Вашите първи „Златни топки“ бяха свързани с успехите на Барселона, а последните две вече са плод на добрите резултати на Аржентина, включително световната титла в Катар.
– На практика прекарах цялата ми кариера в Барса и имах шанса да спечеля всичко, но фактът, че нямах големи успехи с националния отбор, ме болеше като трън в стъпалото. Последните няколко години най-накрая успях да вдигна големи трофеи като Копа Америка (2021) и Мондиал 2022. Затова тази „Златна топка” е голямо признание не само за мен, но и за всички съотборници в националния отбор. Радвам се, че мога да споделя наградата с целия аржентински народ.
Всичко започна с неочакваната загуба от Саудитска Арабия. Как успяхте да се вдигнете?
– Със сигурност не очаквахме да стартираме по този начин, след като имахме серия от 36 поредни мача без загуба. Моите уважения към всеки съперник, но Саудитска Арабия поне на хартия беше най-лекият отбор в групата. Няма да крия, че това поражение бе тежък удар, защото очакванията към нас бяха огромни и ни слагаха сред фаворитите да спечелим титлата. До следващия мач с Мексико (2:0) се наложи да преживеем тежки дни, преди да вдигнем глави и да се върнем обратно на релси.
Кое преобладаваше – увереността или напрежението?
– Усещаше се много несигурност. Въпреки че бяхме уверени и сигурни в нашите сили, лошият резултат на старта нямаше как да не породи съмнения и нервност. Още една грешка и с нас щеше да бъде свършено. Говорихме си, че трябва да се съсредоточим отново върху онази игра, върху която градихме нашите успехи в предишните месеци. Не можеше само с един загубен мач всичко да се постави под въпрос. Искахме или не, имаше напрежение, което се усещаше, но всъщност ние знаехме какво трябва да направим, за да преобърнем ситуацията и след това отново да започнем да играем спокойно и търпеливо.
Друг ключов мач се оказа четвъртфиналът с Нидерландия, спечелен с дузпи. Видяхме ви в нетипична роля, нарекохте Вут Вегхорст „идиот“ в зоната за интервюта.
– Това е заради всичко, което се случи преди и по време на мача. Признавам, че не ми е приятно да ме виждат как реагирам по този начин, но се опитаха да ни провокират с изказванията на техния треньор (Ван Гаал) и един от играчите (Депай). Получиха се странни ситуации, при дузпите някои от тях нарушиха феърплея. Опитаха се нас да ни изкарат злодеите в историята, но всъщност много неща се случиха онази вечер.
Финалът с Франция ли беше вашият най-добър мач с фланелката на Аржентина?
– Почти 80 минути ние бяхме на изключително ниво. Доминирахме много над французите, държахме топката и играхме точно по начина, по който искахме, но те вкараха за 1:2 (в 80-ата минута) и после при създадения хаос изравниха с бърза акция (в 81-ата). Наистина жалко! После станахме световни шампиони, но заслужавахме да го направим още в редовното време.
Когато Мбапе изравни, уплашихте ли се, че мечтата пак ще се изплъзне, както се случи срещу Германия през 2014-а?
– Не, това изобщо не ми е минавало през ума, защото ние имахме вяра в себе си. Дълбоко в себе си бях убеден, че ще станем световни шампиони каквото и да се случи. Да, изравняването бе ужасен удар, но ние вече бяхме минали през подобно нещо с Нидерландия. Вместо да се сринем, знаехме как да запазим спокойствие спрямо ситуацията.
Какво почувствахте, когато Монтиел вкара победната дузпа?
– Хиляди неща ми минаха през главата. Трудно е да се обясни какво изпитваш. Беше важно да направя знак към моето семейство, което се намираше на трибуните. Трябваше да споделя мига с най-близките си хора. Казах им: „Успях, успях”, след като чаках толкова дълго. Борих се цял живот не само за моята мечта, но и за тази на моите приятели и целия народ. Вече бях спечелил всичко! Когато видях купата на сцената, не можех да повярвам, че вече е наша. Мигновено поисках да я целуна, за да се насладя на всяка секунда.
