1. Novsport
  2. Тенис
  3. Андре Агаси: Имах нужда да проговоря

Андре Агаси: Имах нужда да проговоря

На корта бях екстравагантен, защото моето "Аз" трябваше да изчезне, признава великият тенисист

Андре Агаси: Имах нужда да проговоря

Тенис легендата Андре Агаси наскоро публикува своята книга Open, мемоари от израстването му до шампиона. В интервю за сп. "Шпигел" Агаси разказва как баща му го накарал да играе спорт, който ненавиждал, как си турил перука и как жена му Щефи Граф го смъкнала на земята.

На въпроса дали трябва един професионален тенисист да е обсебен от мания, Агаси отговори: "Когато печелех Уимбълдън, мислех, че ще умра. Страхувах се от провал. В това отношение жена ми беше по-силна и по-смела и ме съветваше: "Спри да мислиш, започни да чувстваш". Аз станах известен бързо, но израснах бавно

Двамата с Щефи са отгледани от властни бащи. "И аз, и Щефи бяхме в ръцете им. Макар че между нас имаше съществена разлика: Стефани искаше да играе тенис, аз - не, но трябваше. Мен ме изпратиха в тренировъчна школа във Флорида и от този момент вече нямах нито приятели, нито майка. Баща ми Емануел беше арменско-ирански емигрант, който говореше 5 езика, но беше брутален холерик. В колата си носеше брадва и пистолет и неведнъж ставах свидетел, когато пребиваше хора заради глупави спорове." Разбираха ли се Емануел и Петер Граф?



"Двамата се срещнаха само веднъж, в нашата градина. Петер каза на баща ми, че трябва да ме научи да изпълнявам слайс като Щефи. Тогава баща ми изригна: "Глупости! Щефи трябва да научи бекхенда на Андре с две ръце и тогава ще спечели 32 финала от Големия шлем". Внезапно двамата се изправиха един срещу друг и Петер се изрепчи: "Ще те нокаутирам".

Тревожех се по-скоро за татко ми защото знаех как реагира при подобни ситуации. Петер дори си съблече ризата. Всичко беше някак нереално. Трябваше да се намеся. За щастие Стефани не присъстваше". Баща му все пак имал безгранична амбиция. Наистина ли Андре е ползвал онази машина за топки, наречена "Дракон"?

"Да, изстрелваше по 2500 топки на ден. Един милион на година трябваше да ме направят неузвим за загуби." Все пак получавал ли е някога похвали, или само критики? "След 3 загуби в 3 финала на Големия шлем, накрая спечелих срещу Горан Иванишевич на Уимбълдън. Когато се обадих вкъщи и съобщих на баща ми, той каза: "Как можа да загубиш 4-ия сет?" Когато Агаси се оттегли, с жена му заживели тихо и уединено. Защо написа книгата? Дали защото му липсвала публичната сцена? "Не, аз живеех публично, но бях стеснителен човек.



Бунтарят от ранните години който караше бяла Корвета и носеше дънки на корта, беше само начин да изчезна, нищо друго. Затова бях съсечен публично. Дълго време ме свързваха с рекламата на Канон "Имиджът е всичко" и постоянно ме съдеха колеги, медии и фенове. След като ме победи на полуфинала на Уимбълдън през 1995 г., Борис Бекер ми каза, че никой не ме обича, че директорите на турнири ме третират по-специално и че не мога да победя на ветровити кортове. Беше лично и остави дълбока рана.”

А съперничеството му с Пит Сампрас? "Между нас има голямо уважение. Без Пит щях да спечеля повече, но да науча по-малко. И той е имал сродни проблеми: спал е в мразовити стаи в пълна тъмнина. Има нещо странно в тениса: егоцентричното и нарцистично държане може да победи, но мъченията и изолацията могат да те изведат на върха. С Пит имахме една съдба, но бяхме самотни. Ако нямаше мрежа да ни разделя, щеше да е стена." След излизането на книгата Open го нарекоха арогантен.

"Истината е, че не знаех кой съм. Страхувах се да не загубя, страхувах се от обвинения и подмятания, от хората и от баща ми. Защото наистина мразех тениса. Написах книгата, защото имах да казвам някои неща. Чувствах, че има много хора, които се събуждат в един живот, който не са си избирали. Големи хора са сключили брак, който не са желали, докато тийнейджърите се опитват безуспешно да разберат себе си. Чувствах, че такава книга може да даде на хората надежда, вдъхновение и инструментите да подобрят живота си. Наистина звучи като мисионерска мисия." Не я писал заради парите? "С написването й аз губя повече, отколкото печеля. Рискувам не само спонсорите, но и собствената репутация, характера и връзките." Австралийската писателка Лили Брет казва: "Ако напишеш книга, трябва да излееш сърцето си в нея".



"Така е и в спорта, така е, когато си бременна или когато ще ставаш баща - трябва да се отдадеш, без да се страхуваш от провал. Аз познавах различните истории в живота ми, но не и общото значение. Имах перлите, но не виждах огърлицата." В нея пишете и за наркотици? "Ако спортистите дадат положителна проба, не трябва да ги обвиняваме, а да им помагаме, защото те страдат." Щефи хареса ли книгата? "Тя ми има голямо доверие и знае, че каквото и да предприема, ще е в нейна защита. Тя ще ви каже, че аз трябваше да разкажа тази история, което е важно за мен."