Стефан Цветков: Нашата голяма цел е да изградим Национален тенис център

В месечния си бюлетин Европейската тенис асоциация публикува интервю със Стефан Цветков, в което се обсъждат както развитието на българския тенис в последните няколко години, така и работата му в структурите на ръководството на европейския тенис. Освен Президент на БФТ Стефан Цветков е и член на комисията по професионален тенис към Европейската асоциация, както и член на Борда на Директорите на Tennis Europe.

Вие сте били много добър тенисист, член на отбора на България за купа Дейвис, а по-късно и капитан на състава. Какво ви накара да продължите да работите в тенис администрацията?
Това бе естествено развитие за мен, да премина към тенис администрацията. Винаги съм отдавал много време и усилия на нещото, което обичам, което е тениса. А освен това имам много отдаден екип около мен. Даваме най-доброто от нас да градим около факта, че тенисът е спорт №2 в България по отношение на броят участници и нашата цел е да го превърнем в спортът, носещ най-големи успехи. Решението да остана в областта на тениса за мен бе много лесно, тъй като семейството ми е свързано с него - баща ми бе капитан на отбора за купа Дейвис, сестра ми бе тенисистка и цялото ми семейство е въвлечено в тениса.

Може ли да ни разкажете по какъв начин Европейската асоциация е свързана с професионалния тенис? И каква точно е работата на вашата комисията?
Нашият главен офис е в Базел и комисията има за задача да организира състезанията от ITF в Европа - от АТР 500 турнирите до тези с награден фонд $10,000-$15,000 за мъжете и $10,000 - $100,000 за жените. Нашата роля е да помагаме и насочваме организаторите на турнирите, тенисистите и националните асоциации, както и да изпращаме материали, свързани с организирането на турнирите, към съответните супервайзори и директори на състезанията и така нататък. Комисията се събира един път в годината и получава доклади и делегира проекти към работната група (Officiating Task Force), която е под контрола на Андерс Уенбърг.

Как финансовата криза се отрази на турнирите в Европа?
През 2009 г. станахме свидетели на намаляване на броя турнири и наградни фондове в продължение на цялата година. Това се случи за първи път от почти десетилетие. Тези суми вече бяха на рекордни нива, така че този спад не беше огромен ако говорим по отношение на проценти. Очакваме числата да са подобни през 2010 г. При турнирите от по-висок ранг този ефект на кризата бе по-ясно изразен. За много турнири беше трудно, тъй като много спонсорски договори трябваше да се преразгледат.

Каква е вероятността наградните фондове на турнирите от най-нисък ранг да нарасне. Тези суми ($10,000) от много години не са променени?
Това е нещо, което обсъждаме в моменти. Минималния награден фонд на професионалните турнири остава непроменен в последните 15-20 години, докато за същия период стандарта на живот се е повишил значително. Дискусиите на последната конференция на Tennis Europe показа, че членовете на националните асоциации имат различно мнение по въпроса как евентуалното покачване на наградния фонд ще им се отрази, но голяма част от тях подкрепят това решение.

Можем ли да очакваме допълнителни промени в структурата на ITF турнирите? Женските състезания с награден фонд $100,000 станаха много популярни сред тенисистите и феновете, след като бяха въведени.

Структурата на определяне на наградните фондове се наблюдава много внимателно от ITF и е една от темите, които често се обсъждат между ITF, ATP и WTA. Двете организации не могат да бъдат директно сравнявани, тъй като АТР е отговорна за чалънджърите, които са с награден фонд от $35,000 до $150,000, докато ITF се грижи за женските турнири с награден фонд до $100,000. Състезанията с награден фонд $100,000 са много популярна категория сред играчите, особено в Европа. Дори тенисистки от Топ 20 са участвали в тях. Въпреки това ние бихме искали да видим увеличаване на броят точки в тази категория с оглед на това да се отрази по най-добрия начин истинската сила на тези турнири.

Европейската конференция за професионален тенис в Краков бе голям успех, на нея присъстваха представители на всички големи тенис организации. Това ще се повтори ли?
Да, следващата конференция ще се проведе през 2011 г. в България. Този път ще бъде малко по-различно, тъй като тя ще се състои в началото на годината, вместо през есента, както бе досега. По този начин ще успеем да дадем насоки на управляващите комисии преди да настъпи крайната дата за промени, която е 2012 г.

Плажният тенис изживява истински бум през последните няколко години и предстоящото Европейското първенство в Турция изглежда ще бъде поредният голям успех?
Да, много сме щастливи от развитието на плажния тенис. Това ще бъде четвърто издание на първенството и всяка година участниците са все повече. Европейските играчи доминират в ITF световната ранглиста, така че това състезание е от най-висок ранг и ще привлече много интерес. През тази година първенството ще се проведе за първи път извън Италия. Спортът има голям потенциал в Турция и се надявам, че ще привлечем нови фенове в Анталия.

През следващата година първенството ще се проведе в България. Има ли голям интерес към плажния тенис?
Хората започват да се интересуват, но сме в много ранна фаза. Както знаете в България имаме много морски курорти, а стандартния тенис е много популярен. Някои от нашите бивши професионални тенисисти като Иво Братанов и Илия Кушев изразиха желание да участват, което е страхотен начин да се провокира интерес към събитието. Виждам голям потенциал на този спорт в България. Ние участваме в Европейското първенство по плажен тенис от 2008 г. През това лято имаше няколко турнира, провели се на плажовете на Черно Море.

Как виждате развитието на професионалния тенис в България? Има увеличаване на броя международни турнири. Мислите ли, че това се отразява и на подобряването на представянето на българските тенисисти?
Не смятам, че броят на турнири непременно трябва да отговаря на представянето на тенисистите. Помага, но не е задължително, за да се постигне успех. Нашата голяма цел е да изградим Национален тенис център и да увеличим вниманието си върху програмите за развитие на младите тенисисти. Много от нашите обещаващи играчи имаха успехи при юношите и девойките в последните години. Григор Димитров вече започна да играе на ATP тура, Димитър Кузманов се представя добре при юношите, а Виктория Томова е Европейска шампионка при 14-годишните. Всички те са на път да се превърнат в много успешни тенисисти.

На професионално ниво България винаги е имала много добри тенисисти, особено при жените - трите сестри Малееви достигнаха до Топ 10 на света през осемдесетте и деветдесетте години. Цветана Пиронкова току що достигна до полуфинал на Уимбълдън, превръщайки се в първата българка, сторила това. Това беше фантастичен резултат и съм сигурен, че това ще вдъхнови останалите български тенисисти.