Сесил Каратанчева се стяга за Откритото първенство на Франция. Седмица преди началото на втория турнир от Големи шлем за годината - Ролан Гарос, на нея й предстоят клубни мачове в Казанстан.
“Вече трета година съм състезателка на Казахстан. Впечатлена съм от тази държава, която има правилна политика спрямо спорта. Дава се шанс на много талантливи деца, чийто родители нямат финансова възможност, да се заминимават със спорт и изкуство. Поемат им всичко – храна, нощувки, училище, тренировки, турнири. По този начин състезателите мислят само за спорт, а когато започнат да печелят, правят голяма реклама на своята страна. В Казахстан и другите бивши съветски републики са осъзнали, че спортът е истински посланик на държавите. Условията ми за подготовка са перфектни. Хората ме уважават и ценят труда, който полагам. Хубава страна е, но много не стоя там, защото семейството ми е в България, а и много пътувам по турнири”, заяви за пресцентъра на Изида къп Сесил Каратанчева.
Тя призна, че е искала по-бързо да се върне в ТОП 100, но конкуренцията е станала по-голяма.
“Много хора си мислят, че ей така се влиза в първата стотица, но това не е така. Не е лесно и да си в ТОП 200, но не всеки може да го оцени. Като малка мечтаех като спечеля да имам Барбита, но сега мечтата ми е да докажа, че мястото ми и е в ТОП 100 и по този начин да им запуша устите на зложалателите”, добави тенисистката.
Тя призна, че не е отписала и олимпиадата в Лондон, тъй като участието за всеки спортист на форум от подобен ранг е голям престиж. На дневен ред обаче били предстоящите турнири.
Сесил никога не е ставала шампионка на България, макар че в кариерата си има 6 титли с наградни фондове 10, 25 и 50 хиляди долара. През първата година когато е била в Казахстан е ставала шампионка на тази държава, тъй като федерацията направила схемата за участие отворена за всички тенисисти в страната и поканила водещите си ракети да се включат в първенството. Това вдигнало нивото на шампионата и мотивирало по-младите.
“Сигурна съм, че Григор, Цвети, а и аз, няма да откажем, ако и в България стане това. Винаги ще можем да променим програмата си, за да участваме в национално първенство или в турнир, ако ни поканят, като по този начин вдигнем нивото. Тук обаче има пазарлъци за “уайлд кард”, добави Сесил.
Тя посочи още, че дължи успехите си изцяло на баща й Радослав Каратанчев, който у дома е наричан шефът на фамилната тенис организация. “Баща ми за мен е голям треньор. Никой не може да бъде отдаден толкова колкото един родител, който разбира от тенис. Вярна съм на школата на баща ми и благодарение на него съм сред най-добрите”, категоричната е най-голямата дъщеря в семейството.
Елитната тенисистка сподели, че в момента няма никакъв договор с голяма спортна компания за екипировка и очаква предложения. Наскоро престижна компания я атакувала с добра оферта, но Сесил е отказала, тъй като дрехите, които й предлагали, не й допаднали. “Имам собствен вкус и държа спортното облеклото да ми хареса. Чакам предложения, а до тогава ще се обличам с това, което искам”, каза още Каратанчева.
Тя е впечатлена от кортовете и комплекса в Добрич, като призна, че такива няма дори и в София.
“Вече трета година съм състезателка на Казахстан. Впечатлена съм от тази държава, която има правилна политика спрямо спорта. Дава се шанс на много талантливи деца, чийто родители нямат финансова възможност, да се заминимават със спорт и изкуство. Поемат им всичко – храна, нощувки, училище, тренировки, турнири. По този начин състезателите мислят само за спорт, а когато започнат да печелят, правят голяма реклама на своята страна. В Казахстан и другите бивши съветски републики са осъзнали, че спортът е истински посланик на държавите. Условията ми за подготовка са перфектни. Хората ме уважават и ценят труда, който полагам. Хубава страна е, но много не стоя там, защото семейството ми е в България, а и много пътувам по турнири”, заяви за пресцентъра на Изида къп Сесил Каратанчева.
Тя призна, че е искала по-бързо да се върне в ТОП 100, но конкуренцията е станала по-голяма.
“Много хора си мислят, че ей така се влиза в първата стотица, но това не е така. Не е лесно и да си в ТОП 200, но не всеки може да го оцени. Като малка мечтаех като спечеля да имам Барбита, но сега мечтата ми е да докажа, че мястото ми и е в ТОП 100 и по този начин да им запуша устите на зложалателите”, добави тенисистката.
Тя призна, че не е отписала и олимпиадата в Лондон, тъй като участието за всеки спортист на форум от подобен ранг е голям престиж. На дневен ред обаче били предстоящите турнири.
Сесил никога не е ставала шампионка на България, макар че в кариерата си има 6 титли с наградни фондове 10, 25 и 50 хиляди долара. През първата година когато е била в Казахстан е ставала шампионка на тази държава, тъй като федерацията направила схемата за участие отворена за всички тенисисти в страната и поканила водещите си ракети да се включат в първенството. Това вдигнало нивото на шампионата и мотивирало по-младите.
“Сигурна съм, че Григор, Цвети, а и аз, няма да откажем, ако и в България стане това. Винаги ще можем да променим програмата си, за да участваме в национално първенство или в турнир, ако ни поканят, като по този начин вдигнем нивото. Тук обаче има пазарлъци за “уайлд кард”, добави Сесил.
Тя посочи още, че дължи успехите си изцяло на баща й Радослав Каратанчев, който у дома е наричан шефът на фамилната тенис организация. “Баща ми за мен е голям треньор. Никой не може да бъде отдаден толкова колкото един родител, който разбира от тенис. Вярна съм на школата на баща ми и благодарение на него съм сред най-добрите”, категоричната е най-голямата дъщеря в семейството.
Елитната тенисистка сподели, че в момента няма никакъв договор с голяма спортна компания за екипировка и очаква предложения. Наскоро престижна компания я атакувала с добра оферта, но Сесил е отказала, тъй като дрехите, които й предлагали, не й допаднали. “Имам собствен вкус и държа спортното облеклото да ми хареса. Чакам предложения, а до тогава ще се обличам с това, което искам”, каза още Каратанчева.
Тя е впечатлена от кортовете и комплекса в Добрич, като призна, че такива няма дори и в София.
