Пороен дъжд. Не всички имат дъждобрани, но това въобще не ги вълнува. По официални данни те са 30 547 души, а по спомени почти всички „пеят само за победа”.
Мартин Петров открива резултата! Делириум, какъвто оттогава не съм изпитвал и не вярвам да изпитам отново…
От онова 1:1 с Холандия измина повече от десетилетие, публиката спадна трикратно и много дъждове се изваляха, но след нито един от тях не замириса на надежда за българския футбол.
Такава не донесоха и героичните победи на националните ни отбори. Мъжете и юношите оставиха сърцата си на терена, за да бият неотдавна футболни сили като Холандия и Франция. Тези юнаци заслужават уважение!
Първо, защото надскочиха себе си и основно, защото нито един от тях няма вина за окаяното състояние на родния футбол. За него се иска стратегия, каквато очевадно липсва и тези успехи ни най-малко не бива да заблуждават.
„В предизборна кампания съм, националите не ме интересуват.”
Тези думи са на Йордан Лечков, вицепрезидент на Българския футболен съюз и футболист от златното поколение, донесло на всички ни толкова радост през незабравимото лято на 1994 година.
„Ние каквото сме могли като играчи и сега като ръководители, сме го направили”, каза подгласникът на Борислав Михайлов преди световната квалификация с Холандия и дори се размечта за пълен стадион.
Официалните данни сочат, че на „Васил Левски” в края на март е имало 10 900 човека, така че ще си позволя да задам няколко въпроса.
Защо феновете нямат възможност да си купят отникъде екип на националния отбор?
На какво основание бяха определени цените на билетите за най-големите сектори на Националния стадион - „А” (40 лева) и „В” (30 лв.)?
Дали при три пъти по-евтини билети, вместо 11 000, нямаше да има 33 000 души, и ако не – защо?
Защо стадионът не бе пълен като преди десетилетие, когато „трите коня” правиха финален напън да дръпнат каручката на българския футбол от блатото?
Блато, в което се намираме още отпреди 2005 година, когато Борислав Михайлов, Лечков и КО седнаха в управленческата каляска. А какво направиха те оттогава и каква оценка биха си поставили, въпреки усвоените €10 млн. за новата база в Бояна?
Преди около шест месеца една такава оценка даде техническият директор на БФС Павел Панов: "Далеч сме от европейските стандарти в детско-юношеския футбол. Ако трябва да дадем оценка по шестобалната система, тя е среден 3."
Среден… като един пръст за едни полицаи. Тази тройка по милост бе дадена по повод идеята БФС и Министерството на младежта и спорта за футболни академии към спортните училища в България.
Припомням, че инициативата бе огласена в края на миналата година и пак питам какво свършиха Михайлов, Лечков и КО от началото на мандата си преди повече от десетилетие?
Колко нови футболни академии откриха? Колко национални футболни програми стартираха? Колко детски турнири организираха и защо едва преди месец започнаха обсъждане на програма за въвеждане на футбола в училище? Колко аматьорски и полупрофесионални състезания проведоха? Колко мандата се готвят да управляват? Защото очевидно нито решението на съда, че изборът на президент и Изпълком на БФС през 2009 г. е нелегитимен, нито недоволството на елитните ни клубове, нито отвращението на феновете могат да накарат Боби, Лечков и КО да си съберат багажа от „Дома на футбола” в резиденция Бояна.
Защото при над 700 клуба с право на вот (повечето навярно фиктивни) гласовете на отборите от първите ни три дивизии са смешно незначителни.
Никак не им е смешно на феновете обаче, на които отдавна им омръзна да бъдат лъгани от едни малки хора, пък били те и големи футболисти.
„След време, когато ви омръзне да бъдете манипулирани, ме потърсете, за да ви оправя футбола!”
Думите са на Димитър Бербатов, голмайстор за всички времена на България, отказал се от националния отбор именно заради Йордан Лечков.
Емил Арсов, Novsport.com