Имаше ли момент, в който бяхте загубили надежда?
– Да, разбира се. Дори се бях отказал от националния отбор след загубата на Копа Америка от Чили през 2016-а. Преминах много труден момент, защото това поколение заслужаваше по-висока оценка за достигането до два финала в Копа Америка (2015, 2016) и един на световно първенство (2014). Хората обаче ги интересуваше само победата. Смятам, че критиките тогава към нас бяха прекалени. Но просто не бе дошъл нашият ред да сме шампиони.
Кое бе различното през 2022 г.?
– През 2014, 2015 и 2016 г. ние също бяхме по-добри от съперника във финалите. Направихме всичко, но не успяхме. Сега пак можеше да загубим, ако не беше спасяването на Дибу Мартинес в края, но явно този път вече ни е било писано на нас да сме шампиони.
През лятото се озовахте на пазара след 2 сезона в ПСЖ. Как взехте решение за бъдещето?
– Вече бях постигнал всичко от спортна гледна точка и трябваше спокойно да мисля за доброто на моето семейство. Това е решение, което взехме заедно.
Барселона е вашият дом. Защо не се завърнахте там?
– Да, можех да се върна, но не се сбъдна. Това беше първата ми идея. Да се прибера вкъщи, да играя отново за Барса и да се пенсионирам там, както винаги съм мечтал. Но в крайна сметка не беше възможно. Затова взехме решението да дойдем тук, в Маями.
Какво мислите за сегашната Барса, водена от вашия приятел Шави?
– Продължавам да гледам мачовете на отбора. Мисля, че той се развива добре при Шави. Има смес с отлични млади играчи и опитни като Левандовски и Кунде.
Имахте ли и други предложения, преди да изберете Интер Маями?
– Да, имах много разнообразни оферти. Не само от Барса, но и от други европейски клубове, както и от Саудитска Арабия, но ние сме щастливи, че избрахме Маями. Чувстваме се добре тук защото с жена ми и децата споделяме моменти, които преди съм пропускал. Климатът в Маями е супер, а в отбора са моите приятели Алба и Бускетс. Всичко е наред.
Как оценявате нивото на шампионата в САЩ – МЛС?
– Залага се на физика, има доста млади таланти. В последните години МЛС се разви доста и има добър потенциал да продължава да расте. Изиграл съм твърде малко мачове в първенството. Затова нямам търпение да започнем от нулата догодина.
Предстоят ви 4 месеца пауза. Може ли в този период да ви видим под наем в Барса или друг клуб?
– Нищо подобно! Жалко е, че не можахме да се класираме за плейофите, защото в един момент бяхме близо, но все пак взехме първи трофей за клуба (Купата на лигите) и се класирахме за Шампионската лига на КОНКАКАФ.
Значи окончателно сте затворили страницата „Европа“?
– Да, мисля, че да. Спечелих всичко и винаги ще ми липсва да играя в Шампионската лига или Ла Лига, но не възнамерявам да се връщам в Европа някой ден.
Как се чувствате физически и колко още време се виждате да играете професионално?
– Чувствам се добре, мисля ден за ден. Сега имам няколко месеца ваканция, което никога не ми се бе случвало. Ще подновя тренировки през януари, за да се подготвя за целите на моя клуб, както и Копа Америка (от 20 юни до 16 юли). Не знам колко ми остава да играя. Времето ще каже. Следващото световно? Има твърде много време. Въпросът не е дали да бъда, а дали ще мога реално да помогна с нещо на отбора. Ще съм на 39 години и ми изглежда доста трудно, но ще видим…
Какво ще правите след края на футболната ви кариера?
– Ще се приберем да живеем в Барселона. Това е нашият дом, но нямам никаква идея какво ще правя. Ще намеря своя нов път. Не мисля, че ще ставам треньор, но със сигурност ще правя нещо, свързано с футбола.
Флоран ТОРШЮ
FRANCE FOOTBALL
По превод на "Тема спорт"
