник на „трикольорите” поне има ясни принципи, към които смята да се придържа. За финал ще завърша с култовото изказване на Христо Стоичков: "Който играе, пичели, който не играе, го взимат в националния отбор." Колко прозорливо!
Но ако при мъжете все още таим надежди за чудотворен обрат, то при бодрата смяна положението отдавна не предизвиква друго освен дълбока апатия. Печален беше рекордът при младежките и юношеските формации, които до една завършиха последни в групите си. Победите им общо могат да се преброят на едната ръка на пострадал стругар.
Годината за клубния футбол премина под знака на „Литекс” в първенството, под знака на "Левски" в Европа и под знака на неспирната съсипия в ЦСКА навсякъде. Ловчанлии започнаха годината с удобна преднина, балансиран състав и липсата на реална конкуренция, което им позволи безпроблемно да станат шампиони за трети път в историята си. Малко след началото на есенния полусезон "Литекс" добави и Суперкупата.
За пореден път обаче се видя колко измамен критерий е слабото ни първенство, след като първенецът и сегашен лидер беше брутално развенчан. "Жилина" и "Дебрецен" стъпиха уверено на пътя на "БАТЕ Борисов" и след победите си над "Левски", сега се разправиха и с ловчанлии. Провалът костваше поста на Ангел Червенков, заменен от Любослав Пенев. Именно идването на бившия голаджия на "Атлетико" и "Валенсия" се оказа катализатор – шампионите не допуснаха колебания в първенството и се възползваха по най-добрия начин от грешките на "Левски", за да зимуват като лидери с пет точки аванс.
Между победата над "Лацио" на „Олимпико” и успеха срещу "Спортинг" на „Герена” "Левски" затвори една шеметна година на възходи и падения, може би без аналог в дългата клубна история. Започна годината пред празни трибуни, с попълнения като Мирослав Антонов и я завърши пред пълен стадион с асове като Дембеле и Грийн.
Преодолени бяха исторически комплекси – за пръв път от десетилетия наш отбор се прибра непобеден от Швеция, и то на два пъти. Най-накрая падна и прокобата в мачове срещу белгийци. Но трудните дни пред отбора тепърва предстоят и надали някой се заблуждава в противното. Два прибързани трансфера без адекватни заместници бързо и необратимо ще свалят нивото на отбора, а е повече от ясно, че без Гарра Дембеле „сините” просто не са конкурентни. И сега вече всичко зависи от ръководителите в "Левски": Дали клубът ще продължи да се развива, или ще се върне на типичното за България допотопно ниво – познато ни само допреди няколко месеца.
Рекордьорът по титли ЦСКА отново поставя рекорди. Само че кой от кой по-негативен. Много треньорски смени – залудо! Първо Павел Дочев бързо разбра, че германската дисциплина и български клуб са понятия несъвместими. Последва го световно неизвестният и осмиван дори в родината си Гьоре Йовановски, който при други обстоятелства не биха ангажирали и в "Беласица" – Петрич. Сезона завърши Милен Радуканов. На тумби се водеха и освобождаваха кой от кой по-некадърни анонимници. Задълженията към клубове, агенти, държавни структури нарастваха, за да се стигне до ултиматума от иначе безкрайно търпеливия БФС до 14.02. клубът да уреди някак задълженията си, или да се прости с „А” група. Над реномето на клуба хвърли сянка и скандалното прекратяване на мача в Мездра, когато при 1 – 0 за домакините „червени” привърженици нахлуха на терена и погнаха съдиите и „любимците” си. В Лига Европа отборът стигна до груповата фаза през аматьорите от "Клифтънвил" и ТНС. В групата с "Порто", "Бешикташ" и "Рапид" – Виена, обаче лъсна обидната безпомощност на клуба, на който години наред се градеше доброто ни представяне в Европа. А какво новата година ще донесе на „червените” – не смеем и да гадаем.
Годината имаше и други герои – в лицето на „лудата банда” от "Берое". Отборът на Стара Загора през пролетта за пръв път в историята си спечели Купата на страната, побеждавайки на финала втородивизионния "Черноморец" (Поморие).
Говорейки за Купата на страната, изобщо да отбележим, че този сезон турнирът беше взет далеч по-насериозно от т. нар. „елитни” отбори. Ако миналогодишните полуфиналисти бяха "Калиакра" (тогава в „Б” група), "Чавдар" (Етрополе), "Черноморец" (Поморие) и "Берое" като единствен представител на „А” група, сега нито един отбор извън елита не се промъкна до четвъртфиналите.
