Гришо: Не искам вече да говоря за цели

 

 

- Първото е да стана, да си оправя леглото, след това да взема душ. Обичам да ставам рано, преди всички останали да са се събудили. Подготвям се за деня и пия чаша кафе.

 

 

- Ракетите си, часовници, а сега и това (посочва водата).

 

 

- До този момент годината е доста интересна. Не искам вече да говоря за цели, защото постигнах много от нещата, в които съм се целил. В момента вече всичко опира до това да стигна до следващото ниво на съревнование. Вече от 10 години съм професионалист и много хубави неща са ми се случили за този период. Усещам, че навлизам в период, в който просто искам да съм добър и да стана още по-добър.

 

 

- Не знам, никога не е имало друга опция. Може би екстремен спорт - мотори, състезателни коли - всичко, свързано със скоростта.

 

 

- Боже, не знам. Всъщност знам, трябва ли да го засрамя? Би трябвало, Фабио Фонини понякога може да е кошмар. Говорил съм си с него в съблекалнята "Пич, защо? Всичко е страхотно, защо трябва да го правиш", а той ми отговаря просто "Съжалявам". Всеки от нас си има трудните моменти, така че не го виня.

 

 

 

 

- Не бих отличил някого. Всички сме доста приятелски настроени един към друг, особено когато споделяме една съблекалня. Анди Мъри е от онези, които винаги се отнасят саркастично с всички. Младият американец Тиафо, срещу когото загубих наскоро, винаги ми харесва да се шегувам с него.

 

 

- Не трябва да е свързана с тениса, нали? Може би "Не вземайте живота твърде на сериозно".

 

 

- Започвам от юношеските си години, когато спечелих Уимбълдън и US Open. Това бяха най-големите ми успехи, но също така и когато бях на 14 години и спечелих европейското първенство за юноши. Всъщност тогава започна всичко и тръгнах нагоре. Полуфиналите на Уимбълдън и Австралия при мъжете, после спечелих финалите в Лондон, което бе наистина неочаквано за мен, но също така и сбъдната мечта.

 

 

- Винаги е бил баща ми, той ми бе герой от дете. Да го видя как преминава през различни етапи от живота ми показа много. Колкото по-стар ставам, толкова повече се усещам, че приличам на него, за което не съм много щастлив, но шегата настрана - той е бил най-големият ми мотиватор, научи ме как да играя тенис. Майка ми също е в спорта, винаги сме си помагали.

 

 

- Не знам. Нямам отговор. 

 

 

- "Приятели".

 

 

 

- Пия бутилка вода, след това преминавам през процеса - рехабилитация, душ, стречинг, да вкарам храна в тялото си и след това, каквото ми подскаже сърцето.

 

 

- Да летя.

 

 

- Не мога да кажа един конкретен, защото има доста хора около мен, които са ми като семейство и винаги ме съветват в трудни моменти, което е много полезно за мен.

 

 

- От доста време се коментира този въпрос. Определени цифри показват, че това е Роджър Федерер, но има и още няколко тенисисти, които могат да постигнат повече. Едно от най-хубавите неща в този спорт е, че той се развива, тенисистите повишават нивото си, така че цифрите ще продължат да растат.