По няколко думи и за останалите герои на обзора. "Локомотив" (София) започна годината като кандидат за титлата, а завърши първенството със седем поредни мача без победа и изпадане от зоната на клубните турнири. В новия шампионат „железничарите“ се представят по същия начин.
Свикнали бяхме да свързваме "Славия" предимно с култовите изказвания на неизменния Венцислав Стефанов, чиято мишена напоследък е "Литекс". Тази есен отборът обаче изненадва приятно с играта си, за което принос има Емил Велев. Излаз в Европа през първенството надали би бил възможен, но в мачовете за Купата всичко е възможно.
Година на крайностите беше 2010-а и за пловдивското "Локо". С нов собственик начело и осигурено финансиране „смърфовете” поначало имаха сериозен потенциал, но бяха принудени първо да се борят за спасение. След като се справиха с тази задача през лятото, Константин Динев отново нанесе гросмайсторски удар със селекцията, привличайки поредната „перла” – Базил де Карвальо, наричан също „Вкарвальо” или „новия Дембеле”.
Обратна беше градацията при бургаските „акули”. "Черноморец" стартира първенството с гръмки победи над "Левски" и ЦСКА и афишираше амбиции дори за титла.
И изведнъж дойде шокиращата новина. „Петрол холдинг” реши да сложи край на ерата на благоденствие, смятайки с основание, че 20 млн. лева бюджет са прекалено много дори за титла, камо ли за шесто място – както стана през миналия сезон. Оттеглянето на основния спонсор сложи край на присъствието и на Красимир Балъков
А останалите? "Черно море" се превърна в домакински средняк. Отборът се прочу главно с ангажирането на 37-годишния и над стокилограмов някогашен голаджия Марио Жардел. Новаците "Монтана" и "Калиакра" без блясък и излишни суми, но със солидната подкрепа на местната власт направиха отбори, способни на приличен футбол и засега изглеждат спокойни за мястото си в елита. Друг новак – "Академик" (София), героично се държи над водата. Разцеплението на акционерите докара до безпаричие и "Пирин", а напускането на поредния местен талант Станислав Костов не вещае нищо хубаво. "Сливен" напразно чака пари от ЦСКА за вече забравени трансфери и попълва групата си с юноши.
"Миньор", от който се плашеше цялата „А” група през пролетта, наесен се превърна в безпомощен спаринг партньор и дори смяната на Тони Велков със Стойчо Стоев засега не помага. "Видима" завършва класирането, като няма какво друго да кажа.
И понеже футбол има не само в „А” група – да надникнем в Югоизточната „В”. Там ще намерим "Ботев" (Пловдив), но със сигурност не задълго. Славният клуб, доведен до фалит от некадърното управление на Христолов, нямаше шанса богат собственик да застане зад него или марката му. Но имаше привърженици. Имаше хора, готови да излязат за едната идея. И започна на чисто – пред 15 000 души публика на всеки селски мач, колкото „грандовете” ни не събират и на постните си дербита.
За легионерите! Бербатов, след като се отказа от националния отбор, вкара хеттрик на "Ливърпул", пет гола на "Блекбърн" и два на "Съндърланд"… засега толкова. По навик стана за седми път и футболист на годината. Вторият Ивелин Попов се издига в кариерата – в Турция, което си е оксиморон. Николай Михайлов с право наричаме откритие на сезона и на годината изобщо. А какво ли щеше да бъде, ако Ники беше останал в рая на чалгата и силиконките? Димитър Иванков спечели историческа за "Бурсаспор" титла в Турция. Когато травмите не мъчат Мартин Петров, в "Болтън" са доволни от него. Тежка контузия задълго извади всепризнат авторитет като Стилиян Петров извън състава на "Астън Вила". Благой Георгиев се прочу повече с ексцентричните подаръци, получавани от местния феодал и президент на "Терек" - Грозни, Рамзан Кадиров.
За тази година – толкова, уважаеми читатели. Ако сте оптимисти – пожелайте си следващата да бъде по-успешна. А ако сте песимисти… да бъде по-малко неуспешна от тази. За много години!
Източник: Георги Цонкин
